Определение № 17936 от 17.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17936 гр. София, 17.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110108412 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. М. М. срещу „ФИРМА“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че правото на принудително изпълнение за сумите по изпълнителен лист, издаден в полза на ответника по ч.гр.д. № 46095/2015 г. по описа на СРС, 35 състав, за доставена на ищцата топлинна енергия, се е погасило по давност.

Видно от изложеното в исковата молба, както и от данните по делото, исковете са предявени от лице, което се явява потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Съгласно легалната дефиниция в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители (в този смисъл са Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г. на ВКС-ІІ т. о., Определение № 1019/09.11.2012 г. по ч. т. д. № 783/2012 г. на ВКС-II т. о.). Също така, съгласно константната практика на ВКС, физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, не губи качеството си потребител, дори когато търси защита на правата си на извъндоговорно основание, както и други свои права извън основанията по съответния специален закон – в този смисъл е Определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. д. № 1101/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.

Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК /ДВ, бр. 65 от 2018 г. / установява задължение за съда да следи служебно за спазване на установената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК и той може да повдига служебно този въпрос до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция.

Възражение за неподсъдност на спора от страна на ответника е необходимо единствено за останалите случаи, извън предвидените в тази разпоредба. Съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да направи избор само в хипотеза, в която законът предвижда алтернативни възможности за подсъдност, като например в случая на чл.

115, ал. 2 ГПК /определение № 248 от 1.06.2021 г. по ч. т. д. № 923/2021 г., ІІ т. о. /.

1

Установената подсъдност за потребителите има изричен и императивен характер по настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния /в този смисъл и определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870/2019 г., І т. о., Определение № 2481 от 21.08.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2819/2023 г., III г. о., ГК/.

В случая от посоченото от ищеца, чрез процесуалния му представител, както и от представените доказателства и изисканата справка за адресна регистрация се установява, че и настоящият, и постоянният адрес на Б. М. М. са в гр. ******* Ето защо производството пред СРС следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен съд – *******.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №8412/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 35 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд –*******.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2