Решение № 1057 от 12.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Бургас, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100501094 по описа за 2023 година Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано предявената въззивна жалба от В. И. Д. от гр. *** –ищец по гр.д.

№ 3071/2022 г. по описа на Бургаския районен съд против решение № 692/28.03.2023 г. постановено по същото дело ,с което са отхвърлени пасивно субективно съединени искове на въззивника-ищец против ответниците С. Ж.

,С. А. ,А. Т.[1]Х. и Г. Т. за установяване спрямо ответниците ,че ищецът е едноличен собственик на основание осъществено давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** от ККР на гр. Бургас,находящ се в Бургас ,к-с“Славейков „,с площ от 800кв.м. ,трайно предназначение на територията – урбанизирана ,при посочените гранизи и ищецът е осъден да заплати на ответниците 2000 лв. – разноски по делото.

С въззивна жалба вх. № 10612/16.06.2023 г., се изразява недоволство от решението. Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Оспорва се на първо място извода на съда ,че ответниците са собственици на имота на основание представения от тях нотариален акт № ***/20** г. .Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото ,като ищецът 1 подробно в молбата си от 21.02.2023 г. е описал хронологията на спора ,като е подчертал ,че решенията на БРС ,които са били представени от 1 ответниците при издаване на нот. акт № ***/19** г- и с които се легитимират като собственици /по гр.д. № 898/1994 г. на БРС/ са обезсилени /по реда на прегледа по реда на надзора-с решение по гр.д. № 3888/1995 г. на ВКС,с което е отменено решението по гр.д. № 898/1994 г. и отхвърлено искането за възстановяване собствеността върху 1,2 дка зем. Земя в ж.к.“Славейков“/.От тези предходни решения се установява ,че наследниците на С.В. не са собственици на процесния имот и с измама са се снабдили с документи за имота ,вкл. и с нот. акт.

Счита се ,че ответниците не са доказали правото си на собственост върху имота,тъй като ВКС окончателно е решил спора за процесния имот и на това основание съдът не може да го пререшава.Ищецът твърди ,че този имот е на баща му И.Ж.,отчужден пред 1949 г. с акт на Градски народен съвет/за имота **** му има нот. акт от 1915 г./.В този имот ищецът през 2003 г. е закупил от ТПК Хигиена –Бургас разглобяем павилион,който в годините е ползвал и никой не е възразил .Ответниците са ползвали постройката само няколко месеца като склад през 2006 г. и едва когато е пуснал молба-декларация в Общината,са се явили и заградили входа ,като се легитимирали с нот. акт от 2006 г.

Всъщност С.В. е закупил 3 дка земя с нот акт от 1936 г.,а от същия собственик и бащата на ищеца закупува 2 дка .Местата са съседни ,а през 1958 г. се прави замянка с протокол от 08.03.1958 г. .С тази замянка С.В. извършва замяна и на мястото на бащата на ищеца ,като заменя 5 дка взто 3 дка.Всичко това е изяснено при водене на предходните дела и решението на ВКС .

С мисълта ,че е собственик на целия имот , ищецът винаги го е ползвал ,за което свидетелстват и показанията на разпитаните свидетели ,като дори свидетелите на ответната страна са заявили,че той многократно им е заявявал ,че това място е негово .Затова се счита за неправилин извода на съда ,че следва да бъде дадена вяра на ответниковите свидетели ,които подробно се обсъждат ,като се подчертава ,че същите са заинтересовани .Счита се също и че представените от ищците договори със СОТ са направени за целите на делото ,тъй като представените фактури са от 2021 г и 2022 г. , а договорът-от 2

2006 г.От представеното по делото писмо до Общината от 24.01.2021 г. с искане на разрешение за почисване на растителност , е видно ,че ищецът е предприел почисване на имота ,тъй като през всичкото време е считал имота за свой.

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважат изцяло предявените искове .Не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства /.

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемите –ответници делото,с писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорват въззивната жалба и считат ,че не са допуснати визираните нарушение.Считат се твърденията в нея за голословни . С оглед предмета на делото и при разпределената доказателствена тежест още в доклада си по делото първоинстанционният съд е указал на ищеца ,че носи тежестта при условията на пълно и главно доказване да установи твърденията си за осъществявано непрекснато и необезпокоявано владение върху имота през периода 22.07.2003 г. до датата на предявяване на иска.Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказатества и обосновал изводите си защо не кредитира с доверение ищцовите свидетели и кредитира тези на ответниците .В отговора се анализират тези показания и се подчертава вътрешното противоречие и противоречието с останалите писмени доказателства по делото .От друга страна показанията на свидетелите на ответниците се считат за последователни ,логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото ,като изцяло опровергават твърденията на ответника ,че бил установил фактическа власт върху имота . Подчертава се ,че ищецът твърди ,че **** му е имал нот. акт за имота от 1915 г. ,но не се представя такъв ,а през 1949 г. държавата не е отчуждавала имоти .Не са предявени претенции за възстановяване на имота – бивш земеделски по реда на ЗСПЗЗ ,нито по друг ред .Освен това – закупуването на павилион /или фризьорски салон/ не означава осъществяването на фактическа власт върху имота .Съвсем скоро след това този павлион е съборен,ищецът никога не е осъществявал реална фактическа власт върху имота.

Относно твърденията ,че ответниците не са собственици ,се подчертава ,че притежаваният от тях нотариален акт не е отменен ,но не това е 3 предметът на делото ,по което ищецът е следвало да докаже ,че той е собственик ,а не че ответниците не са .Всъщност се е установило ,че ответниците са тези ,които са владели непрекъснато и необезпокоявано имота в продължение на повече от 10 години .

Моли се за потвърждаване на решението .Също не се сочат нови доказателства .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК –за установяване спрямо ответниците ,че ищецът е едноличен собственик на основание осъществено давностно владение в периода от 22.07.2003 г. до предявяване на исковете – 17.05.2022 г. на поземлен имот с идентификатор *** от ККР на гр. Бургас,находящ се в Бургас ,к-с“Славейков „,с площ от 800кв.м.

,трайно предназначение на територията – урбанизирана ,при посочените граници .

За да отхвърли иска за собственост , решаващият съд е приел, че ищецът –въззивник не е установил, при условията на пълно и пряко доказване , правното основание - собственост на основание давностно владение на процесния недвижим имот ,установявайки правно релевантните факти- упражнявана фактическата власт на имота с намерение за своене от страна на В. Д. за времето 2003 година / когато е закупил разглобяем павилион и го е го разположил в имота / до предявяване на иска на 17.05.2022 г.., като са зачетени, като смущаване на това владение /доколкото е било упражнявано/, правните действия на ответниците в качеството им на наследници на С.К.В. по снабдяването им с нотариален акт Nо ***/20** година ,както и можеството доказателства ,включително и сведетелски показания ,установяващи ,че именно те са владяли и ползвали имота,ограждайки го със сглобяеми стоманено бетонни колове и прогледна мрежа /за което са получили съответно разрешение за строеж на ограда през 2005 г.,както и развивайки дейност по изработка на дограма в поставен за целта преместваем обект в имота/за което свидетелства и представени удостоверения от Община Бургас за поставяне на временен преместваем 4 обект за стъкларски услуги на името на Б. С. Ж. и др. /.

С Решение 404 от 16.06.1995 година на ВС се приема , че изтичането на срока на придобиваната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно. Необходимо е позоваването от него-владелеца на изтичането и чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на основание давностно владение.

Позоваването на придобивна давност след изгубване на владението за повече от 6 месеца не може да ползва владелеца и неговите правоприемници поради прекъсването на давността с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок.

Посочената съдебна практика досежно приложението на разпоредбата на чл. 120 ЗЗД , израз на трайното приложение на закона от съдилищата, се споделя изцяло от настоящия състав.

В контекста на посочената съдебна практика, съобразявайки доводите на въззивника за допуснати нарушения с обжалваното решение, настоящият състав приема , че въззивната жалба е неоснователна и атакуваното решение е правилно ,като споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .

Съдът е анализирал всички представени по делото писмени и гласни доказателства ,въз основа на които са направени обосновани изводи за недоказаност на собственическите претенции на ответника .

Подробно са обсъдени показанията на двете групи свидетели-тези на ищцовата и на ответната страна и упражнявайки суверенното си право да кредитира едни и да не кредитира други свидетелски показания ,съдът е счел ,че показанията на ищцовите свидетели Й. ,М. и С. са логически непоследователни ,както вътрешно ,така и едни с други ,както и че са неподкрепени от писмените доказателства по делото ,поради което не им е дал вяра .От друга страна показанията на ответниковите свидетели са непротиворечиви ,последователни ,в синхрон с писмените доказателства и съдът ги е кредитирал .

Така свидетелите ,водени от ответната страна ,излагат пред съда, че знаят, че имотът в ж.к. „Славейков“, срещу бл. 14 и бл. 68, е на ответниците – 5 наследници на С.К. . Сочат, че до 2005г. мястото е било оградено само с колчета. Едва през 2005 година била поставена ограда, като в това участвали лично и тримата свидетели А. ,П. и Н. . Впоследствие свидетелите А. , чиито показания съдът е кредитирал изцяло /преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК предвид обстоятелството, че е съпруг на ответницата С. А./, доколкото намират опора в представените писмени доказателства, и П. създали малка фирма за производство на ПВЦ дограма и стъкла, като дейността си развивали в поставен за целта в процесния имот преместваем обект – павилион. Свободното място около павилиона в имота представлявало асфалтова площадка. Посочената дейност в имота двамата свидетели упражнявали до 2018 година, а към днешна дата в павилиона същите съхраняват свое оборудване и вещи. Свидетелите излагат, че докато са развивали дейност в цеха за дограма /павилионът/, както и към днешна дата, същият е охраняван от „СОТ“, като достъпът до имота не е бил свободен за трети лица. За него имало открита и партида за ток, която е действаща.

Свидетелят П. сочи, че едва за няколко месеца /един-два/ е виждал паркирани в имота коли на хора от съседните кооперации, тъй като порталът бил откраднат. След това заградили имота отново. Свидетелят А. също сочи, че е виждал паркирани в имота коли само през 2021г., като същите били на хора, които живеят в района. Тогава говорил с тъща си Б. С. да подновят оградата на имота, тъй като старата такава била компрометирана. Наели фирма, която направила новата ограда, а паркираните към момента в имота автомобили на съседи били изведени доброволно, без претенции от страна на собствениците им. Свидетелите излагат, че освен павилиона за дограма, през времето в имота е имало още два павилиона – книжарница и бръснарофризьорски салон, като и двата били съборени през 2005г. от фирма „Краси24“.От тримата свидетели еднозначно се установява, както че „старата“ ограда в имота е била поставена от семейството на ответниците, както и момента, в който е станало това – 2005г.