Решение № 155 от 09.07.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Шумен, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. М.

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. П. при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20243600500237 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №162 от 18.03.2024г. по гр.дело №1590/2023г. Районен съд-гр.Шумен е отхвърлил предявеният по реда на чл. 422 ГПК от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”гр. София, чрез пълномощник адв. Б. Д., срещу Р. М. М. иск с правно основание чл. 500, ал.

1 т. 3 КЗ и цена 600.60 лв., от които 575.60 лв. - платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № BG/03/122002994605, във връзка с щета № 471022232300403 за ремонт на увреденото МПС л.а. марка „......“ с ДК № ..... и 25.00 лв. - ликвидационни разноски, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху исковата претенция считано от датата на исковата молба до окончателно плащане, като неоснователен. Отхвърлен е и предявеният по реда на чл. 422 ГПК от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” срещу М. обусловен иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД и цена 21.02лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обуславящата искова претенцията за периода от 24.01.2023 г. до 26.05.2023г..

Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло.

Жалбоподателят намира същото за незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което и неправилно. Неправилно съдът приел за недостатъчно направеното уточнение, че пострадалото ремарке с ДК № ..... било прикачено към посоченото в исковата молба МПС марка „......." с ДК № ....., собственост на Й.Х.Г., въпреки събраните по делото доказателства 1 безспорно установяващи визираните предпоставки за уважаване на иска по чл. 500 от КЗ. В тежест на ищеца било да установи, че на сочената дата било настъпило пътнотранспортно произшествие, по описаните в протокола за ПТП начин, време и място, с участието на ответника, че в резултат на същото са причинени описаните щети, че е заплатена стойността на имуществените вреди от ищеца на увредения, както и техния размер, че виновният водач е напуснал ПТП. От обсъдените и приетите по делото доказателства се установявало безспорно наличието на всички предпоставки за основателността на претенцията.

Произшествието било причинено при управление на автомобил в срока на валидност на задължителна застраховка „Гражданска отговорност"; вследствие нарушение на правилата за движение по пътищата (извършено от ответника) настъпили имуществени вреди върху прикачено към автомобила ремарке, собственост на трето лице и щетите били изплатени изцяло; съгласно приложената опис-претенция по щета, след настъпване на ПТП ответникът-участник в него напуснал същото без да уведоми и без да изчака идването на контролните органи, за което са му издадени акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление/последното влязло в законна сила/. Неправилни са явявали изводите на съда,, че въпреки изричното уточнение в молба от 23.11.2023 г.. че пострадалото ремарке с ДК№ ...... било прикачено към посоченото в исковата молба МПС марка «......» и ангажираните по делото писмени доказателства и АТЕ, следвало да бъдат правени и други изрични изявления за конкретизиране на претенцията. В случай, че решаващият състав на ШРС е счел, че по иска не са формулирани твърдения в достатъчен обем и не са ангажирани в тяхната подкрепа доказателства, следвало както в определението за насрочване, така и в доклада по делото в първото съдебно заседание да посочи на страните какъв е обема на възложената им доказателствена тежест, както и за кои твърдения, факти, обстоятелства не сочи доказателства.

Моли решението да бъде отменено и бъде постановено ново, с което предявените установителни искове бъдат уважени изцяло. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна, чрез назначения й особен представител адв.Б.П. при ШАК, взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въз основа на депозирано от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”- гр. София, заявление по реда на чл.410 от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №489/30.05.2023г. по ч.гр.д. №1112/2023г. на ШРС , по силата на която е разпоредено Р. М. М. заплати на ищцовото дружество сумата 600.60 лв., представляваща неизплатени застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на щета, сумата 21.02 лв. лихва за периода от 24.01.2023 г. до 26.05.2023 г., ведно със законна лихва върху 2 претендираните суми от момента на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 25 лв. – държавна такса по делото и 200.00 лв. - адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск. Последният в дадения срок е сторил това и е предявил настоящите установителни искове.

Видно от представената полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № BG/03/122002994605 между ищцовото дружество, в качеството на застраховател и ответника М., в качеството на застрахован, бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите на лек автомобил „.....“ с ......., с начало на покритието от 00.00ч. на 05.11.2022г. до 23.59ч. на 04.11.2023г.. Съгласно отразеното в представения протокол за ПТП №1817516/18.01.2023г., на 18.01.2023г., в 05.45ч., на бул.“.......“ до №7 в посока ул.“......“, ответникът Р. М. М., при извършване на М.ра, заобикаляне на паркирал участник №2- МПС „......“ с ДК№..... с ремарке ДК№......../видно от отразената схема в протокола/, собствeност на Й.Х.Г., не се съобразил с местоположението му и го блъснал отзад. Били констатирани щети -задна метална броня на ремаркето и заден ляв стоп на ремарке. В протокола за ПТП срещу графите „наркотични вещества и техни аналози“, и “алкохол“, за М. е отразено-„напуснал“. Протокола за ПТП е подписан и от двамата участници-М. и Г..

Установява се също така /удостоверение рег. №.......- 2043/06.02.2024г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Шумен/, че във връзка с настъпилото ПТП на ответника бил съставен акт за установяване на административно нарушение №882762/18.01.2023г., а впоследствие въз основа на него - наказателно постановление № 23-0869-000148/31.01.2023 г., с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5; чл. 175, ал. 1, т. 5; му било наложено наказание „глоба“ общо в размер на 450лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 м..

Съгласно удостоверение изх. № 263/30.01.2024г.q издадено от МБАЛ Шумен, в журналите на лечебното заведение липсвали вписани данни за периода от 5.45 часа до 11.00 часа на 18.01.2023 г. относно лицето Р. М. М..

Със заявление № 52-04050-00004/23/19.01.2023г. собственикът на пострадалото ремарке Й. Г. е отправил искане до ищцовото дружество да му бъде изплатено застрахователно обезщетение по банков път.

По делото са представени и писмените документи, приложени по образуваната въз основа на заявлението при ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”- гр. София преписка по щета №471022232300403, включително опис заключение по претенцията 19.01.2023г, съгласно което при ПТП на 18.01.2023г. по ремарке с ДК № Н ..... са били увредени: „задна броня, стоп ляв, стойка резервна гума, рог заден ляв“., опис на щетите, доклад от 22.01.2023г. по щетата, съгласно който е определен размер на обезщетението в размер на 575.60лв..

С нареждане за плащане от 24.01.2023г. застрахователното дружество е изплатило на Г.

3 сумата 575.60лв..

С регресна покана, изпратена на адреса на ответника с Bulpost, върната като непотърсена/, ищецът поканил ответника да му възстанови сумата 575.60 лв. – изплатено обезщетение на основание чл.500 от КЗ, тъй като последният напуснал мястото на ПТП.

Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстнационната производство САТЕ, налице е причинно-следствена връзка между настъпилото на 18.01.2023г. ПТП и причинените на ремарке рег.№........ вреди. Напълно възможно било вредите по задната част на ремаркето да бъдат причинени по начина, описан в съставения протокол за ПТП.

Размерът на причинените вреди и в частност пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, необходими за възстановяването на автомобила в състояние, в което е бил към 18.01.2023г., възлизал на 575, 60лв..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Видно от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, предявени са установителни претенции по реда на чл.422 от ГПК, черпещи основанието си от разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и на чл.86 от ЗЗД. Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”- гр.София излага, че ответникът М. бил застрахован срещу гражданска отговорност при него, че изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увреденото, в резултат на причинено от М. ПТП, ремарке с ДК№........, прикачено към МПС „......“ с ДК№.....БА, в размер на 575.60лв.лв., поради което упражнява регресното си право за възстановяване на тази сума ведно с ликвидационни разноски в размер на 25лв. срещу причинителя на вредите-ответника М., твърдейки, че същият напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР и не указал съдействие за установяване на вредите от ПТП.

С оглед изложените в жалбата оплаквания, на първо място следва да се посочи, че настоящата инстанция намира, че заявената главна претенция е за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение за настъпили вреди по ремарке с ДК№........, прикачено към МПС „......“ с ДК№.....БА. Действително в исковата молба ищцовото дружество е изложило обстоятелства, че ответникът е блъснал автомобил „......“ с ДК№.....ВА, но от приложенията към исковата молба, към които е налице препращане и в самата искова молба, е видно че вредите са причинени на прикаченото към автомобила ремарке с ДК№......... С молба от 23.11.2023г. ищцовата страна отново е уточнила, че вредите са по ремаркето, прикачено към автомобила „......“. Очевидно е, че се касае за техническа грешка в исковата молба, а ако съдът е счел, че е налице нередовност на същата е следвало да даде възможност на страната да я коригира. В случая неточността е отстранена и с въззивната жалба/ищцовото дружество категорично сочи, че претенцията му е за изплатено застрахователно обезщетение за вреди по прикаченото ремарке/.

Съгласно сочения по-горе текст, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е 4 наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Или необходими предпоставки, за уважаване на тази претенция е наличието на: възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл.45 ал.1 от ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от ответника - деликвент, с негово виновно и противоправно поведение, валиден договор за застраховане срещу гражданска отговорност с причинителя на вредите и плащането по него на настъпили вреди на увреденото лице, съответно виновно напускане мястото на ПТП, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.