Решение № 16 от 23.01.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Първомай, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100570 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът Т. Т. Т., ЕГН: **********, с посочен, постоянен и настоящ адрес:

************, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, моли съда да осъди ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ************, процесуално представлявано по пълномощие от юрисконсулт И. Т. Т., да му заплати по банковата сметка с IBAN: ************ сумата от 50, 00 (петдесет) лева, подлежаща на връщане като получена без основание като възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ по Договор № ************ г. за потребителски кредит.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор № ************ г. за потребителски кредит ответникът предоставил на ищеца заем от 1 500, 00 лева, който последният се ангажирал да възстанови на първия с лихва при фиксиран лихвен процент от 41, 00% и годишен процент на разходите от 48, 75%, а съгласно клауза от Глава VІ на съглашението – и да му заплати възнаграждение в размер на 450, 00 лева за закупена допълнителна услуга „Фаст”, осигуряваща право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита. Заемателят усвоил изцяло заемните средства и погасил напълно задълженията си, но счита за платено от него без основание възнаграждението за услуга „Фаст“, доколкото уговорката за дължимостта й е нищожна поради накърняване на добрите 1 нрави, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и нарушаване на тези на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 3572/04.19.2024 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник оспорва иска като неоснователен. Признава, че процесният договор е сключен между страните, и навежда, че въпросната допълнителна услуга не е задължително условие за отпускането на кредита и е реално ползвана от ищеца, който е заплатил за нея възнаграждение от 50, 00 лева.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Писмено становище вх. № 4078/07.11.2024 г. и Молба вх. № 4062/07.11.2024 г., депозирани от пълномощниците им, поддържат процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ************ г. (л. 4) и приложимите към него Общи условия (л. 5 – л. 9) запознаването си с, безусловното приемане и получаването на които ищецът удостоверил в Декларация от 16.03.2021 г. (л. 5), ответникът се задължил да му отпусне паричен заем от 1 500, 00 лева. Заемателят, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр и който усвоил заемната сума, следвало за срок от 18 месеца да я възстанови на първия и да му заплати лихва при годишен и дневен лихвен процент съответно от 41, 00% и 0, 11%, както и възнаграждения от 450, 00 лева и 900, 00 лева за допълнителни услуги съответно „Фаст” и „Флекси”, или общо 3 371, 74 лева, при годишен процент на разходите от 48, 75% чрез 18 анюитетни месечни вноски с падеж на 15-о число на месеца, първите 17 от които от по 187, 32 лева и финалната от 187, 30 лева, подробно описани в Погасителен план (л. 10) към съглашението.

В Раздел VІ „Параметри” от него и чл. 15 от Общите условия било уговорено, че допълнителните услуги не са задължителни и се закупуват от клиента по негово желание, като „Фаст” му предоставя право на разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит в рамките на един час от постъпването му в системата на кредитора приоритетно пред останалите незакупили такъв пакет кредитоискатели, а „Флекси” – на едностранно изменение на погасителния план чрез отлагане или намаляване на части или накуп на допустимия брой погасителни вноски и промяна на датата на падежа им при изпълнение на специфичните изисквания по чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3, както и че възнаграждението за посоченото обслужване се плащало разсрочено с добавка от по 75, 00 лева към всеки от погасителните платежи.

Според отговора и придружаващото го Извлечение по сметка (л. 33), кредитополучателят е осъществил плащания по процесния договор в общ размер към 2

04.10.2024 г. на 1 904, 34 лева, в т. ч. на 13.04.2021 г. – 187, 32 лева, и на 27.04.2021 г. 1 708, 80 лева, с които е погасил изцяло и предсрочно задълженията си, както следва: главница – 1 500, 00 лева, възнаградителна лихва – 62, 26 лева, възнаграждение за услуга „Фаст” – 50, 00 лева, възнаграждение за услуга „Флекси” – 100, 00 лева, такса за предсрочно издължаване – 14, 30 лева, и такса за приоритетно разглеждане – 177, 78 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира връщане на сумата от 50, 00 лева като платена в изпълнение на нищожна клауза за дължимост на възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ по Договор № ************ г. за потребителски кредит, поради което искът му намира материалноправното си основание в чл. 34 от ЗЗД. Нормата задължава всяка от страните по признат за нищожен договор да върне на другата всичко, което е получила от нея. Касае се за частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцовата страна е да докаже даването на материалната ценност в изпълнение на оспорената договорна уговорка и пороците, с които обосновава недействителността й.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

В конкретния случай валидността на клаузата за дължимост на възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст” се оспорва с конкуриращи се фактически доводи за противоречие на добрите нрави, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на 3 евентуалност именно в указаната последователност.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

Процесната уговорка принадлежи към Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ************ г. (л. 4), който бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и 4 настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.