Решение № 119 от 22.11.2024, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Административно наказателно дело 339/2024
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 22.11.2024
- Състав
- Симеон Стефанов Стойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 213, ал. 1, пр. 4 · Закон за горите
- чл. 266, ал. 1, пр. 4 · Закон за горите
- чл. 275, ал. 1, т. 2 · Закон за горите
РЕШЕНИЕ
№ 119 гр. С., 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20241870200339 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалбата на Д. И. С., ЕГН ********** от гр. С., с която жалба е обжалвано НП № 76/08.04.2024 г., издадено от директор на РДГ С..
В жалбата се развиват съображения, че жалбоподателят не е извършил твърдяното административно нарушение. Сочи се, че описаната в акта и НП фактическа обстановка, не отразява действителната фактическа обстановка.
Твърди се, че неясно са посочени текстово вменените нарушения.
В проведеното съдебно заседание, повереникът на жалбоподателя излага съображения за това, че не е установена самоличността на извършителя, на посоченото административно нарушение, че е нарушена процедурата за съставяне на АУАН, тъй като привлеченото лице не е потърсено, за да бъде уведомено, че ще му бъде съставен акт. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание. Представя подробни съображения в съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е представена в съда.
Според съображенията, обжалваното НП е правилно и законосъобразно.
Излага се подробно обосновка за това, че императивните изисквания на 1 административнонаказателната процедура, регламентирана от ЗАНН, са изпълнени, сочи се, че нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, както и че за посоченото нарушение е издадено процесното НП от компетентен орган и в законоустановения срок, без то да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство, наказаното лице да не е могло да се защити. Излагат се подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното НП, както и в заключение, евентуално се излагат съображения, с възражение по размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, поради тяхната прекомерност.
Като разгледа доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От разпита на свидетеля С. – „горски стражар“ в ДГС С., се установява, че във връзка с подаден сигнал за два броя каруци, в землището на село Злокучене, местност „М.“, свидетелят си спомня, че посетил мястото и заварил жалбоподателя, който водел една каруца, натоварена с иглолистни дърва от бял бор. Жалбоподателят бил познат на свидетеля, като системен нарушител. Горският стражар искал да изземе каруците с дървесината, но лицата, които водели двата броя каруци, едното лице от които жалбоподателя, отвързали коланите и сбутали дървата от каруците, като по този начин ги разтоварили. Свидетелят С. уведомил жалбоподателя, че ще му състави акт и му казал да дойде на следващия ден сутринта в ДГС С., да си подпише акта. Жалбоподателят не се явил. На 16.01.2024 г., свидетелят С. съставил акт срещу жалбоподателя Д. И. С., за това, че на 15.01.2024 г., около 17:30 часа, в местност „М.“ и пътя за гр. С., към охранителен участък З., транспортира с каруца 1,9 куб. м. иглолистна дървесина, бял бор дърва, без контролна горска марка и без превозен билет. Акта е съставен в присъствие на двама свидетели и в отсъствие на административнопривлеченото лице. В акта, с подписа на свидетел Да. Т., е удостоверен отказ на нарушителя да подпише акта. В същият акт, на неговата втора страница, е удостоверено с подпис на свидетел И. П., отказът на нарушителя да получи препи от акта. Горните удостоверявания са извършени въпреки доказаното по делото обстоятелство, че при съставянето на акта, административнопривлеченото лице не е присъствало, а в последствие акта не му е изпращан за връчване. Въз основа на така съставения АУАН, е издадено и обжалваното НП, за това, че на 2
15.01.2024 г. в местност „М. т.“ посока за гр. С., община С., лицето Д. И. С., движейки се в местност „М. т.“ посока за гр. С., община С., транспортира с каруца 1,9 пр. м. куб. дърва за огрев бял бор, немаркирани с контролна горска марка и непридружени с контролен билет. Посочено е в НП, че нарушителя е отказал да подпише АУАН и да получи препис от същия, като на основание чл.
43, ал. 2 от ЗАНН, това е удостоверено с подписа на свидетел – Д. Т., в съответната част на АУАН. С НП е прието, че посоченото деяние съставлява виновно нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 и т. 2 от ЗГ. С НП, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, на Д. И. С. е наложено административно наказание „глоба“ по чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ, в размер на 600 лв., за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 от ЗГ, както и на Д. И. С. е наложено административно наказание „глоба“ по чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ, в размер на 600 лв., за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 2 от ЗГ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Издадено е НП от Зам. директор на РДГ С., същият обаче по силата на Заповед № 694/2022 г. е натоварен да изпълнява функциите на Директор на РДГ С. и в това качество е издал обжалваното НП, което и така е подписано с отбелязване "ЗА ДИРЕКТОР". Ето защо в хода на съдебното производство като административно наказващ орган участва именно Директор на РДГ С.. В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото лице. На първо място, нарушенията се изразяват в това, че е отразено в съставения АУАН, че привлеченото лице отказва да подпише същият. Горното отразяване в АУАН, е в пълно противоречие с установеното от разпита на свидетеля, проведен в съдебното заседание, от който разпит се установява, че привлеченото лице въобще не се е явило в сградата на ДГС С., за съставяне на АУАН. Второто нарушение се състои в невръчване на съставения акт. Въпреки, че след съставянето му, в отсъствието на привлеченото лице, актосъставителят има задължението да връчи така съставения акта на привлеченото лице, вместо да стори това, в настоящият случай актосъставителя е отразил едно невярно обстоятелство, а именно, че привлеченото лице е отказало да получи препис от АУАН.
3
Въпреки, че това отбелязване в бланковия АУАН, е удостоверено с подписа на един свидетел, от разпита на разпитания в съдебно заседание свидетел се установи, че това отбелязване в акта е невярно и не отговаря на истината. С невръчването на съставения АУАН, е нарушена процедурата предвидена в ЗАНН и по този начин са нарушени правото на административнонаказаното лице, да се запознае с обвинението и адекватно да се защити по него. Налице е и трето нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което се изразява в съществено разминаване, в очертаната фактическа обстановка, възприета в АУАН и тази която е посочена в атакуваното НП, като същественото различие касае мястото на осъществяване на вмененото нарушение. От една страна акта сочи, като място на осъществяване на административното нарушение местност „М.“, а от друга страна НП сочи като място на осъществяване на вмененото нарушение местност „М. т.“. Така констатираното противоречие прави невъзможно да бъде извършена действителна проверка от настоящия съдебен състав, за действителното място на извършване на вмененото нарушение. Самото противоречие между описанието на мястото на извършване на нарушението между акта и НП, поставя в невъзможност привлеченото лице да узнае конкретното обвинение срещу него и адекватно да се защити по него. В този смисъл са обосновани и релевантни възраженията сторени от повереника на жалбоподателя. Ето защо и предвид констатираните по – горе, нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване на правото защита на административно привлеченото лице, съдът намира, че следва да отмени изцяло атакуваното НП, само на това процесуално основание, без да изследва по същество въпроса, осъществено ли е действително от жалбоподателя вмененото нарушение и осъществено ли е то виновно.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, съдът следва да отмени НП.
При този извод, съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските: повереникът, в ход по същество отправя претенция за присъждане на сторените в хода на производството разноски. По делото са налице доказателства, за договорено възнаграждение за осъществено процесуално представителство от адвокат, в размер на 500 лв., като приложения по делото Договор на л. 40, съставлява и доказателство за заплащане на посоченото договорено възнаграждение. Ето защо, съдът следва да присъди, в тежест на 4 ответника по жалбата, да заплати на жалбоподателя, сумата от 500 лв., представляващи разноски по делото, за заплатено адвокатско възнаграждение.
По възражението, за намаляване на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № І, за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата Наредба, намира, че предвид това, че се обжалват две отделни наложени административни наказания „глоба“, всяко от които в размер на по 600 лв., то съобразно разпоредбите на Наредбата, минималния размер на адвокатското възнаграждение в настоящия случай би следвало да бъде в размер на 800 лв.
Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по настоящото дело, от страна на жалбоподателя, е в размер по – нисък от минимално установения съобразно Наредбата, поради което настоящия състав намира, че размера на адвокатско възнаграждение от 500 лв., не е прекомерен и не подлежи на отмяна поради това.
Така мотивиран
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 76/08.04.2024 г., издадено от директор на РДГ С., гр. С..
ОСЪЖДА РДГ С. да заплати на Д. И. С., с ЕГН **********, сумата от 500 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните, с касационна жалба пред Административен съд С. – Област, в 14 дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5