Акт от 12.05.2017, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 180 гр. В.,

12.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.ският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Даниел Димитров при секретаря

Е. Я. и в присъствието на прокурора............, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 456 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

От ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА

ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр.София против „АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр. София, чрез „ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ” гр. В., е предявен иск по чл.213 от КЗ,с който по реда на регресната отговорност се иска осъждане на ответника да заплати сумата 529.15 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на пострадал от ПТП.

Твърди се, че на 09.04.2015 г. лек автомобил „Пежо 307” с рег. № ВН 1938 ВС, собственост на ЕТ АПМП-ИП-д-р Б.С.-*** и управляван от д-р Б. Г. С., движейки се по републикански път от с. Д. в посока гр. Л. /републикански път ІІІ-114/ в района на с. Д., при разминаване с автобус, преминал през необезопасена и необозначена дупка /яма/ на пътното платно. В резултат на което настъпили повреди по автомобила, както следва: предна броня, преден спойлер-ляв и десен, кора под предна броня, подкалник преден десен и греда под радиатор.

Излага, че водачът на автомобила подал заявление за обезщетение, съдържащо описание на произшествието до ЗАД „Булстрад ВИГ” АД, с който собственика на лекия автомобил имал сключена застраховка „Каско Стандарт”-полица № 4704140430000149 със срок на валидност от 08.10.2014 г. до 08.10.2015 г.

Сочи, че с опис-заключение по претенция № 50-0430-087/15/14.04.2015 г. от застрахователя били констатирани настъпилите повреди и извършена оценка на същите.

Твърди, че с възлагателно писмо от 16.06.2015 г. е възложил ремонта на повредите на специализиран автосервиз ЕТ „Скорпион-Янек Петров”-В., като за извършените авторемонтни услуги фирмата е издала фактура № 3291/15.07.2015 г. и която фактура след представянето й при застрахователя, същият с доклад по щета № 470414151515505 е приел да изплати стойността на фактурата за ремонта на автосервиза, представляваща застрахователно обезщетение в размер на 529.15 лв.

Излага, че сумата била преведена на автосервиза на 25.08.2015 г., като от тази дата за застрахователя е възникнало правото му да встъпи в правата на увредения застрахован и на осн. чл. 213 от КЗ да поиска възстановяване на процесната сума от виновното за ПТП лице.

Поддържа, че причината за настъпилото увреждане на лекия автомобил е било попадането му в необезопасена и необозначена дупка /яма/ на републикански път, задължение за поддържането, на който съгласно чл. 21 ал. 3 от ЗП и чл. 22 от Закона за пътищата има Агенция пътна инфраструктура чрез поделението си ОПУ-В..

Претендира се и присъждане на законната лихва върху сумата 529.15 лв., считано от датата на предявяване на иска-26.02.2016 г. до окончателното й изплащане.

В писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Развива доводи, че не са уведомени и не им е дадена възможност за проверка на въпросния пътен участък за проверка, на реално съществуване на каквито и да било неравности, както и че пътят е бил сигнализиран и с поставени пътни знаци. Оспорва се твърдения механизъм на ПТП, като неверен и неотговарящ на действителното положение и начин на възникване на имуществената вреда. В срока и по реда на чл.219, ал.1 ГПК е поискано привличане на трето лице-помагач на ответника а именно: „ПСТ ГРУП” ЕАД гр. София, „ПСТ Плевен” ЕООД гр. Плевен, „ПЪТСТРОЙ ЛОВЕЧ”, ЕООД гр. Ловеч, „ПСТ В.” ЕООД гр. В., „ВИДАПЪТСТРОЙ” АД гр. София и „КАРО ТРЕЙДИНГ” ООД гр. София по съображения, че дружествата са участници и са обединили дейността си в Сдружение ДЗЗД ПМВ 2014”-София, който е изпълнител по Договор от 28.11.2014 г. за поддържане и ремонт на републиканските пътища на територията на област В.. Предявен е и обратен иск, в условията на евентуалност, срещу третите лица-помагачи за ангажиране на отговорността им като изпълнители по цитирания договор, с искане при уважаване на главния иск да бъдат осъдени ответниците по обратния иск да заплатят солидарно сумата по уважения главен иск.

От конституираните, като трети лица дружества единствено „ПСТ Груп” ЕАД и „Каро Трейдинг” ООД представят писмен отговор по обратния иск, като го оспорват с доводи за липсата на доказателства за точното място на настъпване на ПТП, съответно неустановеност това място попада ли в предмета на договора за поддържане. На следващо място третото лице помагач „ПСТ Груп” ЕАД твърди, че ответникът по главния иск не е изпълнил задължението си по чл.9, ал.3 от договора да издаде възлагателно писмо за изпълнение на съответни дейности, поради което счита, че не следва да носи отговорност за неизпълнение на договорни отношения.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след преценката на които поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на разпитания свидетел С. се установява, че в началото на месец април 2015 г. е пътувал с лекия си автомобил „Пежо 307”, с рег. № ВН 1938 ВС по пътя от с. Д. в посока гр. Л., като в района на с. Д. при разминаване с друго МПС на самия път е ударил в дупка, която не е била обозначена. Сочи, че в резултат на удара на автомобила са били причинени вреди.

Свидетелят твърди, че не е викал КАТ, а е направил това, което е по инструкция на самия застраховател по „каското“, а именно- обадил се е на тел. 112 и след това се е свързал със застрахователя, както и че му е заплатено обезщетение от „Булстрад”, към което има застраховка „Каско”. Сочи също, че е дошъл представител на застрахователя, който е снимал дупките и колата.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля и кредитира същите,тъй като не противоречат на ангажираните доказателства.

Между ответника „АГЕНЦИЯ ПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София и привлечените трети лица-помагачи „ПСТ ГРУП” ЕАД гр. София, „ПСТ Плевен” ЕООД гр. Плевен,

„ПЪТСТРОЙ ЛОВЕЧ”, ЕООД гр. Ловеч, „ПСТ В.” ЕООД гр. В., „ВИДАПЪТСТРОЙ” АД гр. София и „КАРО ТРЕЙДИНГ” ООД гр.

София е сключен на 28.11.2014 г. договор за възлагане на обществена поръчка за поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуация/ на републиканските пътища на територията на северозападен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата-за обособена позиция-„Областно пътно управление“ В.. Договорът е със срок на изпълнение по смисъла на чл.4 ал.2 от 48 месеца, считано от датата, посочена като начало на срока на договора във възлагателното писмо. Съгласно чл.5 от договора дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, която Съдът е възприел, като правилна, обективна и компетентно изготвена, се установява, че щетите върху автомобила от ПТП-то на 09.04.2015 г. са правилно определени и ценово остойностени, както и че напълно кореспондират с механизма, отразен в заключителната техническа експертиза на претенция № 50-0430-097/15/14.04.2015 г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По главния суброгационен иск на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр.София:

Съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ангажирането на отговорността на причинителя на вредата по чл. 213 от КЗ е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: 1.Валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество; 2.Заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователното дружество – ищец и 3.Деликтна отговорност на трето лице по отношение на увредения застрахован, поради причиняване на застрахователното събитие.

От събраните по делото доказателства се установи наличие на валидно застрахователно отношение по застрахователна полица „Каско Стандарт” за л.а. „Пежо 307”, с рег. № ВН 1938 ВС, със срок на валидност от 08.10.2014 г. до 08.10.2015 г. между собственика на пострадалия автомобил и ищцовото дружество, по времето на настъпване на застрахователното събитие /09.04.2015 г./.

Налице е изплащане на застрахователно обезщетение на собственика на пострадалия автомобил, установено от представеното и неоспорено преводно нареждане, както и деликтна отговорност на ответната АПИ за причиненото увреждане. Последната се извежда от нормите на чл.49 и чл.50 ЗЗД, защото се касае до случай, при който твърдените вреди са настъпили в резултат както от вещта – неравност на пътното платно /дупка/, така и от виновното поведение на съответни лица – служители в ответната АПИ, която е собственик на пътния участък, представляващ част от Републиканската пътна мрежа и едновременно с това субект задължен да поддържа пътя. Съгласно пар.1, т.14 от ДР на ЗП поддръжката на пътя е регламентирана като дейност по осигуряване условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. В този смисъл задължение на собственика е да поддържа пътната настилка без неравности /дупки/, а при образуване на такива да предприеме дейности по тяхното незабавно обезопасяване и обозначаване по см. на чл.167, ал.1 вр. чл.13 от ЗДвП. В този смисъл е Постановление № 17 от 18.XI.1963 г. на Пленума на ВС и според същото отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на ч.49 и чл.50 ЗЗД.

Пътният участък с процесната дупка е част от Републиканската пътна мрежа/данни в обратна насока липсват и не са ангажирани/, и негов собственик е Държавата, чрез специализирания си орган АПИ, действаща по места чрез съответните Областни пътни управления.

В процесния случай се претендира отговорност не за лични, а за чужди виновни противоправни действия, респ. бездействия по чл.49 ЗЗД, която има обезпечително-гаранционна функция, съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 7/1958 г.

Налице е фактическия състав на чл.49 ЗЗД и искът за непозволено увреждане е доказан по основание. Съгласно цитираната разпоредба този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Задължение на АПИ като организация, на която е възложено управлението на Републиканските пътища е да поддържа същите- лично или чрез възлагане на друг правен субект, каквато е обичайната практика, а и настоящия случай, в състояние, годно за безопасно използване по предназначение. Ответникът не е сторил това, а е проявил бездействие, като не е изпълнил задълженията си за ремонт и поддържане на пътя, съгласно чл.30 вр. с чл.29 и вр. чл.19 от ЗП и не е упражнил надзор върху изправността и безопасността му, с което е станал причина за попадане на процесния автомобил в дупка и съответно претърпяване на материални вреди по него.

Неоснователно е възражението на ответника за недоказаност на деликта, както и за евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от ответника в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Предвид установените по делото факти и обстоятелството,че вредата е настъпила при разминаване на лекия автомобил с друго МПС, не би могло да се приеме, а и липсват каквито и да било доказателства за наличие на принос, т.е. осъществено осъзнато поведение на увредения, провокиращо настъпване на вредите.

Твърдението на ответника, че липсват доказателства за настъпило застрахователно събитие, защото при настъпилото ПТП не са извикани органите на КАТ-ПП, се явява неоснователно, тъй като с оглед ангажираните по делото данни, че ПТП-то е с един участник и във връзка с чл. 5 и чл. 6 от Наредба № IЗ-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и информационния център към гаранционния фонд, в сила от 30.01.2009 г. /Обн. ДВ. бр.8 от 30 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г./, това не е необходимо.