Решение № 154 от 04.08.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Ихтиман, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20231840200101 по описа за 2023 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. В. против Наказателно постановление № BG25082022/5800/P8-1570/23.01.2023 г. на директора на Н. Т. У. (НТУ) към А. „П. И.“ (АПИ), с което на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1 800 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

Представителят на административнонаказващия орган (АНО) оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш. В съдебно заседание представя подробни писмени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна. Въззивният съд споделя частично фактическите изводи и правни изводи, направени от АНО.

От фактическа страна:

Жалбоподателят И. И. В., в качеството на работник на длъжност „шофьор международни превози“, използва товарен автомобил с рег. № *******, с допустима максимална маса 12 тона, предоставен от работодателя му “N..”.

Със Заповед № А-22-9 от 12.08.2022 г. на “N..”, считано от 10.00 часа на 1

12.08.2022 г. А. И. Г. бил командИ.ан за срок от 18 календарни дни да извърши международен транспорт по направлението България-ТурцияПолша-България с товарен автомобил с рег. № *******.

Същият ден (12.08.2022 г.) в 11:58 часа товарният автомобил часа преминал през АМ „Тракия“ (А-1), км. 54+150, което било заснето с устройство с ИД № 20031 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси. Системата отчела сгрешена тол декларация за преминаване по пътя, тъй като заплатената категория била помалка от измерената, поради неправилно декларирани брой оси.

С акт за установяване на административно нарушение № BG25082022/5800/P8-1570 от 25.08.2022 г., съставен от С. Д. – старши инспектор в териториална дирекция на А. „Митници“ отдел в ТД „Митнически пункт-Калотина“, ТД „Митница С.“ и в присъствието на свид.

М. Т.– свидетел при установяване на нарушението, било констатирано, че на 25.08.2022 г. около 12:49 часа при извършена проверка при излизане от територията на Р. България на ГКПП „Калотина“, е пристигнало ППС с рег.

№ *******, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12т., попадащо в категорията на ППС, за което се дължи такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10б, ал. 4 ЗП, която не е била заплатена при преминаването на ППС на 12.08.2022 г., в 11:58 ч. АМ „Тракия“ (А-1), км.

54+150 в района на общ. Костенец, тунел „Траянови врата“, засечено с контролно устройство с ИД № 20031 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.

В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на нарушителя, който възразил срещу направената констатация.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № BG25082022/5800/P8-1570/23.01.2023 г. на директора на Н.

Т. У. (НТУ) към А. „П. И.“ (АПИ), с което на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1 800 лв.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиовречиво от събраните в хода на производството доказателства, обективирани в показанията на свид. М. Т., доклад с приложени статични изображения (снимки), заповеди на АПИ и А. „Митници“, Заповед № РД-11167/08.02.2021г. издадена от председателя на УС на АПИ, извлечение за регистрирани нарушения в период 01.11.2021г. – 20.05.2022г., 2 броя снимки, Заповед № А-22-9 от 12.08.2022 г., разпечатки от тахографа на товарния автомобил с водач И. В..

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост.

Деянието се установява по безспорен начин от приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с ИД № 20031 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, доклад и разписки за заплатена маршрутна карта. Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното е заплатена такса, но тя не е включвала 2 правилната категория превозно средство, дължима за преминаването през участъка участъка АМ „Тракия“ (А-1), км. 54+150 в района на общ. Костенец, тунел „Траянови врата“.

По делото липсват доказателства, които да сочат на несъмнен извод, че наказаният е управлявал товарен автомобил с рег. № ******* на 12.08.2022 г., в 11:58 ч. АМ „Тракия“. От приложените разпечатки от тахографа е видно, по това време наказаният И. В. не е управлявал автомобила. Това се подкрепя и от Заповед № А-22-9 от 12.08.2022 г., която сочи, че по това време товарният автомобил е бил предоставен за управление на А. И. Г.. Доказателства, които да дават индиция, че в момента на извършване на процесното нарушение И.

В. е управлявал товарния автомобил, липсват.

Показанията на свидетеля М. Т. не спомагат за разкрИ.е на обективната истина, тъй като същият няма никакъв спомен за конкретния случай. Съдът намира, че разпитът на актосъставителя Д. не е необходим за законосъобразното решаване на делото, тъй като дори същият да има непосредствени възприятия, че жалбоподателят е управлявал автомобила на 12.08.2022 г., то това не би довело до различен изход на делото, поради противоречие на наказанието с принципа на пропорционалност, което ще бъде подробно обсъдено по-долу.

При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието е доказано по категоричен и несъмнен начин, но не и неговото авторство и доколкото доказателственият материал не разкрива никакви противоречия, съдът не дължи по-подробен анализ.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, противно на изложеното в жалбата, съдът, констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и 3 обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

По делото безспорно се установява, че на 12.08.2022 г.) в 11:58 часа на АМ „Тракия“ (А-1), км. 54+150 с контролно устройство с ИД № 20031 (АПИ) е засечено, ППС с рег. № GA479GU, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12т.

Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона (в случая надвишава 12 тона), не попада в изключенията по чл.

10, ал. 9 ЗП, поради което се на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б, ал. 3 ЗП се дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния сегмент.

От справката доклада на АПИ се установява, че такса е заплатена, но не за друга категория.

Доколкото обаче липсват основания да се приеме, че именно въззивникът е управлявал товарния автомобил на 12.08.2022 г.) в 11:58 часа на АМ „Тракия“ (А-1), то той е наказан неправилно, поради което материалният закон е приложен неправилно. В случая са налице доказателства, че друго лице е управлявало превозното средство, който извод намира подкрепа в разпечатките от тахографа. При това положение на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено. Нужно е принципно да се отбележи, че в случаите, когато липсват безспорни данни за лицето, което е управлявало автомобила, административнонаказателното производство следва да започва срещу неговия собственик, а не срещу водача, който напуска територията на страната през съответния ГКПП.

Дори горният извод да не бъде приет и авторството да се приеме за доказано, то в случая потенциалното поведение на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна и субективна страна на състав на административно нарушение, установен в чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда наказание глоба в абсолютно определен размер от 1800 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва.

При такъв извод следва да се прецени противоречи ли наказанието глоба във фиксиран размер от 1800 лв., независимо от характера и тежестта на нарушението, на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на 4 директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Доколкото е повдигнат въпрос относно тълкуване на правото на ЕС поради противоречие на приложимото национално право към спора, то съгласно чл. 267 ДФЕС Съдът на ЕС разполага с изключителна компетентност относно тълкуване на правото на ЕС. В чл. 267, ал. 3 ДФЕС е установено задължение за национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право за отправяне на преюдициално запитване. Същевременно в практиката на Съда на ЕС (дело Case 283/81 Srl CILFIT v Ministry of Health (1982)) е възприето, че национална юрисдикция може да не сезира СЕО, когато повдигнатият въпрос е същностно идентичен с въпрос, който вече е бил предмет на преюдициално решение.

В практиката на СЕС (вж. съединени дела C-497/15 и C-498/15) също така е даден отговор, че: 1) Член 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на санкцията.