Решение № 534 от 15.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Варна, 15.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110109263 по описа за 2023 година

Производството е образувано след като с определение */*г. по гр.д. */*г. по описа на ВОС не са приети за съвместно разглеждане в същото производство, предявените от „*” ООД, в условие на евентуалност при отхвърляне на исковете за собственост, насрещни искове по чл. 73, ал. 1 ЗС, както следва:

1./ иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД срещу В. Х. В. за заплащане на сумата от 579,80 евро, претендирана като обезщетение за лишаване от ползването на ½ част от апартамент № *, находящ се в гр. *, ул.“**“ * с идентификатор № *по КККР, одобрени със заповед № РД-1898/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на *етаж на сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор № *по КК, със застроена площ от 114 кв.м., състоящ се от антре, коридор, кухня, спалня, хол, перално помещение, тераса – зимна градина при граници: на същия етаж – няма, под обекта: № *, над обекта: няма, ведно със съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж за периода от 09.03.2023г. до 02.05.2023г. и

2./ иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД срещу Г. К. В. за заплащане на сумата от 579,80 евро., претендирана като обезщетение за лишаване от ползването на ½ част от апартамент № *, находящ се в гр. *, ул.“**“ * с идентификатор № *по КККР, одобрени със заповед № РД-1898/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на пети етаж на сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор № *по КК, със застроена площ от 114 кв.м., състоящ се от антре, коридор, кухня, спалня, хол, перално помещение, тераса – зимна градина при граници: на същия етаж – няма, под обекта: *, над обекта: няма, ведно със съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж за периода от 09.03.2023г. до 02.05.2023г.

Претенциите са посочени в правна квалификация и размер, съобразно допуснато изменение на исковете в о.с.з. от 06.02.2026г., както и са посочени в евро на осн. чл.4, чл.12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Посочените искове са заявени пред ВОС в условията на евентуалност- да бъдат разгледани ако предявените от Г. К. В. и В. Х. В. срещу „*” ООД установителни искове по чл.124 ГПК за признаване за установено, че В.и са собственици на имота с идент. № *на основание давност владение в периода периода от 26.07.2012г. до 12.02.2023г. бъдат отхвърлени.

Производството по настоящото дело е било спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК до 1 влизане в сила на решението по исковете за собственост. Доколкото исковете за собственост са отхвърлени с влязло в сила решение, настоящото производство е било възобновено и следва да бъде разгледано.

Ищецът твърди, че доколкото ответниците в настоящото производство в качеството на ищци по гр.д. */*г. по описа на ВОС са признали, че владеят процесния имот, има право на обезщетение за това, че е лишен от възможността да ползва имота и да получава ползите от него при отдаването му под наем за процесния предвид. Обосновава началната дата на претенцията си -09.03.2023г. с обстоятелството, че за тази дата е бил насрочен въвод във владение в негова ползва, който не е бил извършен, тъй като по искане на ответницитеи е спряно принудителното изпълнение като обезпечителна мярка по иска за собственост от ответниците срещу ищеца. Счита, че с оглед площта на имота и разположението му в центъра на гр. Варна, месечния наем респ. размер на обезщетение е в претендирания размер Намира, че всеки от ответниците следва да заплати ½ част от дължимото обезщетение, доколкото съвместно ползват имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не депозират отговор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: всеки ответник не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като исковата молба му е редовно връчена, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда от 21.08.2025 г., не е изпратил представител в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; в открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; от наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на посочените искови претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да бъде осъдени да заплатят сторените от ищеца разноски. В исково производство следва да се присъдят - държавна такса от 100 лв., депозит за възнаграждение на вещото лице- 350 лв. общо 450 лв. или 230,08 евро.

Ищецът претендира адвокатско възнаграждение, което да се присъди на адв. Йоцова на осн. чл.38, ал.1 вр. чл.2 ЗАдв. В о.с.з. адв. Йоцова излага, че е съдружник в ищцовото дружество, което се потвърждава от служебна справка в ТРРЮЛНЦ.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2.

Разпределянето на отговорността за разноски се реализира по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал.

3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., без да е необходимо страната да доказва съответното основание за предоставянето на безплатна правна помощ.

В случая нито е представен договор, видно от който правната защита да се предоставя безплатно, нито твърденията за наличие на основание за заплащане на възнаграждение за безплатна правна защита може да се подведе по някоя от хипотези на чл.38, ал.1 ЗАдв, поради което и съдът не присъжда адвокатско възнаграждение на ищеца.

2

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. Х. В., ЕГН:**********, адрес: гр. *, ул. „* *, вх. *, ет.*, ап.*да заплати на „*” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, на осн. чл.59 ЗЗД, сумата от 579,80 евро - обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на ½ част от апартамент № *, находящ се в гр. *, ул.“**“ * с идентификатор № *по КККР, одобрени със заповед № РД18- 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на *етаж на сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор № *по КК, със застроена площ от 114 кв.м., състоящ се от антре, коридор, кухня, спалня, хол, перално помещение, тераса – зимна градина при граници: на същия етаж – няма, под обекта: № *, над обекта: няма, ведно със съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж за периода от 09.03.2023г. до 02.05.2023г.

ОСЪЖДА Г. К. В., ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул. „*“ * да заплати на „*” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „**“ № * на осн. чл.59 ЗЗД, сумата от 579,80 евро - обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на ½ част от апартамент № *, находящ се в гр. *, ул.“**“ * с идентификатор № *по КККР, одобрени със заповед № РД18- 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на *етаж на сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор № *по КК, със застроена площ от 114 кв.м., състоящ се от антре, коридор, кухня, спалня, хол, перално помещение, тераса – зимна градина при граници: на същия етаж – няма, под обекта: № *, над обекта: няма, ведно със съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж за периода от 09.03.2023г. до 02.05.2023г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Х. В., ЕГН:**********, адрес: гр. *, ул.

„*“ * и Г. К. В., ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул. „*“ 1* да заплатят на „*” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. * / всеки по ½ част от / сумата от 230,08 евро съдебни разноски в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3