Решение № 9130 от 18.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54196/2025
- Вид
- Решение № 9130
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 9130 гр. София, 18.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110154196 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“, *** **********срещу „***, с ЕИК ***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.7, пар. I, б. „а“ от Регламент *** на ***, за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за вреди, поради отмяна на полет № *** предвиден за изпълнение по разписание на *** г. от *** до ***, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.09.2025 г. по ч.гр.д. № 940/2025 г. по описа на РС-Котел.
В исковата молба се твърди, че вземането произтича от сключен договор за въздушен превоз между ответното дружество и пътника *** от *** до ***, изпълняван с полет № *** предвиден за изпълнение по разписание на *** г. от *** часа. Посочва, че в деня на полета пътникът се е явил навреме на летището, като след продължително чакане полетът е бил отменен за следващ ден. Поради отмяната за пътника е възникнало право на обезщетението, предвидено в чл. 5, 6 и 7 от Регламент (***) № ***. Титулярът на вземането за обезщетение е ***, който го е цедирал на ищеца. На *** г. ищецът е подал покана за доброволно изпълнение до ответното дружество, с което го е уведомил и за извършената цесия, като в двумесечния инструктивен срок на ЕК обезщетението не е заплатено. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“ ***ОД.
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 12.05.2026 г., ответникът не изпраща процесуален представител, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 215,86 евро, от които 10,86 евро – заплатена държавна такса и 205 евро – адвокатско възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на 217,78 евро, от които 12,78 евро – заплатена държавна такса, и 205 евро – адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът ***“, *** **********срещу „***, с ЕИК *** има право на разноски в размер на 215,86 евро за заповедното производство и 217,78 евро за исковото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „***“, *** **********със седалище и адрес на управление: *************, срещу „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.7, пар. I, б. „а“ от Регламент *** на ***, че „*** дължи на „***“, *** **********сумата от 250 2 евро, представляваща обезщетение за вреди, поради отмяна на полет № *** предвиден за изпълнение по разписание на *** г. от *** до ***, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.09.2025 г. по ч.гр.д. № 940/2025 г. по описа на РС-Котел.
ОСЪЖДА „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на „***“, *** **********със седалище и адрес на управление: *************, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 215,86 евро, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № № 940/2025 г. по описа на РС-Котел, както и сумата от 217,78 евро, представляваща разноски в исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3