Определение № 4923 от 03.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4923 гр. София, 03.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100511768 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 325250/07.10.2025 г. и частна жалба вх. № 334469/14.10.2025 г. по вх. рег. на СРС за допълване на първоначалната частна жалба, подадена от П. Ж. П., чрез особен представител адв. К.Г. срещу определение № 27331/24.06.2025 г. по гр. д. № 34321/2023 г. по описа на СРС, с което е върната искова молба, подадена от П. Ж. П..

В частната жалба, са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В последващата частна жалба се твърди, че е продължение на първата частна жалба. Сочи се, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е съединил на основание чл. 213 ГПК първоначалната искова молба от 23.05.2023 г. без да е била приведена в редовност и без преди да съедини исковата молба за съвместно разглеждане с искова молба от 20.06.2023 г. да е назначил желаният от ищеца особен представител – адв. Г., което производство имало преюдициален характер за нейната допустимост.

Софийски градски съд, след като прецени обстоятелствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т.

1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. По същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред СРС е образувано въз основа на първоначална искова молба на ищеца П. Ж. П. с вх. № 175943/20.06.2023 г. С определение № 1

14844/05.04.2024 г. на основание чл. 213 ГПК към настоящото дело е била присъединена за разглеждане и исковата молба на ищеца П. Ж. П. с вх. номер 143754 от 23. 05. 2023 г. След това с определение № 23807, постановено на 10.06.2024 г., първоинстанционният съд в една част е прекратил производството по делото /в която част определението е влязло в сила/, а в останалата част е оставил двете искови молби без движение и е дал подробни указания на ищеца за отстраняването на допуснати нередовности, като го е предупредил за неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията в срок. Тези указания са съобщени на ищеца чрез назначения му по реда на ЗПП служебен адвокат на 24.09.2024 г. Своевременно с електронна молба от 01.10.2024 г. ищецът е поискал продължаване на срока, твърдейки ангажираност на служебния му адвокат и затруднена комуникация помежду поради изтърпяването на наказание лишаване от свобода в Затвора - град Стара Загора. С ръкописно разпореждане първоинстанционният съд е продължил срока за изпълнение на указанията с още една седмица.

Впоследствие с разпореждане № 47473 от 19.03.2025 г. районният съд е продължил срока за изпълнение на указанията, считано от влизането в сила на прекратителното определение, но с един месец, а не с два, както ищецът е поискал поискал. Своевременно с електронна молба, подадена на 10.04.2025 г. ищецът отново е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията, като е изложил фактически твърдения, че служебният му адвокат е била командирована в град Кърджали и събирала данни по архивирано в Кърджалийския окръжен съд наказателно дело. С разпореждане № 71943 от 05.05.2025 г. съдът е предоставил последна възможност на ищеца да изпълни всички дадени указания в едноседмичен срок от връчването на преписа от това последно разпореждане. Преписът от това последно разпореждане е връчен на ищеца чрез служебния му адвокат на 05.06.2025 г. Своевременно с електронна молба от 12.06.2025 г. ищецът е направил опит да изпълни дадените указания като по същество от дадените от съда указания е уточнено само едно от местата, на които се твърди да е бил осъществен и е посочено името само на един от ответниците, по отношение на които настоящото съдопроизводство продължава да се развива - разследващият полицай С.Т. без обаче да са били въведени конкретни фактически твърдения за осъществено от него неправомерно поведение, както съда е указал.

Поради това, районният съд е върнал исковата молба и в непрекратената част, като е посочил, че е предоставил достатъчно възможности на ищеца да изпълни указанията в цялост, като от първоначалното съобщаване на указанията на съда са изминали 9 месеца, който период бил предостатъчен.

Въззивният съд споделя тези изводи на първоинстанционният съд. На първо място, служебното съединяване на искове по реда на чл. 213 ГПК е прерогатив на съда, който не засяга правата на страните в процеса, поради което възражението в тази насока е неоснователно. На следващо място, според многобройната и непротиворечива практика на ВКС, съдът е длъжен да даде указания по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК, когато исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК или не съдържа приложенията по чл. 128 ГПК. За да приложи законосъобразно чл.

2

129, ал. 3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Съдът обаче няма задължение да дава последващи и нови указания, ако ищецът не отстрани нередовностите на исковата молба в предоставения за това срок. В настоящия случай са дадени конкретни и точни указания относно констатираните нередовности в исковата молба. Указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение в предоставения от съда, срок, а именно - че производството по делото ще бъде прекратено. Въпреки, че ищецът е бил надлежно уведомен за дадените от съда указания, както и многократно е продължаван срока за изпълнение на дадените указания /общо 9 месеца/ недостатъците на исковата молба не са били отстранени.

С оглед на това съдът приема, че обжалваното определение е правилно налице са предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба, съответно за прекратяване на производството по делото.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 27331/24.06.2025 г. по гр. д. № 34321/2023 г. по описа на СРС, с което е върната искова молба, подадена от П.

Ж. П. и производството по делото е прекратено.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3