Решение № 495 от 19.06.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Добрич, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230102737 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. М. И., ЕГН **********, ***, чрез упълномощения адвокат Я. С. от САК срещу СДРУЖЕНИЕ „ФУТБОЛЕН КЛУБ ДОБРУДЖА 1919”, ЕИК 124142151, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Й. И.

Й.. Исковете са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати следните суми, произтичащи от сключения между страните договор от 04.03.2022г. за наемане на ***, регистриран в БФС с №***, а именно: 2445.85 лв. - главница, представляваща сбор от частично неизплатени възнаграждения на ищеца за периода от 20.03.2022г. до 30.06.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и законната лихва върху главниците /по месеци/ в общ размер на 63.81 лв., изчислена към 19.09.2022г.

В исковата молба се излагат следните твърдения: страните са сключили на 04.03.2022г. договор за наемане на ***, регистриран в БФС с №***, по силата на който ищецът е приел да упражнява *** в ответния футболен клуб срещу възнаграждение в размер на 850 лв. месечно. Договорът е бил прекратен с изтичане на срока му на 30.06.2022г.

За срока на договора, И. е получил от ответника следните суми: 640 лв. в брой за м. март 2022г., 210 лв. в брой за м. април 2022г. и 104.15 лв., преведени по банков път за м. май 2022г.

Предвид частичното изплащане от уговореното възнаграждение, ищецът претендира, ответникът да бъде осъден да му заплати останалата част 1 от възнаграждението, съгласно подписания договор от 04.03.2022г., а именно:

210 лв. за м.март 2022г., 640 лв. за м. април 2022г., 745.85 лв. за м. май 2022г. и 850 лв. за м. юни 2022г., или общо сумата от 2445.85 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и законната лихва върху главниците /по месеци/ в общ размер на 63.81 лв., изчислена към 19.09.2022г., сформирана така: 8.87 лв., изчислена върху главница от 210 лв. за периода от 21.04.2022г. до 19.09.2022г., 21.69 лв., изчислена върху главница от 640 лв. за периода от 21.05.2022г. до 19.09.2022г., 18.85 лв., изчислена върху главница от 745 лв. за периода от 21.06.2022г. до 19.09.2022г., 14.40 лв., изчислена върху главница от 850 лв. за периода от 21.07.2022г. до 19.09.2022г.

Ищцовата страна претендира съдебни разноски. Моли, съдът да допусне на осн. чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, а при условията на чл.239 от ГПК, да постанови неприсъствено решение.

На ответника е изпратено съобщение по чл.131 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответната страна е депозирала отговор, в който заявява, че исковете са неоснователни, вкл. и по размер. Не се оспорва факта, че страните са сключили процесния договор от 04.03.2022г., но същият е бил прекратен не с изтичане на срока му на 30.06.2022г., както твърди ищеца, а на 09.05.2022г., за което е била издадена Заповед №4/05.05.2022г., връчена на Д. И. на 05.05.2022г.

Ответникът твърди, че не дължи на ищеца възнаграждения по силата на договора от 04.03.2022г., защото ги е изплатил разсрочено, на части, а именно: 640 лв. за м. март 2022г., 210 лв. за м. април 2022г. и 104.15 лв., преведени по банков път за м. май 2022г.

Отделно от това, с РКО на 01.07.2022г.му е изплатил сумата от 104 лв., с РКО от 28.04.2022г. му е платил сума от 30 лв., с РКО от 28.04.2022г. му е изплатил сума от 600 лв. и за ток – 120 лв., с РКО от 03.06.2022г. му е изплатил сумата от 300 лв., като ордерът бил разписан за м. април.2022г. и с РКО от 03.06.2022г. му е изплатил сумата от 240 лв. и 60 лв. за ток.

Ответникът твърди, че не дължи на ищеца сумата от 63.81 лв. за законна лихва върху главниците. Моли за отхвърляне на исковете.

Ищецът, след депозиране на отговора и приложените към него документи е подал молба-становище от 01.12.2022г., с което излага, че оспорва подписите под процесните разходни касови ордери, като твърди, че те не са положени от него, а отделно от това излага, че не е получавал от ответника сумите, визирани в ордерите, че не било ясно какво е основанието за изплащане на някои от сумите.

И. твърди, че не е имало уговорка между страните да му се заплащат суми за ток.

Ищецът оспорва молбата за неплатен отпуск от 04.04.2022г., като 2 твърди,че не е подавал такава и не е ползвал такъв отпуск. Оспорва подписа, положен под молбата.

Оспорва справките за възнаграждения, като твърди, че те са с невярно съдържание, а също така, справките не са подписани, не е ясно кой ги е съставил, следователно, нямали доказателствена стойност.

Във връзка с горните оспорвания, ищецът моли, съдът да допусне и назначи СГЕ, с оглед установяване на обстоятелството, подписани ли са от Д.

И. РКО и молбата за неплатен отпуск.

След справка в НОИ, Д. М. разбрал, че договорът му е регистриран като прекратен на 09.05.2022г., поради което на осн. чл.232 от ГПк, ищецът оттегля претенциите си за заплащане на възнаграждение за м. май и юни 2022г., съответно и акцесорните искове за начислени законни лихви върху главниците за май и юни 2022г.

Ако исковете се оспорват от ответника, вкл. и по размер, И. моли, съдът да допусне ССчЕ с формулирани задачи към вещото лице.

Ищецът моли, съдът да задължи ответника да представи ведомостите за заплати за периода м. март 2022г. до май 2022г.

В съдебно заседание, Д. И., не се явява, не се представлява, процесуалният му представител е депозирал писмени бележки, в които моли така предявените искове /главни и акцесорни/ да бъдат уважени и претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът, не се явява и не се представлява.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 04.03.2022г. на осн. чл.67, ал.1, т.2 от КТ между страните по делото е сключен Договор за наемане на *** №*** /л.5-10/, по силата на който, ответникът

ФУТБОЛЕН

КЛУБ

ДОБРУДЖА

1919, гр.Добрич предложил, а ищецът Д. М. И. приел да упражнява *** в полза на клуба, съгласно условията на договора и срещу заплащане на уговореното възнаграждение, за срок, считано от 04.03.2022г. до 30.06.2022г. В раздел ІІІ.2 страните са уговорили месечно трудово възнаграждение в размер на 850 лв., платимо до 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи, като изплащането се извършва в брой или по банков път, ако това изрично се заяви от футболиста.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325 ал.1, т.1 КТ, по взаимно съгласие на страните, считано от 09.05.2022г., видно от Заповед №04/05.05.2022г. /приложена на л.21 по делото/.

Ответникът е представил по делото цялото трудово досие на ищеца /л.58-99/, като твърди, че не дължи претендираните суми на Д. И. и е 3 представил с отговора пет РКО /един от 01.07.2022г., два от 28.04.2022г. и два от 03.06.2022г, от които било видно, че трудовото възнаграждение на ищеца по процесния договор за процесния период било изплатено. Отделно е представена и молба от Д. М. от 04.04.2022г. за ползване на неплатен отпуск за периода от 07.04.2022г. до 26.04.2022.

Представените от ответника платежни документи /РКО/ и молба за неплатен отпуск своевременно са оспорени от ищеца, който твърди, че положените подписи под тях не са негови и е поискал назначаване на СГЕ, която съдът е допуснал.

От заключението по нея /л.121-124/ се установява, че подписите, положени в графа „получил сумата/ в двата РКО от 28.04.2022г., съответно за сумата от 30.00 лв. и 600.00 лв., както и в молбата за неплатен отпуск от 04.04.2022г. са положени от ищеца.

Заключението е оспорено от Д. И., с мотиви, че вещото лице не разполага със специални знания за изготвяне на експертизата, предвид образованието, което има, че е вписано като *** и е в близки отношения с адвоката на ответника, че е използвало само един метод, вместо няколко, за да обоснове извода си и не е пожелало да му бъдат изпратени допълнително сравнителни образци от подписа на ищеца, вкл. и той да положи подпис в присъствие на експерта.

Предвид наведените съображения от ищцовата страна, съдът е допуснал и назначил повторна СГЕ, като е задължил вещото лице да ползва и издири допълнително сравнителен материал и образци от подписа на ищеца /вкл. и лично положени пред вещото лице/, различни от тези, които е ползвал експерта по първата СГЕ.

От заключението по повторната СГЕ /л.214-216/ се установява, че подписите върху РКО от 28.04.2022г. и в молбата за неплатен отпуск от 04.04.2022г. са изпълнени от Д. М.. При изготвяне на заключението си, вещото лице е ползвало допълнително събран сравнителен материал /подробно визиран, посочен и приложен/.

Ищецът с молба от 15.05.2023г. /л.196/е оспорил и заключението по тази експертиза, без да излага никакви съображения в тази връзка, нито е поискал назначаване на тройна СГЕ.

Съдът кредитира заключенията по двете СГЕ като обективни, безпристрастни и изготвени от лица, имащи нужната компетентност, дългогодишен професионален опит и безупречна репутация.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че оспорените от ищеца два РКО, съставени на 28.04.2022г. за получени от Д. И. от работодателя му суми в размер на 30.00 лв. и на 600.00 лв. и молба от ищеца от 04.04.2022г., за ползване на неплатен отпуск от 07.04.2022г. до 26.04.2022г. са подписани лично от него с произтичащите от това правни последици.

Съгласно чл.242 КТ, положеният труд по трудово правоотношение е 4 възмезден. Основното задължение на работодателя по трудово правоотношение е да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение /чл.128, т.2 КТ/. Изпълнението на това задължение е гарантирано в чл.245 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, тъй като ответника не е направил възражение, относно това обстоятелство, поради което, същият дължи изплащане на разликата до пълния размер на трудово възнаграждение договорено между страните, ведно със законната лихва. Трудовото възнаграждение за процесния период е било изискуемо, с оглед установеното в чл.270 КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение е било изискуемо и ликвидно, установено по основание и размер.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза /л.204-212/, се установява, че страните са сключили два трудови договора, като първият е от 04.03.2022г., скл. на осн. чл.67, ал.1, т.2 от КТ, регистриран в БФС под №***, за който ответникът, съгл. чл.62, ал.5 от КТ е бил длъжен, но не е подал уведомление до НАП и вторият договор е от 17.03.2022г., скл. на осн. чл.68, ал.1, т.1, със срок на изпитване три месеца, който е регистриран в НАП /приложен по делото на л.75/ и за който, управителят на ФК „Добруджа 1919“ е издал на 17.03.2022г. нареждане за назначаване на ищеца, считано от 18.03.2022г. на длъжност професионален спортист със срок на изпитване 3 месеца – от 18.03.2022г. до 30.06.2022г. на пълно работно време от 8 часа дневно, като изрично е визирано в изречение последно от нареждането, следното: „Настоящата заповед да се сведе до отдел ТРЗ, за изпълнение“ /л.76/.