Определение № 12218 от 05.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12218 гр. София, 05.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504774 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство, срещу определение № 7605/23.02.2026 г., постановено по гр. д. №24920/2025 г. на СРС, 166 състав, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение №21758 от 27.11.2025 г. в частта за разноските, с която в полза на ищеца в исковото производство са присъдени такива. Жалбоподателят счита, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата. Моли същото да бъде отменено, като на същия не бъдат присъждани разноски, съобразявайки, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва частната жалба.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – В въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Предявен е от ищеца И.С.К. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване спрямо ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД недължимостта на сумата от 1501,19 лв., представляваща просрочена главница по договор за кредит от 20.08.2014 г., сключен между Райфайзенбанк България ЕАД и И.К., впоследствие прехвърлен по силата на договор за цесия от 15.06.2022 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като погасено по давност задължение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, тъй като липсва интерес. В случай, че искът бъде приет за допустим, ответникът признава иска, че процесната сума е недължима поради погасяването по давност на възможността да бъде търсена принудително.

С решение №21758 от 27.11.2025 по гр. д. №24920/2025 г. на СРС, 166 състав, съдът е уважил исковата претенция, като е присъдил в полза на ищеца 50 лв. разноски за държавна такса, а на процесуалния му представител сума от 300 лв. адвокатско възнаграждение по чл.

38 ЗАдв.

С молба от 16.12.2025 г. ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските, но тя е била оставена без уважение с обжалваното определение №

7605/23.02.2026 г.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК „Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца“.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на посочената разпоредба.

От една страна не е налице признание на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК В случая ответникът, видно от отговора на исковата молба, излага твърдения за недопустимост на производството. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че направеното впоследствие признание на иска не е безусловно, а заявено при евентуалност, което изключва приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2ГПК.

На следващо място съдът не споделя тезата на ответника, че не е станал повод за завеждане на делото. Установено е в хода на производство, че ответникът, в качеството си на правоприемник на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, разполага с изпълнителен титул, който може да бъде приведен в действие. Отделно доказателство за това е издадената от БНБ справка за кредитна задлъжнялост, издадена въз основа на заявление от ищеца от 25.03.2025 г., т. е. непосредствено преди завеждането на исковата молба, предмет на разглеждане от първоинстанционния съд. В същата са посочени дължими от ищцеца към ответното дружество задължения, за които е бил издаден процесният изпълнителен лист. Не на последно място следва да се вземе предвид приложеното към исковата молба удостоверение за непогасено задължение от дата 17.01.2025 г., издадено от ответника, в което е обективирана покана в 5-дневен срок от получаването й да бъдат заплатени процесните суми. При това положение съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от завеждане на исковата претенция, като начин за отричане правото на ответника да събере вземането си по принудителен ред, респ. ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Като взе това предвид съдът счита, че разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, както е постановил с решението от 27.11.2025 г.

В този смисъл жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №84027/17.03.2026 г. на „Еос Матрикс“ ЕООД срещу определение № 7605/23.02.2026 г., постановено по гр. д.

№24920/2025 г. на СРС, 166 състав, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение №21758 от 27.11.2025 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3