Определение № 272 от 22.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. Велико Търново, 22.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600220 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и втора от НПК вр. с чл. 249 ал.3 НПК.

Въззивното производство е образувано по частен протест на Окръжна прокуратура-гр.Плевен, против определение рег.№

398/17.06.2026год., постановено по НОХД № 42/2026год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен в разпоредително заседание, в частта на произнасянето по въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 42/2026год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен и делото е върнато на Окръжна прокуратура-гр.Плевен за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения.

С частния протест са заявени оплаквания, че атакуваното с него определение на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и необосновано.

В частния протест прокурорът изразява несъгласието си с констатациите на първоинстанционния съд, залегнали в определението, като се излагат следните съображения.

На първо място прокурорът намира, че въпросът за правната квалификация на деянието е въпрос, който се решава по същество на делото и с присъдата, и обсъждането й в разпоредително заседание от съда е в противоречие със закона. Твърди се, че съдът, като арбитър между страните, няма процесуална възможност да указва на прокурора да предяви обвинение срещу определено лице, нито за какво престъпление, съответно да указва да се разшири или стесни обема на обвинението.

Посочва се, че правото на защита на обвиняемия е нарушено тогава, 1 когато в предходната процесуална фаза не са осъществени основни процесуални институти, предпоставящи условията за пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на съответните субекти в досъдебното производство. Тези нарушения иманентно предполагат ограничаване на права, като основание за връщане на делото на прокурора, като неизвършването на процесуалните действия по повдигане и предявяване на обвинението, предявяване на разследването и изготвяне на обвинителния акт - в този смисъл е TP № 2/ 07.10.2002 г. на ОСНК, запазило сила в тази си част.

Прокурорът счита, че всички съставомерни факти и обстоятелства са подробно и изчерпателно описани в обвинителния акт, като повдигнатото обвинение е достатъчно пълно и ясно, и в достатъчна степен дава възможност на подсъдимия да разбере в извършването на какво престъпление е обвинен и не е налице противоречие в тази насока.

Посочва се, че с обвинителния акт е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.278д от НК, което е осъществено във формата на две от предвидените изпълнителни деяния - придобиване и държане, които в случая са неразривно свързани.

Излага се, че макар да е неизвестен момента на придобиване на наркотичното вещество и началния момент на осъществяване на фактическа власт над конкретно посочени екземпляри от световно застрашени диви гръбначни животни, фактът на откриването им в имот стопанисван от подсъдимия, дава основание за несъмнен извод, че в неизвестен точен момент и конкретно място той е придобил фактическата власт над екземплярите и е осъществявал фактическата власт - държане на тези екземпляри до момента на намирането и изземването им от разследващия орган.

Излага се, че трайната съдебна практика не приема за съществено процесуално нарушение непосочването на началния момент на придобиване, в подкрепа на което, по аналогия са:

Решение № 73 от 29.01.2024 г. на ВКС по н. д. № 904/2023 г, I н. о, НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев, с което е потвърдена присъда с която подсъдимият е признат за виновен и в това, че на неустановена дата придобил и до 20.11.2016 г. държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество - престъпление по чл.354а, ал.1 от НК;

Решение № 444 от 22.10.2025 г. на ВКС по н. д. № 528/2025 г, III н. о., НК, докладчик председателят Красимира Медарова, с което е потвърдена присъда с която подсъдимият е признат за виновен и в това, че на неустановена дата придобил и пазил предмет с предназначение за отливане на неистински монети - престъпление по чл.246, ал.З от НК.

Решение № 123 от 9.08.2018 г. на ВКС по н. д. № 485/2018 г., III н. о., НК, докладчик председателят Павлина Панова - в частта за извършено престъпление по чл.339 от НК и много други.

На второ място се отбелязва по отношение на конструкцията на диспозитива на обвинителния акт, че посочването на две или повече изпълнителни деяния в диспозитива (обвинението) на едно престъпление само по себе си не е съществено процесуално нарушение, стига законът да 2 предвижда това, те да са алтернативно възможни, ясно формулирани и да не нарушават правото на защита на обвиняемия. Посочва се, че за много престъпления законодателят е предвидил няколко възможни изпълнителни деяния, напр. „придобива, съхранява или укрива“, „произвежда, преработва или превозва“), като ако в диспозитива са описани две или повече от тези алтернативи с кумулативен съюз (напр. „придобил и съхранявал“), това е допустимо.

Излага се, че няма пречка, когато обвинението гласи, че подсъдимият е осъществил и двете деяния кумулативно, съдът да признае дееца за виновен само по едното от тях, ако по време на делото се установи, че другото не е доказано.

На трето място, във връзка с възражението за неточности в цифровото изписване на правната квалификация на деянието се излагат доводи, че следва да се има предвид, че съгласно чл. 9, ал. 1 ЗНА, във връзка и с чл. 26 от Указ № 883 за прилагането на ЗНА, всеки нормативен акт се състои от членове, а в ал.2 на същата разпоредба е регламентирано, че членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. Излага се, че използването от правоприлагащите и правораздавателните органи на други, различни подразделения, като например предложения, хипотези или алтернативи, е само с цел допълнително уточняване на приложения закон. Посочва се, че евентуалното разминаване при посочването на номерация на всяка една от множеството изброени алтернативи, основано на собствената интерпретация на употребените от законодателя съюзи „и“ и „или“ при въведеното обособяване на възможните хипотези, включително пунктуационно, поначало не следва да се третира като неправилност на цифровото изражение на правната квалификация, още повече, когато последната е достатъчно конкретизирана посредством прецизното словесно формулиране на приложимата диспозиция на нормата от Особената част на НК, съобразно и в рамките на повдигнатото обвинение.

Предвид горното, автора на частния протест счита, че не е налице неяснота в обвинителния акт, както и не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Иска се въззивният съд да отмени протестираното определение на първоинстанционния съд.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази подадения частен протест, изложеното в него, материалите по делото и като извърши служебна проверка за правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

Частния протест е подаден в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, насочен е срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на глава двадесет и втора от НПК, по форма и съдържание съответства на изискванията на закона и е допустим.

Разгледан по същество, частния протест е неоснователен, въпреки основателността на част от доводите изложени в него.

Съдебното производство по НОХД № 42/2026год. по описа на 3

Окръжен съд- гр.Плевен е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура-гр.Плевен, с който на С. Б. И. е повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата и място придобил и до 11.09.2024 г. в имот „Зърнобаза“, находящ се в УПИ 1, кв. 1 по плана на гр. Койнаре, обл.Плевен, противозаконно държал екземпляри от световно застрашени диви гръбначни животни от вид по Приложение № 3 към чл. 37, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 6 от Закона за биологичното разнообразие, означени със знак (*), както следва: един брой препарирана глава от екземпляр „Дивата коза“ (Rupicarpa rupicarpa), един брой цяла кожа с череп от екземпляр от вид „Кафява мечка“ (Ursus arctos) и един брой препариран на поза, екземпляр от вид „Кафява мечка“ (Ursus arctos)- престъпление по чл.278д, предл.З-то от Наказателния кодекс на Република България, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

За да постанови атакуваното с частния протест определение по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора, в мотивите на определението първоинстанционният съд приел, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, като изложил следните съображения:

„При обсъждане на направеното от страна на защитата на подсъдимия И. възражения, за наличието на допуснати на предварителното производство съществени процесуални нарушения, съдът счита същото за основателно. Основателни са изложените твърдения от адвокат Г., за неяснота на обвинението, с оглед начина на определяне на времевите рамки на обвинението („на неустановена дата и място, придобил и до 11.09.2024 година, в имот зърнена база, противозаконно държал“). Съгласно принципните положения, застъпени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС (т.4.1. и т.4.2.), конкретизацията на престъпното деяние действително задължително изисква посочване на времето на извършването му. Тази характеристика на деянието е негов необходим реквизит, включващ максимално възможна и точна установеност на момента на престъплението по дни, месец, година. В случаите обаче, когато точният момент на деянието не може да се установи прецизно, времето на престъплението може да се посочи и като по-обобщен период. За законосъобразното гарантиране на правото на защита на обвиняемия е необходимо да се изключат формулировки на обвинението, обхващащи недопустимо широки времеви рамки, които не предоставят никаква конкретна и точна информация за времето на деянието и блокират възможностите за адекватна защита. Разглежданият случай е такъв, не е посочен начален период, през който И. е придобил процесните екземпляри от световно застрашени диви гръбначни животни, от вид по Приложение №3 към чл.37, вр. с чл.38, ал.1, т.6 от ЗБР.

Непосочването на ориентир от страна на прокуратурата като начален момент за извършване на деянието, не уточнява в достатъчна степен обвинението, като препятства защитата на подсъдимия и го поставя в недопустимо положение да се защитава срещу практически неопределен период от време. В делото са налице данни, а именно свидетелски показания от които е възможно, ориентировъчно да се определи 4 един обобщен начален момент на извършване на деянието, за което И. е предаден на съд.

На следващо място, напълно основателно е направеното възражение от страна на защитата, относно кои от подробно посочените в разпоредбата на чл.278д, предл. трето от НК, дали се касае за държане или за придобиване. Самите деяния в разпоредбата са изброени по начин от който е видно, че следва да бъде изброено едно от тях, тъй като защитата следва да се осъществява или за придобиване или за държане.“ Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд намира, че на досъдебното производство действително са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, които са довели до нарушаване правото на обвиняемия С. Б. И. да научи за какво престъпление е привлечен в това процесуално качество.

Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Изискванията към съдържанието му са посочени в чл.246 ал.2 от НПК.