Решение № 154 от 17.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Кърджали, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Васка Д. Халачева

Кирил М. Димов при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20255100500213 по описа за 2025 година

Настоящото въззивно производство е образувано по подадена от Районна прокуратура - Кърджали, ТО-М., въззивна жалба срещу решение рег.

№ 169 от 09.07.2025 г., постановено по гр. д. № 228/2025 г. по описа на Районен съд - М.. Решението се обжалва като неправилно.

Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Излага съображения, че в хода на разследването на А. М. Ю. не е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК; спрямо същия не е вземана мярка за процесуална принуда, а в хода на досъдебното производство е имал единствено качество на свидетел. Сочи още, че основанието за ангажиране на отговорността на Държавата не възниква тогава, когато е образувано наказателното производство, а само тогава, когато лицето е привлечено по ДП в качеството на обвиняем с повдигнато обвинение за конкретно извършено престъпление, но в последствие наказателното производство е било прекратено. В настоящия казус А. Ю. не бил привлечен в качеството на обвиняем, и наказателното производство не било образувано и водено срещу него. При това положение не бил налице основен елемент от фактическия състав на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - акт на повдигане на обвинение за извършено престъпление, както и последващите от това други действия - предявяване на обвинение, разпит на обвиняем, вземане на мярка за неотклонение и др. Досъдебното производство приключило без да се стига до повдигане на обвинение, законосъобразността на което да бъде преценена. Доколкото спрямо лицето не било образувано наказателно 1 производство, не можело да се приеме, че ищецът търпи неудобства, защото липсвала хипотезата на повдигане на незаконно обвинение, а всички останали негативни последици, независимо от какъв характер и интензитет са, попадали извън обхвата на отговорността на Държавата по ЗОДОВ, съответно не били предмет на настоящото дело. Не били събрани доказателства относно твърденията на ищеца за изживени множество негативни емоции, изразяващи се в променено поведение, липса на активност в контактите с близки и познати, желание за изолиране и други изменения в характера и поведението му, а също и страданията му след освобождаването от ареста. В подкрепа на твърденията за влошено психическо състояние не било представено психиатрично изследване за това, в какво психично състояние се намирал А.

Ю. докато траел процеса, поради което отсъствали доказателства за претърпени вреди от образуваното и проведено наказателно производство. Не били събрани и доказателства за разгласяване от органи на Прокуратурата на РБ на обстоятелство, че ищецът е обвиняем за престъпление от общ характер.

Разгласяване на обвинение, а оттам и злепоставяне на ищеца пред близки и познати, както и в обществото, не било пряк резултат от действията на ответника. Изготвянето на постановление за прекратяване на наказателно производство, както и постановления за удължаване на срока на разследването по досъдебното производство и постановление, с което е върнато приобщено към ДП - веществено доказателство, не били актове, противоречащи на закона и не представлявали действия, нарушаващи основните принципи на материалния и процесуалния закон. В конкретния случай Прокуратурата на Република България, Районна прокуратура - Кърджали, ТО – М., не била постановила незаконни актове по ДП № 182/2023 г. по описа на РУ- М., по отношение на А. Ю.. Липсата на доказателства за начина, по който досъдебното производство се отразило върху ищеца А. Ю., сочела по-ниска степен на увреждане и не можело да се обоснове присъждането на обезщетение в размер на 5000 лева. Искането е да се отмени обжалваното първоинстанционно решение, вместо което да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли. Алтернативно се иска да бъде намалено присъденото на А. М. Ю. парично обезщетение, съобразно доказателствата и установената съдебна практика.

Въззиваемият А. М. Ю. представя в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК писмен отговор. В него оспорва изложеното в жалбата и претендира потвърждаване на решението на МРС. Излага подробни съображения. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено. Сочи доказателства, които са допуснати.

В съдебно заседание страните поддържат подадените въззивна жалба и отговор. Въззиваемият претендира деловодни разноски съгласно приобщен по делото списък по чл.80 ГПК. Въззивникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 2 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалнопрА. норми.

По същество, като обсъди доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното:

Районният съд е сезиран с искова молба, предявена от А. М. Ю. срещу Прокуратурата на Република България.

Настоящият съдебен състав, като взе пред вид твърденията на страните и събраните по делото писмени доказателства – АУАН серия АД Акт № 423083 от 16.10.2023 г.; Заповед за задържане на лице с peг. № 303зз-68 от 16.10.2023 г. за срок до 24 часа; протокол за обиск от 16.10.2023 г., съставен в 21.20 часа; разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 17.10.2023г.; заповед № 23-0303- 000103/17.10.2023 г. на Началник РУ МВР М.; заповед № 23-0303-000104/17.10.2023 г. на Началник РУ МВР – М.; декларация за правата на задържано лице; постановление от 09.07.2024 г.; разписка от 15.07.2024 г.; постановление за прекратяване на наказателно производство с вх. № 3239/23.07.2024 г.; извлечение от здравното досие на А.

Ю., съдържащо 2 страници; амбулаторен лист № 23326906FE43 от 22.11.2023 г.; излечение за изпълнени рецепти от здравното досие на А. Ю.; извлечение от здравното досие на А. Ю. за основна диагноза остър бронхит; извлечение от здравното досие на А. Ю. за основна диагноза на слуха; 2 бр. рецепти за лекарства; уверение за студент с изх. № 516/10.02.2025 г. от ТУ С., филиал П.; както и приетите в настоящото производство справка с изх. № 26-013#1/22.07.2025 г., издадена от Районна здравноосигурителна каса - К.; приложение № 2 към чл. 14 - Протокол за представяне на информация по чл.

64, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване от 23.07.2025 г., издадена от Районна здравноосигурителна каса - К.; и писмо с изх. № 94-002847/22.07.2025 от Районна здравноосигурителна каса - К., адресирано до А.

М. Ю., както и от събраните гласни доказателства – показания на свидетелите С. М. Ю. и Н. Б. М. намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства.

Така, установява се, че на 16.10.2023г. в гр.М. ищецът е управлявал собственият си л.а. „К.“, с рег. № * **** **, и на ул.“Г. Г.“, до бензиностанция „К.“ бил спрян за проверка и изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510”, като устройството отчело отрицателен резултат. В сградата на РУ- М. бил проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества - „Drug Test 5000“ с фабричен № ARME-0038, със срок на годност 15.12.2023г., като уредът отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. За резултата от извършената проверка бил съставен Протокол от 16.10.2023г. за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества и бил съставен АУАН серия АД № 423083/16.10.2023г. по чл.5 ал.3 т.1 предл. 2 от ЗДвП. В акта ищецът вписал, че не е употребил наркотични вещества. При констатираната положителна проба за употреба на 3 упойващи вещества ищецът подписал издадения му талон за изследване, като посочил, че не приема за достоверни показанията на техническото средство и желае да даде урина и кръвна проба за изследване - в тази насока е издаден Талон за изследване № 0056550 в СПО- К.. Ищецът бил задържан в РУ- М. на 16.10.2023г. в 21,10 часа за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лица с рег. № 303зз-68; съответно, бил освободен на 17.10.2023г. в 14,30 часа. Били съставени протокол за обиск на лице от 16.10.2023г. от 21,20 часа и разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице от 17.10.2023г., като в държание на А. Ю. не били установени вещи и предмети, забранени от закона. На основание чл.81 от ЗМВР, на л.а. „К.“ с рег. № * **** ** била извършена проверка, при която не били установени вещи и предмети забранени от закона.

Едновременно с това били издадени и 2 броя заповеди за налагане на принудителни административни мерки, както следва: със Заповед № 23-0303000103/17.10.2023г. на Началник на РУ- М. на ищеца е била наложена санкция по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, със допуснато предварително изпълнение на заповедта; със Заповед № 23-0303-000104/17.10.2023г. на Началник на РУ- М. на А. Ю. е била наложена санкция по чл.171 т.2А, б.“Б“ от ЗДвП - „Прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 1 година“, с оглед на което са били отнети СРМПС и 2 бр. регистрационни табели с № *******. Било допуснато предварително изпълнение на заповедта.

На 16.10.2023г. било образувано ДП № 182/2023г. по описа на РУ- М., за това, че на 16.10.2023г. в гр.М., на ул.“Г. Г.“ се управлява МПС - л.а. „К.“, с рег. № * **** **, собственост на А. М. Ю., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство, като уредът е отчел „амфетамин“. С постановление от 20.10.2023г. на прокурор от РПКърджали, ТО - М., бързото производство е било преобразувано в досъдебно производство, с оглед правната и фактическа сложност на делото. В хода на образуваното ДП № 182/2023г. за осъществено престъпление по чл.343 „б“ ал.3 от НК, ищецът А. Ю. бил двукратно разпитван в качеството на свидетел, като и в двата разпита категорично отрекъл да е употребил наркотични вещества.

Видно от заключението на вещото лице по назначената токсикохимична експертиза, изготвено на 27.06.2024г., в предоставените за изследване проби от кръв и урина, взети от А. Ю., не се установява наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в Списъците - приложения към чл.3 ал.1 от Наредба за класифициране на растенията и вещества като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП.

По делото като свидетели са разпитани С. М. Ю. - брат на ищеца, и Н.

Б. М. - майка на ищеца, от показанията на които се установява, че след като А. бил освободен от ареста, се променил. Тежко преживял задържането, защото живеели в малък град, и за случилото се бързо се разчуло. Приятелите му започнали да го отбягват, и спрели да общуват с него. Имал проблеми в училище; заради случилото се не могъл да кандидатства по специалността „Национална сигурност“, което преди това искал да стори. Приятелката му се 4 разделила с него заради случилото се. Заради преживяното, притесненията и срама, А. не искал да общува с приятелите и семейството си - почувствал се зле, като престъпник, т.к. му сложили белезници. В по - късен етап, когато му върнали свидетелството за правоуправление, не искал да управлява кола. Бил потиснат, отчаян, оплаквал се главоболие; бил депресиран; не можел да спи, затворил се в себе си. В града се говорело, че бил наркоман, от което се чувствал зле. Променило се отношението на родителите му - те вече се съмнявали в него. Появили се здравословни проблеми, заради което ищецът посещавал лекари и психолози - започнал да проявява признаци на стрес, появили му се тикове, започнал да му трепери кракът. затворил се в себе си, и не искал да излиза. Св. М. посочва и, че към онзи момент ищецът бил болен, приемал антибиотици. Вечерта, когато го задържали, казал, че трябва да си вземе лекарството, но му се подиграли и му отказали. Впоследствие възникнал проблем със слуха му, и това наложило продължително лечение за загуба на слух. В този период ищецът ходел и на училище и за него било много трудно, защото въобще не чувал. Това довело до доста трудности да се справя в училище, а му предстояли и матури. Тези гласни доказателства се подкрепят и от приобщените писмени такива, от които се установява, че преди задържането на ищеца на 16.10.2023г., същият не е страдал от заболявания. На 11.10.2023г. е бил на консултация за остра инфекция на горните дихателни пътища, остър бронхит, като на консултация за същото е бил и на 13.10.2023г.