Решение № 605 от 07.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002103392 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК

По касационни жалби, подадени от Н. Р. Р., ЕГН [ЕГН], с определение № 3185 от 12.06.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение 2817 от 08.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 5322/2024 г. на Софийски градски съд, в частта, с което е отменено Решение № 19697 от 29.11.2023 г. по гр. д. № 15747/2022 г. на Софийски районен съд, в частта, в която е уважен предявеният от него иск по чл. 45 ЗЗД до размер на 3000 лв. срещу Н. Н. Н., ЕГН [ЕГН] и вместо това е отхвърлен иска и за този размер на главницата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от разпространение на обидни и клеветнически твърдения във фейсбук профила на ответника в две публикации от 20.02.2022 г., 18.22 часа и от 21.02.2022 г., 12.42 часа, ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта – 22.02.2022 г. Потвърдено е решението на РС, в частта, с която иска е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер 12 000 лв.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република България /КРБ/, тъй като е прието, че изразите: „поставя в зависимост НАТО-вска България от Русия на П.“; „забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава свободна и 1 независима България, въпреки претенциите на П. към суверенния ни избор“, „един от кремълските лобисти на Р.…“, „хибридните генерали, привидно с натовска принадлежност, яростно обслужват интересите на К.“, „безпардонно“ се е проявил „като служител на К.“, не са клеветнически, а изразите „арогантен“ и хибриден“ не са обсъдени. Като противоречащ на закона, се оспорва и извода, че ищецът следва да търпи тези изрази, тъй като е публична личности, но тези личности не са длъжни да търпят обиди. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения, защото не са разгледани всички изрази, които се сочат като увреждащи и не са обсъдени доказаните вреди, претърпени от ищеца. Оспорва се като необоснован извода на въззивния съд, че част от изразите, включително и необсъдените изрично не са унизителни за качествата на ищеца щом не са вулгарни и цинични епитети.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба и моли решението да се остави в сила, тъй като процесните изявления не надхвърлят пределите на допустимата критика, а ищеца, като публична личност следва да има по-висока търпимост към критиката, за търпи известна провокативност и преувеличаване при обсъждане на важни теми от обществения живот.

Изявленията не са насочени да обидят ищеца, а да изразят критичната позиция на ответника към дейността на ищеца в качеството му на бригаден генерал.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса:

„надхвърлени ли са пределите на допустимата критика и оценка спрямо публична личност, когато дадено изказване не допринася за информирането на обществото и същевременно засяга честта и достойнството на адресата или го опозорява“. Констатирано е противоречие с Решение № 50118 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2021 г., I г. о.

Признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 КРБ право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, дори да засяга пряко или косвено конкретно лице, действащо в определена публична сфера, когато името му се коментира или се прави връзка с неговия пост или дейност по определен обществен въпрос. Правото на свободно изразяване на мнение се упражнява превратно, когато това право се използвана, за да се вреди на доброто име на обсъжданото лице. /Решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ІІІ гр. о./ Средствата за масова информация и социалните мрежи влияят на политическите процеси, на функциониране на демокрацията, информират обществото за действията и бездействията на управляващите, следва да служат за упражняване на обществен контрол и да подпомагат гражданите да разберат какво е становището на политическите лидери за управлението на държавата или по определени обшествено значими въпроси, за да вземат информирани решения. Затова в практиката на ЕСПЧ по чл. 10 от КЗПЧОС и в съдебната практика у нас /решение № 369/26.11.2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. на ВКС, ІV гр. о. и много други/ се приема, че допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по–широки и всяко твърдение за клеветническо изявление, свързано с въпрос от обществен интерес, трябва да се преценява стриктно. Критиката срещу действия и думи на политици може да бъде в много по-широки граници, защото те, за разлика от частните лица, съзнателно избират да са 2 публични фигури, които са изложени на показ пред журналистите и обществото. Това обаче не означава, че политиците, които са изложени на неоснователна критика, трябва да бъдат лишени от възможност да защитят репутацията си. Възможността свободно да се изразява мнение се разпростира до пределите, след които се засягат други конституционно защитени права. Правото на свободно изразяване и разпространяване на информация може да включва обсъждане на дейността на публични личности, критични оценки и дори да надхвърлят добрия тон, когато това е в полза на обществения контрол и политическия дебат, но свободата на словото и на изразяването не може да се използва, за да се нанасят обиди и/или клевети /Решение № 110 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, ІV гр. о., Решение № 85/23.03.12 по г. д. № 1486/11, ІV гр. о./. За да се прецени дали е налице противоправно поведение при изразяване на свободно мнение следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. Най-важният критерий при преценката дали с дадено изказване са надхвърлени пределите на допустимата критика спрямо публична личност е доколко излагането на конкретни факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо или се използва целенасочено за накърняване правата и доброто име на дадено лице. Въпреки възприетите по-широки граници на допустима критика към политиците, свободата на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез нанасяне на обида. В този смисъл е Решение № 50118 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2021 г., I г. о.

Данните по делото са следните:

Предявен е иск от Н. Р. Р. против Н. Н. Н. по чл. 45 ЗЗД за това, че на 20.02.2022 г. в 18.22 часа и на 21.02.2022г. в 12.42 часа в личния публичен профил на ответника Н. Н. Н. (“N. N.

N.”) в социалната онлайн мрежа Facebook (Mеta) на уеб адрес https://www.facebook.com/niknenchev са публикувани две публикации, в които се излагат обидни и клеветнически твърдения за личността и професионалната етика на ищеца.

Авторът им твърди, че ищецът - генерал Н. Р. не изпълнява служебния си и граждански дълг, предава националните интереси и служи на друга държава, както и че е извършил незаконосъобразни и несъвместими с морала действия. Като клевети се сочат изразите от публикациите: 1.„вчера ген. Н. Р.…за пореден път показа как проруското генералско лоби на кръга Р.-Я. иска да завлече България в орбитата на П.“; 2.„пред очите ни работят за откъсването на България от евроатлантическия съюз“; 3.„ясно виждаме проруските лобисти на П. в България“, 4.„бъдещето на България е под заплаха да бъде отклонена от евроатлантическия си път и върната на властовата територия на Русия“; 5.„поставя в зависимост НАТО-вска България от Русия на П.“; 6.„забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки претенциите на П. към суверенния ни избор“

Като обидни се посочват епитетите по отношение на ищеца 7.„изключително арогантен“, 8.

„предател, който служи на чужди (руски), интереси“, 9.„какъвто министъра – такъв и генерала“; 10„хибридните генерали, привидно с натовска принадлежност, яростно 3 обслужват интересите на К.“; 11.„хибридната ... пропутинска реторика“; „кремълски плам“;

12„хибридна военна хунта“, 13„безпардонно“ се е проявил „като служител на К.“;

14.“привидния му образ на „натовски генерал“ и „довчерашен атлантик“.

Ищецът твърди, че тези противоправни действия на ответника пряко са му причинили значителни неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния му и професионален авторитет, чест и достойнство, претърпял е сериозен психологически и душевен дискомфорт. Изказванията на ответника са предизвикали значителна обществена реакция и множество негативни оценки по адрес на Н. Р., обвиненията са тежките и сериозни, с обидни квалификации. Предизвикали у ищеца интензивни и продължителни отрицателни емоции, породили у него усещане за силно засегнат авторитет, което е довело и до откъсване от социалните му ангажименти. Затова претендира ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 12000 лв.

Ответникът Н. Н. не оспорва, че е автор на публикациите, цитирани в исковата молба, но оспорва иска с довод, че се касае за свободно изразено критично мнение, а не за обидни или клеветнически квалификация, излага довод, че ищецът е публична личност, поради което следва да търпи критика в по-голяма степен от обикновените граждани и да проявява поголяма степен на толерантност към критиката.

От показанията на св. Г. Н. - Р. е установено, че в резултат на публикациите, ищецът изпитвал негативни емоции и чувства, бил фрустриран, станал по-мълчалив, по-затворен и по-сприхав. Думите и изразите, използвани в двете публикации накърнили сериозно професионалната репутация на ищеца. Съпругът й е изключително отдаден на професията, почтен и принципен човек. С резултат на двете публикации имало притеснение на всички членове на семейството за ищеца, включително и на двете му ненавършили пълнолетие деца. Св. Д. Г., колега на ищеца разказва, че след двете процесни публикации, Н. Р. претърпял спад в професионалната мотивация, почувствал се засегнат и избягвал публични мероприятия. Според този свидетел, ищецът няма проруски настроения, напротив сочи, че той е американски възпитаник.

РС е посочил, че употребените от ответника в публикацията изрази „Вчера ген. Н. Р. за пореден път показа как проруското генералско лоби на кръга Р.-Я. иска да завлече България в орбитата на П.; „пред очите ни работят за откъсването на България от евроатлантическия съюз“; „ясно виждаме проруските лобисти на П. в България“; „бъдещето на България е под заплаха да бъде отклонена от евроатлантическия си път и върната във властовата територия на Русия“; „поставя в зависимост НАТО-вска България от Русия на П.“; „забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки претенциите на П. към суверенния ни избор“, не са обидни, тъй като не съдържат нито вулгарни или цинични епитети, нито унизителни съждения за качествата на ищеца. Прието е, че те представляват фактически твърдения и подлежат на проверка за истинност, като за тях ответника носи отговорност само ако са позорни за адресата и са неверни, т.е. ако представляват клеветническа информация.

РС е приел, че посоченото от ответника в процесните публикации, че ищецът Н. Р. е проруски настроен и в професионалната си дейност като пилот защитава чужди (руски) 4 интереси е позорен, тъй като е морално неприемлив и недостоен, има обективно злепоставящ характер и предизвиква осъдителна обществена оценка и същевременно не е установено, че ищецът при изпълнение на професионалната си дейност е защитавал чужди политически и държавни интереси Изразите „изключително арогантен“, „хибридните генерали, привидно с натовска принадлежност, яростно обслужват интересите на К.“;