Решение № 13288 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13288 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110158956 по описа за 2023 година

Предявени са от „Т.С.“ ЕАД против С. П. К. положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 8736,94 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 14.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 847,07 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 23.02.2023 г., сумата от 30,21 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 14.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,92 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 23.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 13400/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на жилище в сграда - етажна собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „м.-1“, бл. 98, вх. В, ет. 4, ап. 39, аб. № 180959, като ответникът е използвал същата за процесния период и не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово 1 разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че ответникът е изпаднал в забава.

Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния, като предвид възражението на длъжника, че не дължи сумите по същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, нито извън него. В заповедното производство същият е депозирал в срок възражение, в което е оспорил дължимостта на сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 13400/2023 год. по описа на СРС, 65 състав, с аргументи, че не е в договорни отношения с „Т.С.“ ЕАД, както и че претендираните задължения са погасени по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца ,“тсЕООД не оспорва предявените искове,представя писмени доказателства.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 13400/2023год. по описа на СРС, 65 състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответника е възразил в срок.

Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват допустими.

По делото е представен НА № 657 ,дело № 57/1974год. за собственост на апартамент по чл.55 от ЗПИНИМ ,от който се установява ,че п.н. К. е придобил правото на собственост на недвижим имот , в гр. София , ж.к.м. , бл.98, ет.,4, ап. 39.

С НА за замяна на недвижими имоти № 133/01.03.1995год. ,Йорданка П.а Рунева е прехвърлила своята ½ идеална част от недвижимия имот на брат си С. П. К..

Видно от справка в НБД ,п.н. К. е починал на 03.05.1991год. ,като негови наследници по закон са Йораднка П.а Рунева ,дъщеря и ответника С. П. К..

Със Заявление-декларация от С. П. К. до „Т.С.“ЕАд е поискано да му бъде открита партида за посочения недвижим имот ,като е посочено ,че предишния собственик е бил п.н.

К..

Следователно в периода 01.05.2020год. до 30.04.2022год. ответникът С. П. К. е бил собственик на процесния топлоснабден имот , като не са представени доказателства в насока прехвърляне правото на собственост преди началото на исковия период.

Същевременно от представените по делото договор от 23.09.2002год., сключен между ТЛП и ЕС на адрес: гр. София, ж.к. м.,бл.98,вх.В,Г и Д от 26.09.2002г. се установява, че сградата, в която се намира и жилището на ответника е топлофицирана.

Видно от представените от ищеца с исковата молба съобщение към фактура от 31.07.2021год. и съобщение към фактура от 31.07.2022год. ,получател по същите е С. П. К.

,по открита партида на името на това лице за процесния топлоснабден имот ,с абонатен № 2

85089.

От представените от „тсЕООД индивидуална справка за отопление и топла вода за периода 01.05.2020год. – 30.04.2021год. и за периода 01.05.2021год. – 30.04.2022год. ,се установява ,че в имота са налични четири броя отоплителни тела ,на които не са поставени ИРРО и щранг лира в банята ,като за същите е разпределяна топлинна енергия при максимална оценка на мощност.В имота се ползва топла вода ,но няма водомер,поради което е служебно отчетено количество за дял топла вода. Разпределена е и топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация .

За процесния период „Т.С.“ЕАД е издала ОФ от 30.07.2021год.,за реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2020год. – 30.04.2021год. на стойност 4096,45лв. със срок на плащане 14.09.2021год.

Съгласно ОФ от 31.07.2022год. ,реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2021год. – 30.04.2022год. е на стойност 4640,39лв. ,със срок на плащане 14.09.2022год.

Предвид изложеното съдът прие от правна страна следното :

Предявени са искове , с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.

149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

В тежест на ищцовата страна – „Т.С.“ ЕАД е да установи основанието и размера на претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника – собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези факти.

На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,ал.1 от ЗЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди.

В процесния случай от представените по делото писмени доказателства следва да се направи извод за установено качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото. Не са ангажирани доказателства за отдаването на имота на облигационно основание на трети за делото лица, поради което изводи в тази насока не следва да бъдат правени, с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес.

Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ.

Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. От своя страна ТЕ, отдадена от 3 сградната инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени в съответната методика математически формули. Изразходваното количество гореща вода, /БГВ/, от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени, или не е осигурен достъп за отчитане- при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. От ангажираните по делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена.

При липса на индивидуален топломер в имота се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, който се определя съобразно инсталираната мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или обемите на имотите в сградатаетажна собственост, като при липса на данни се приемат данните на подобен имот, например на друг етаж. За всеки имот с топломер в сградата се определя отношението между отчетената му и инсталираната мощност в имота и/или обема на имота и найголямото отношение за имот с топломер се приема за максимален специфичен разход за сградата.Начисляването на сметки за ТЕ по екстраполиран отчет следва да се извършва при стриктно спазване на нормативната уредба, тъй като подобен ред за формиране на сметки за доставени комунални услуги представлява наказателен механизъм за липсата на монтирани топломери на отоплителните тела в топлоснабден имот. Съгласно чл. 6. 9 от Методиката, при щранг- лира, за която няма техническа възможност за монтаж на уред за дялово разпределение отдадената ТЕ от него се определя по изчислителен път по посочена формула.

Видно, че през последните два отоплителни сезони е осигурен достъп на ФДР, като служителите й не са извършили никакви проверки в имота, поради липсата на уреди за отчет.

Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.20222г. е в размер на 8736,94лв. ,съобразно издадените и неоспорени ОФ по делото.

Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че потребителите заплащат на продавача 4

(ищеца) стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от търговеца (ТЛП).

Поради което е дължима сумата от 30,21лв. за осъществено дялово разпределение за процесния период.

По възражението за погасителна давност.

Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца за периода 01.05.2020год. – 30.04.2022год. ,то следва да разгледа възражението на ответника ,че то е погасено по давност.

Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.