Решение № 7428 от 23.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7428 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110164304 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Н.ова срещу /фирма/.

Ищецът твърди, че на 16.01.2023г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № ***********, като не му били предоставени изискуемите документи по чл. 10 ЗПК. В чл. 1 от приложение № 5 към договора било предвидено, че най-късно до следващия ден кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита, което да отговаря на редица изисквания. В чл. 4 от приложение № 5 било предвидено, че ако не го стори, същият дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план – 2,96лв. средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита. Основните параметри на кредита били уговорени в приложение № 1 към договора, съгласно което отпусната сума била в размер от 450лв. със срок на погасяване 15.02.2023г., като погасителната вноска е 509,99лв. с одобрено обезпечение и 598,64лв. без одобрено обезпечение. Към договора бил наличен погасителен план, съгласно който длъжникът трябвало да заплати една вноска от 598,64лв., включваща 450лв. главница, 14,99лв. възнаградителна лихва, 45лв. такса преференциално обслужване и 88,65лв. неустойка.

Ищецът счита, че още със сключване на договора му е начислена посочената неустойка, като по този начин бил надхвърлен допустимия ГПР и договорът се явявал недействителен на основание чл. 23 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че клаузата за дължимост на такава неустойка цели да се заобиколи максималния предвиден размер на ГПР и представлява допълнително възнаграждение за кредитодателя, тоест има характер на скрита възнаградителна лихва. Поддържа, че същата противоречи и на добрите нрави, като излиза извън присъщите й функции. Посочва, че е нищожна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Изтъква, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, а е по-нисък такъв, което представлява заблуждаваща търговска практика.

С оглед изложеното и направеното и допуснато уточнение /л. 88/, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният 1 договор за потребителски кредит е нищожен и ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 79,30лв., представляваща платена без основание сума над чистата стойност по договора.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен сочения договор за кредит с описаните приложения и на ищеца е отпусната сумата, но отрича описаните договорът или отделни клаузи от него да са недействителни. Счита, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че ГПР е изчислен правилно и не е налице заблуждаваща търговска практика. Излага допълни съображения за неоснователност на претенциите.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 16.01.2023г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***********, по силата на който ответникът е кредитодател, а ищецът кредитополучател. В договора не са описани конкретните му параметри, а за тези съществени обстоятелства се препраща към приложения. В приложение № 1 е посочено, че сумата по кредита е 450лв. и подлежи на връщане до 15.02.2023г. с една погасителна вноска. Отбелязано е, че размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение възлиза на 509,99лв., а без одобрено обезпечение на 598,64лв. Посочено е, че годишният лихвен процент възлиза на 40,53%, а годишния процент на разходите на 49,00%, като при определянето му за взети предвид следните допускания: кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок на същия, като погасява всяка вноска на съответния падеж и изпълнява точно и в срок задълженията си. В приложение № 3 от същата дата е посочено, че кредиторът предоставя на кредитополучателя пакет от допълнителни услуги „ВИП обслужване“ срещу такса от 45лв., платима заедно с погасителната вноска. Съгласно сключено към договора за кредит приложение № 5, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави едно от следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер от 509,99лв. В чл.

2, ал. 1 са изброени условията, на които следва да отговарят поръчителите, и включват нетен осигурителен доход от поне 1500лв., да работят на безсрочен трудов договор, да не са кредитополучателя или поръчители по други договори и ред други. В чл. 4 е предвидено, че ако кредитополучателят не осигури в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде прекратено, същият дължи неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение в размер на 2,96лв. средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита. Неустойката се начислява в началото на периода на всяка вноска и се плаща заедно с нея, като същата се дължи във всички случаи, дори при предсрочно погасяване. Представен е погасителен план към договора /л. 11/, в който е описана отпуснатата сума, падежът за плащането й, дължимите възнаградителна лихва, такса и неустойка.

По делото е представена разписка за извършено плащане, съгласно която ищецът е платил в полза на ответника сумата от 529,30лв. по кредита. Този факт изрично се признава и от ответника.

При горните факти, съдът намира следното от правна страна:

2

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл. 10, ал. 1 предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съдът намира, че в случая формата на договора е спазена, като шрифтът е с достатъчна големина и е четим. От двете страни са представени еднообразни екземпляри на същия, което показва, че всяка от тях разполага с такъв. Съдът намира обаче, че в договора липсват задължителни реквизити, което го прави недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,00%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които 3 се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Процесните такса и неустойка несъмнено представляват разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъдат включени в ГПР по кредита, като същите са били изначално известни на кредитора. Приложенията към договора, в които са уговорени тези клаузи, са подписани в същия ден и представляват неразделна част от него. Тези суми попадат в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността им, която е изначално начислена още при подписване на договора и е част от погасителния план, трябва да бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит. Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва. Размерът на неустойката възлиза на 88,65лв., а на таксата 45,00лв. При включването на тези суми в ГПР, което е абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и без да са необходими специални знания, че ГПР надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК.