Решение № 260123 от 14.04.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 260123

14.04.2021 година Град ***

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав, на 30 март………..……………….…2021 година, в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

МАРИАНА МАВРОДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар ………Таня Кемерова …..………………………………

Прокурор……………………………………………………………………, като разгледа докладваното от……съдията В.

МИШОВА…………..в.гр.д. № 1099….по описа за 2021……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от И.Т.И. и Е.И.И., чрез адв. А.С., против решение № 260030 от 11.01.2021 г., постановено по гр.д.

№ 4618/2019 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск за делба на недвижим имот, подробно описан в жалбата.

Въззивниците считат, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Считат, че ответницата не е активно процесуално легитимирана да прави възражение за нищожност на сделка, по която не е страна. Излагат се съображения в подкрепа на това становище. Считат, че тази сделка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Излагат се съображения в подкрепа на това и сочат практика на ВКС. Искат съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да допусне до делба процесния имот при квоти ½ ид.ч. за ответницата и ½ ид.ч. общо за тях двамата.

Въззиваемата С.Г.Г. чрез процесуалния си представител адв. Н.И. оспорва въззивната жалба. Счита, че има правен интерес да предяви възражение за нищожност на сделката, от която въззивниците черпят права. Излага съображения в подкрепа на това свое становище, както и в подкрепа на твърдението, че договорът за замяна, от който ответниците черпят права, е нищожен поради нарушаване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите по него.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск за делба. Ищците И.Т.И. и Е.И.И.

(сега въззивници) са твърдели с исковата си молба, че са придобили с договор за замяна, обективиран в н.а. № 97, т.5, рег.№ 11257, дело № 739/2019г. на нотариус Д.Н., рег.№ 181, 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - апартамент № 14, разположен на V етаж от жилищната сграда, находяща се в ***със застроена площ от 38,30 кв.м, състоящ се от: спалня, кухня, баня с тоалетна, антре и балкон, с граници и съседи по документ за собственост: от север - апартамент на Н. и Т.Р.; от изток - двор; от юг - двор и апартамент на Г. и Г.С.и от запад - апартамент на Г. и Г.С.и стълбищна клетка, който имот е с идентификатор № ***, със съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастрална схема: на същия етаж: обект № *** и обект № ***; под обекта: обект

№ *** и над обекта: обект № ***, заедно с прилежащото му избено помещение № 14, с граници и съседи по документ за собственост: от север - абонатна станция; от изток - мазе на Н. и Т.Р.; от юг - коридор и от запад - тоалетна, заедно с прилежащите 0,493 % ид.ч. от общите части на сградата, както и заедно с прилежащото право на строеж върху дворно място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 18-65 от 30.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Твърдели са, че ответницата е собственик на другата ½ ид.ч. по договор за покупко-поражба, обективирана в н.а. № 25, т.3, рег.№ 8887, дело № 266/2018г. на нотариус Р.Б..

Искали са съдът да постанови решение, с което да бъде допусната съдебна делба върху описания имот при дялове в размер на общо ½ ид.ч. за ищците и ½ ид.ч. за ответницата.

Ответницата

С.Г.Г. е оспорила иска като неоснователен и недоказан. Твърдяла е, че е майка на Д.С.Г., който страдал е параноидна шизофриния, халюцинаторно-параноиден синдром. Това заболяване не му позволявало да разбира свойството и значението на своите постъпки и действия. Твърдяла е, че делбеният апартамент е закупен, след като била извършена продажба през 2018 г. на собствения й недвижим имот, находящ се в ***. Покупко-продажбата била оформена с н.а. №25/19.12.2018 год., том III, рег.№8887, дело №266/2018 год. на нотариус Р.Б.. След като закупили описаното жилище и направили ремонт в него, синът й Д.Г. останал да живее в него, а тя заживяла в ***. С изненада разбрала, че съсобственици на жилището били станали непознатите за нея И.Т.И. и Е.И.И.. Разбрала, че психично болният й син бил прехвърлил на тези лица собствената си 1/2 ид.ч. от имота. Освен това се оказало, че на 06.06.2019 год. били изповядани още две сделки при същия нотариус, с които Д.Г. дарявал на В.Д.Д.от *** 1/40 ид.ч. от придобитата чрез замяната нива, а после продава на същото лице 9/40 ид.ч. за сумата от 125 лева.

Твърдяла е, че така описаните правни сделки в един ден в тяхната съвкупност посочвали умисъла на всички действия с цел да се набави имотна облага от описаните в нотариалните актове лица, възползвайки се от здравословното състояние на сина й, които са целели заобикаляне на закона. Считала, че в конкретния случай се касаело до измама по смисъла на чл.209 НК или друг текст от НК с цел да се набави за лицата имотна облага, тъй като не била налице равностойност на заменените имоти, а и Д.Г. с оглед на неговото заболяване не бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното правно действие. Твърдяла е, че описаните сделки били нищожни по смисъла на чл.26

ЗЗД, тъй като противоречат на закона и го заобикалят- при възникване на сочената съсобственост между ищците и нея не е искано и дадено нейното съгласие, а тези правни действия накърнявали и добрите нрави - нейният син срещу прехвърленото право на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот на ищците, чиято данъчна оценка била в размер на 10 410,20 лв., получил в замяна собственост върху недвижим имот с данъчна оценка в размер на 140,59 лв. Извършената сделка била между два неравностойни недвижими имота, единият от които бил по-скъп от другия 74 пъти. Това било извършено с цел да се заобиколи изискването на чл.33 ЗС, съгласно която разпоредба съсобственикът може да продаде своята част от недвижим имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Твърдяла е, че е подала до РП ***жалба с вх.№4148/2019 год. и е искала съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения против нея иск за делба.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответницата С.Г.Г., заедно със сина й Д.С.Г. са придобили при равни квоти процесния недвижим имот с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 25, т.III, рег.№

8887, дело № 266/19.12.2018г. по описа на Нотариус Р. Б., рег.№ 435 по регистъра на НК за сумата от

18 000 лв., като продажната цена е изплатена само от банковата сметка на купувачката С.Г.Г. по банков път. Приел е за установено, че ищците са прехвърлили на Д.С.Г. с договор за замяна, обективиран в н.а. № 97, том V, рег.№ 11257, дело № 739 от 06.06.2019г. на нотариус Д. Н. с рег.№ 181 от регистъра на НК, придобита по време на брака в режим на СИО ¼ ид.ч. от съсобствен с трети лица недвижими имот – нива с идентификатор № ***, целият с площ от 3188 кв.м, находящ се в землището на ***, с данъчна оценка на прехвърляната ¼ ид.ч. от 140,59 лв. В замяна на това Д.С.Г. им прехвърлил собствената си ½ ид.ч. от процесния апартамент, с данъчна оценка на прехвърляната част от 10 410,20 лв. Върху имота е имало учредена договорна ипотека с н.а. № 192, том IV, н.д. № 652 от 20.05.2019г. по описа на нотариус Д. Н.. Страните договорили, че доплащане помежду им не се дължи.

Първоинстанционният съд е приел още, че същия ден (06.06.2019 г.) били извършени още две сделки с прехвърлител Д.С.Г., а именно дарение, материализирано в н.а. № 98, том V, рег.№ 11259, дело № 740 от 06.06.2019 г. на нотариус Д. Н., с който Д.С.Г. дарил на В.Д.Д.от ***1/40 ид.част от придобитата при замяната ¼ ид.ч. от нивата, описана по-горе, и покупко-продажба, материализирана в н.а. № 99, том V, рег.№ 11260, дело № 741 от 06.06.2019 г. на нотариус Д. Н., с която Д.Г. продал на В.Д.Д.от ***останалите си 9/40 ид.ч. от имота за сумата от 125 лв., които били изплатени в брой на продавача. Данъчната оценка на продадената идеална част била в размер на 126,54 лв.

Първоинстанционният съд е приел за установено по делото от фактическа страна също така, че на Д.С.Г. бил предоставен заем по договор за кредит № СЗ -1695 от 20.05.2019 г. в размер на 6000 лв., със срок за ползване и погасяване от 6 месеца – с месечна лихва от 4% и ГПР 48%, като кредитополучателят учредил в полза на „И.г.“ ООД–***с н.а. № 192, том IV, рег.№ 9845, дело №

652 от 20.05.2019 г. договорна ипотека.

Приел е за установено, че с постановление от 07.07.1998 г. на Районна прокуратура-Момчилград Д.С.Г. е бил настанен в ПБ – Раднево за освидетелстване за необходимост от задължително лечение по смисъла на чл.36, ал.3 ЗНЗ. Лицето е престояло 21 дни в Държавна психиатрична болница гр.Кърджали, а с решение на ТЕЛК за преосвидетелстване след извършен преглед на 06.12.2018 г. на Д.С.Г. е установена 80% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза:“Параноидна шизофрения“.

От правна страна районният съд е приел за спорно дали по силата на сделката, материализирана в нот.акт за замяна № 97, том V, рег.№ 11257/дело № 739 от

06.06.2019г. на Нотариус Д. Н., с рег.№ 181 от регистъра на НК, ищците Е.И.И. и И.Т.И. са придобили права. Приел е, че ответницата е навела възражения за нищожност, поради противоречие със закона и заобикалянето му, при възникване на съсобствеността не било искано и съответно дадено съгласието й, като тези правни действия накърнявали и добрите нрави: синът на ответницата срещу прехвърленото право на собственост върху ½ ид.част от процесния недвижим имот, чиято данъчна оценка с размер 10 410,20 лв. получил в замяна собственост върху недвижим имот с данъчна оценка в размер на 140,59 лв. – била извършена замяна между два неравностойни имота, което било извършено с цел да се заобиколи изискването на чл.33 ЗС.

Приел е, че въведеното от ответницата възражение, че Д.С.Г.не е разбирал свойството и значението на извършваните правни действия всъщност, е за унищожаемост по чл.31, ал.1 ЗЗД. Д.Г. не бил поставен под запрещение към момента на изслушване на процесните сделки от 06.06.2019 г. Действителната пазарна цена на земеделската земя, представляваща поземлен имот № ***, представляващ нива трета категория е 4782 лв., а за съответната ¼ ид.част – 1195,50 лв. Приел е, че договорът за замяна, от който ищците черпят правата си на съсобственост в делбения имот е сключен при накърняване на добрите нрави и поради това – нищожен. Приел е, че се касае за уговорки, допускащи нарушаване на забраната за несправедливо облагодетелстване. Сделки, които по своето явно съдържание, по външно установими мотиви за сключване противоречат на етичните правила, са нищожни поради противоречие с добрите нрави. В случая съсобственикът на ответницата е прехвърлил собствената си ½ ид.част от процесния недвижим имот срещу замяна, която нямало как да се нарече равностойна. Затова е приел, че договорът за замяна, с който ищците се легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот, не е годен да ги превърне в такива. Искът за делба е отхвърлен.

Въззивният съд намира въззивната жалба за основателна.

По делото не е било спорно, че С.Г.Г. и синът й Д.С.Г. са закупили при равни права недвижим имот, представляващ апартамент № 14, разположен на V етаж от жилищната сграда, находяща се в ***със застроена площ от 38,30 кв.м, състоящ се от: спалня, кухня, баня с тоалетна, антре и балкон, с граници и съседи по документ за собственост: от север - апартамент на Н. и Т.Р.; от изток - двор; от юг - двор и апартамент на Г. и Г.С.и от запад - апартамент на Г. и Г.С.и стълбищна клетка, който имот е с идентификатор № ***, със съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастрална схема: на същия етаж: обект № *** и обект № ***; под обекта: обект №