Решение № 70 от 24.07.2020, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е № 70 гр. Хасково 24.07. 2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд ……………...................…..............…................ колегия в публично заседание на седми юли .………………………….………………..….................................. през две хиляди и двадесета ………………………………...........................година в състав:

Председател :МИЛЕНА ПЕТЕВА

Членове :ФИЛИП ФИЛИПОВ

КАПКА ВРАЖИЛОВА при секретаря Румяна Русева…….. ……................................................... в присъствието на прокурора ............…………………….

…........…………….......като разгледа докладваното от

............................съдия ПЕТЕВА.…………………...........ВНЧХ дело № 229…......... по описа за 2020 год., ...........................................….….……… за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 22/20.02.2020 година, постановена по НЧХД № 783/2019 година Районен съд-Хасково е признал подсъдимите С.И.А.

*** и А.А.А.,***, за виновни в това, че на 11.05.2019 година в гр.Х. в съучастие, като съизвършители, причинили на М.О.М. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето /кръвонасядания по гръдния кош, левия хълбок и дясното седалище/, поради което и на основание чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 и чл.54 от НК на подсъдимия А.А. е било наложено наказание „пробация“ при приложение на двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца всяка от тях, а на основание чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.78а ал.1 от НК подсъдимият С.А. е бил освободен от наказателна отговорност, която е била заменена с наказание „глоба в размер на 1 000 лева“. Частично са били уважени предявените от тъжителя М. граждански претенции против всеки един от двамата подсъдими, като А. е бил осъден да заплати на М. сумата 600 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, а подсъдимия А. – сумата 500 лева, представляваща същото такова обезщетение. Върху тези две суми е присъдена и законната лихва, считано от момента на увреждането – 11.05.2019 г. до окончателното им изплащане, а в останалата им част до пълните предявени размери исковете са отхвърлени.

Всеки един от двамата подсъдими е осъден за заплати на тъжителя М. разноски по делото от по 481 лева, както и държавна такса в полза на РС-Хасково в размер на 50 лева.

Недоволен от присъдата е защитникът на подсъдимия, който в срок я атакува с доводи за неправилност. Последната се обосновава с невярност на направените от съда фактически изводи, които според защитника не кореспондирали с доказателствата по делото, а те пък не можели в необходимия безспорен начин да подкрепят обвинителната теза и постановения осъдителен акт. Искането е за отмяна на този акт и постановяване на нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни.

Подсъдимите не вземат становище по жалбата на защитника.

Писмени възражения против жалбата не са постъпили. Такива се излагат устно от повереника в съдебното заседание пред въззивния съд, като жалбата се оспорва с твърдения за неоснователност на поддържаните в нея доводи. С позиция за правилност и обоснованост на съдебния акт се прави искане за неговото потвърждаване.

Частният тъжител подкрепя искането на своя повереник.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:

Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на М.О.М. ***, в която са изложени обстоятелства, сочещи на извършено от подсъдимите А. и А. престъпление по чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК, за каквото същите са били предадени на съд. В хода на проведеното пред първоинстанционния съд съдебното следствие са били събрани всички посочени от страните и допуснати от съда доказателства, като при осъществената процесуална дейност нарушения на закона не се констатират – гарантирано е било в пълна степен правото на страните да участват в събирането на доказателствата, да правят искания, да сочат доказателства и доказателствени средства в подкрепа на защитната им позиция. Служебно положените от съда усилия за събиране и проверка на доказателства по делото са изиграли необходимата процесуална роля за разкриване на обективната истина в пределите на очертания от обвинителния акт предмет на доказване и при съблюдаване на установените в чл.12 и чл.13 от НПК стандарти. Направените от съда фактически изводи са били базирани на доказателствен материал, събран по надлежния процесуален ред и след законосъобразно приложени доказателствени способи, при чиято реализация правата на страните също са били обезпечени. Съобразителната част на съдебния акт е пълноценна, отговаряща на изискването на пълнота на фактическата и правна аргументираност и съдържаща отговор на всички постановени от страните въпроси, в това число на тези, чрез които защитата е поставила съмнения в основателността на обвинителната теза, които всъщност макар и бланкетно поддържа и във въззивната жалба.

Така анализът на събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал установява следната фактическа обстановка: Към месец май на 2019 година двамата подсъдими живеели в гр.Х. и поддържали добри, приятелски и роднински отношения. На 11.05.2019 г. те се намирали в дома на подсъдимия А. ***, където А. гостувал заедно със своята *****.

В хода на провеждания разговор А. разказал на А. как преди седмица разбрал, че ****** му Д. И. получил тежко увреждане на челюстта от удар, който тъжителят М.М. му нанесъл при посещение във фризьорски салон, стопанисван от свидетеля И.

А. Разговорът за случилото се преди време прераснал в решение подсъдимите още същата вечер да се сдобият с телефонния номер на М. и след като успели да сторят това, А. му позвънил. Уведомил го, че ***** на Д. И. желае да разговаря с него, попитал го къде се намира в момента и след като тъжителят заявил, че е във фризьорския салон на свидетеля И. А., двамата подсъдими решили да се отправят веднага натам.

Въпросният фризьорски салон се намирал на около 400 метра от дома на А., но въпреки това той и А. взели решение да наемат управляваното от познатия им И. И. такси. Свидетелят И. се отзовал на повикването след 22,30 часа, спрял с автомобила си до дома на А., след което последният и А. се качили в таксиметровата кола. През краткия път коментирали нанесения от тъжителя побой на свидетеля Д. И., а след като пристигнали на уреченото място и слезли от таксито, двамата подсъдими още от улицата извикали по име тъжителя. Фризьорският салон, до който пристигнали, представлявал малка постройка, оградена с телена мрежа с височина 1,50-1,60 метра. Върху част ограждението била обособена пътна врата, също запълнена с мрежа. Разстоянието между оградата и самата постройка било около 2 метра. Когато двамата подсъдими слезли от таксито, то, както и водачът му И., останали на около 6-7 метра от мястото, към което мъжете се отправили с повиквания и викове към тъжителя, с покани да излезе навън и предупреждения, че ще бъде бит. Пръв от фризьорския салон излязъл свидетелят И. А., а след него и тъжителят, който при вида на агресивно насочващите се към него двама мъже, ритащи и бутащи оградата и вратата, взел поставена до постройката метална тръба. В изпълнение на решението да потърсят сметка за побоя над свидетеля Д. И. подсъдимите предприели навлизане в двора пред салона, след като вече успели да нарушат цялостта на мрежата и вратата - подсъдимият А. дръпнал със сила заключената врата, чиито закрепващи механизми се отделили, а А. извил част оградата. Двамата влезли в ограденото място и веднага се отправили към М., а когато го приближили със сила изтръгнали от ръцете му металната тръба, така, както секунди преди това словесно се заканили да направят. Последователно започнали да нанасят с металния предмет удари върху тялото на тъжителя. Свидетелят И.

А. се притекъл на помощ, като първо хванал с ръце и отдалечил от М. нападателя А., но след като успял да направи това, А. нанесъл на тъжителя няколко удара - по лицето с юмрук и по тялото с тръбата. В даден момент А. и М. паднали на земята и тогава М. ударил А. в областта на крака. Последвали удари върху тъжителя от подсъдимия А., който докато двамата мъже били на земята успял да вземе тръбата и да я насочи към тялото на М.. След това А. вдигнал падналия върху терена А. и двамата се отправили към таксиметровия автомобил на свидетеля И., който поради друга поръчка възнамерявал да потегли, но виждайки тичащите към него подсъдими, ги изчакал да се качат в колата. И. оставил А. и А. в близост до адреса, от който ги взел преди това и от който малко по-късно те били отведени от полицейски служители, пристигнали след подаден сигнал за физически сблъсък на ул.“П.“ № ** – адресът, на който се намирал стопанисвания от И.

А. фризьорски салон.

Един от пристигналите на място полицаи бил свидетелят Г. Т., който заварил на посочения адрес свидетелят И. А. и тъжителя М.М., а те му обяснили, че М. бил нападнат от А. и А. – лица, които те познавали отпреди. Свидетелят Т. не забелязал видими наранявания върху тялото на тъжителя. Такива не съобщил и подсъдимият А., когато полицейските служители го отвели в РУ-Хасково по повод събраните сведения за саморазправа. На 20.05.2019 г. М.М. се явил при съдебния лекар Е., който извършил преглед и констатирал следните наранявания върху тялото му: кръвонасядане между лявата ключица и лявото рамо, кръвонасядане в лявата половина на гърба /външно от лопатката/; кръвонасядане по обиколката, както и в областта на дясното седалище. Било издадено съдебно-медицинско удостоверение.

Назначената в хода на съдебното следствие медицинска експертиза е потвърдила наличието на тези телесни увреди върху тялото на М., а устният доклад на експерта е пояснил, че освен забелязаните при прегледа кръвонасядания, в спешния медицински център са констатирани още и охлузвания, които съдебният лекар не установил поради изминалото време от момента на инцидента до явяването на пострадалия за снемане на анамнеза /20.05.2019 г./. Посочва се още в устния доклад, че охлузванията се намират в областта на ребрата /вляво/ и седалищната област и представляват характерна теренна травма от съприкосновение между тялото и неравна (грапава) повърхност. Относно кръвонасяданията лекарят е отбелязал, че е възможно техният произход да се дължи на удари с цилиндричен предмет, още повече че едно от тях имало характерен рисунък, сочещ отпечатък от продълговато по форма оръдие. Морфологията на останалите увреди също не изключвала съприкосновение с цилиндричен предмет, но те били с по-разлети контури, което експертът отдава на сравнително отдалечения спрямо инцидента момент на прегледа и протеклите през този период физиологични процеси.

Такава в основните й детайли е и фактическата обстановка, която е установил и първоинстанционния съд, базирал своите фактически изводи върху обясненията на двамата подсъдими, показанията на свидетелите И. А. и Г. Т., а също и заключението на медицинската експертиза. Напълно обосновано е решението на съда да кредитира не изцяло, а частично дадените от двамата подсъдими обяснения и възприеме за достоверни тези елементи от тях, които са намерили доказателствена опора в други доказателствени източници - относно планираната среща с тъжителя М., относно присъствието на подсъдимите на инкриминираното място, относно повода за търсения разговор и не на последно място – относно нанесените удари от подсъдимия А. върху тялото на тъжителя (посочени в първоначалния разпит и впоследствие отречени в хода на извършената очна ставка между този подсъдим и свидетеля И.). В контекста на двойнствената природа на дадените обяснения правилна е оценката на съда за защитната функция на тази част от тях, в която подсъдимият А. изцяло отрича да е бил автор на удар, отправен към М., а подсъдимият А. – да е нанасял удари с металния предмет, който преди това се е намирал в ръцете на тъжителя.

Действително в тези фактически параметри разказаното от подсъдимите е не само житейски нелогично, но и изцяло некореспондиращо както с показанията на свидетеля-очевидец, така с констатациите на медицинската експертиза, чиито изводи като научни обосновани, обективни и подробно разяснени в устния доклад, е нямало как да не бъдат преценени като независим доказателствен източник, релевантен както за главния факт на доказване, така и за проверка на останалите доказателства. Тук е мястото да се посочи, че подсъдимият А. на практика не е отрекъл с категоричност авторството на действия, насочени към телесната неприкосновеност на М.. Използваните в обясненията му изрази: “Влезнахме, сбихме се, аз го ударих, той също ме удари“, „…ако кажа къде съм го ударил, може би ще излъжа. Той падна на земята, аз станах и се тръгнах….“ , всъщност не поставят съмнения по този важен за предмета на доказване въпрос. В същото време, както вече се посочи, тези обяснения категорично притежават установения и от районния съд защитен момент – за собствените действия, от една страна, и за действията на подсъдимия А., от друга. Твърдението на А., че не е в състояние да посочи телесната част, върху която е нанесъл удар, оприличавайки конфликта на „ръкопашно сбиване“, очевидно е в дисонанс с ясните спомени за случилото се до този момент, включително за действията на М., които двамата подсъдими подробно описват и квалифицират като застрашаващи ги и неоправдано агресивни. Така структурираният разказ за станалото несъмнено е през призмата на възприетата защитна версия не само защото той не може да намери никаква логична подкрепа, но и защото е в явно противоречие с показанията на свидетеля И.