Определение № 1096 от 06.03.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1717/2025
- Вид
- Определение № 1096
- Подписан
- 06.03.2026
- В сила
- 06.03.2026
- Състав
- Камелия Маринова, Диана Коледжикова, Веселка Марева
Цитирани разпоредби
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2, предл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10 · Закон за наследството
- чл.21, ал.4 · Семеен кодекс
- чл.21, ал.4, т.2 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1096 гр. София, 06.03.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове:
Веселка Марева
Диана Коледжикова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Касационно гражданско дело № 20258002101717 по описа за 2025 година
Производство е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от името на В. Н. Т. от [населено място] чрез адвокат Т. Т. касационна жалба с вх.№ 3338 от 28.01.2025 г. срещу решение № 1463 от 05.12.24 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по гр.дело № 1054/2024 г., в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по насрещния иск на В. Т. и производството по него е прекратено, както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд касаторката е осъдена да предаде на П. П. 1/2 идеална част от собствения им имот: апартамент, находящ се в [населено място],[жк], блок 33А, вх.А, ет.7, ап.38, идентификатор ***.
Касаторката прави оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи неправилно приложение на чл.10 ЗН, довело до неправилния извод, че тя не е процесуално легитимирана да предяви иска по чл.21, ал.4, т.2 СК.
В изложението към касационната жалба е формулиран материално-правният въпрос за прилагане правото на заместване по чл.10 ЗН при отказ от наследство, по който се поддържа противоречие с посочена съдебна практика - наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Твърди се и наличие на очевидна неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради грубо нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът оспорва жалбата в писмен отговор.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за 1 допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Въззивният съд е разгледал предявени от П. П. срещу И. П., Д. П. и В. Т. пасивно субективно съединени ревандикационни искове за предаване владението на собствената на ищеца 1/2 идеална част от апартамент в [населено място], както и предявен от В. Т. срещу П. П. насрещен иск с правно основание чл.21, ал.4 СК за установяване, че ищецът няма принос в придобиването на процесния апартамент.
Въззивният съд приел за установено, че по време на брака между Д. Т. и П. П. двамата закупили процесния апартамент в [населено място]. След прекратяването на брака с развод през 2019 г. Д. Т. починала през 2021 г., а нейните деца – ответниците И. П. и Д. П. извършили откази от оставеното от нея наследство. Съдът приел, че ответницата по ревандикационния иск В. Т., предявила насрещен иск за установяване липса на принос на ищеца в придобиването на имота, е майка на Д. Т., но не е неин наследник. Изложил съображения, че след отказите от наследството на Д. Т., направени от нейните деца ответниците И. П. и Д. П., призовани към наследяване били техните деца Д. С. и К. П., а не майката на починалата. С тези мотиви съдът намерил, че В. Т. не е легитимирана да предяви иска по чл.21, ал.4 СК, тъй като не е наследник на съпругата Д. Т., затова предявеният насрещен иск е недопустим. Първоинстанционното решение е обезсилено в тази част и производството по насрещния иск е прекратено. Уважен е предявеният срещу В. Т. ревандикационен иск за предаване владението на 1/2 идеална част от апартамента.
С оглед изложените решаващи мотиви е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касатора въпрос в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието с решение № 2 от 12.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 1429/2019 г., I т. о. и решение № 549 от 06.04.1961 г. по гр. д. № 2008/61 г., I г. о.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1463 от 05.12.24 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по гр.дело № 1054/2024 г., по жалба на В. Н. Т..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от връчването на настоящото определение да представи по делото доказателство за плащане по сметка на ВКС на държавна такса в размер на 48,22 евро (равностойност на 94,31 лева). При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2
3