Определение № 2232 от 12.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2232 гр. София, 11.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20221000503000 по описа за 2022 година

Съдебното производство е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК от Н. П. С. и Д. П. С. (правоприемници на починалия в хода на въззивното производство П. С. Н.), действащи чрез процесуалния си представител, з а изменение на решение № 486/18.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 3000/2022 г., в частта за разноските.

Ответникът по молбата - „Тера Метали“ ЕООД, не е подал в законоустановения срок писмен отговор на искането за изменение на решението в частта за разноските.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира следното:

Процесната молба е депозирана в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С постановеното по делото решение №486/18.04.2023 г., въззивният съд е потвърдил решение № 261968/14.06.2022 г. по гр.д. № 16157/2017 г. на СГС, I-19 състав, в частта, с която е осъдено „Тера Метали“ ЕООД да заплати на П.

С. Н. (последният заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си Н. П.

С. и Д. П. С.) и Н. С. Н., конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството ищца Т. Г. С., на основание чл. 55, ал.1 пр.3 ЗЗД, сумата от по 13 506.50 евро на всеки един от двамата, платена на отпаднало основание по повод развален предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 10.11.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която е отхвърлен предявения о т П. С. Н.

(последният заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си Н. П. С. и Д.

1

П. С.) и Н. С. Н., конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството ищца Т. Г. С., иск срещу „Тера Метали“ ЕООД с правно основание чл. 92 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 000 евро договорна неустойка, като неоснователен. Апелативният съд е изменил решение № 261968/14.06.2022 г. по гр. д. № 16157/2017 г. на СГС, I-19 състав в частта на разноските, присъдени на П. С. Н. (последният заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си Н. П. С. и Д. П. С.), като ги е завишил на 2 700 лева.

Според молителителите, неправилно въззивният съд е определил адвокатско възнаграждение дори под минималния размер на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и както и неправилно е игнорирал действителната фактическа и правна сложност на съдебното производство.

Въззивният съд констатира, че съгласно представения по гр. д. № 16157/2017 г. на СГС списък по чл. 80 ГПК, намиращ се л. 192 от делото, се претендира присъждане на заплатено възнаграждение от П. С. Н. за процесуалното представителство в размер на 5 000 лева. В тази насока е видно от намиращия се на л. 191 от делото договор за правна защита и съдействие, сключен на 21.10.2019 г., че П. С. Н. е заплатил на адв. Е. П. сумата от 5 000 лева в брой за процесуалното му представителство по делото пред СГС. Ето защо следва да се приеме, че адвокатския хонорар е реално заплатен.

Възражението за прекомерност на размера на това адвокатско възнаграждение обосновано е прието за частично основателно. Безспорно е, че адв. Е. П. е представлявала само П. С. Н. в производството пред СГС и материалният интерес на предявения от него иск е приблизително 27 000 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение в разглеждания случай, определено към 21.10.2019 г., е 1340 лева, към които следва да се прибавят допълнително 300 лева за проведените съдебни заседания или общо минималният размер е 1640 лева. Същият следва да се преценява към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие и заплащането на адвокатския хонорар. Разпоредбите на Наредба №1/2004 г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, обективирана например в определение №782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II т. о., определение №127 от 09.05.2016 г. по ч. гр. д. №564/2016 г. на I г. о. и определение №17 от 26.01.2017 г. по т. д. №1193/2016 г. на I т. о., която настоящият състав споделя. В случая процесният договор за правна защита за въззивната инстанция е сключен на 21.10.2019 г., поради което правилно САС е приложил редакцията на Наредба №1/2004 г. съобразно действащата й към този момент редакция и преди последните й изменения от ДВ. бр.88 от 2

04.11.2022 г.

Фактическата и правна сложност на съдебното производство, както и извършените редица процесуални действия от адв. Е. П., не предполагат намаляване на неговия размер до минималния такъв. Ето защо в разглеждания случай въззивният съд, отчитайки тези обстоятелства, намира за справедлив и обоснован размер – 2700 лева за процесуалното представителство в производството по гр. д. № 16157/2017 г. на СГС.

От всичко гореизложено може да се направи извод за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските, а процесната молба в тази насока следва да бъде отхвърлена.

Тъй като въззивното решение подлежи на обжалване, то и настоящето определение ще подлежи също на обжалване.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК от Н. П. С. и Д. П. С. (правоприемници на починалия в хода на въззивното производство П. С. Н.), действащи чрез процесуалния си представител, за изменение на решение № 486/18.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 3000/2022 г. по описа на САС, в частта за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3