Решение № 1141 от 17.12.2025, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 1559/2024
- Вид
- Решение № 1141
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 31.01.2026
- Състав
- Мирослава Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.26 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1141 гр. Добрич, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230101559 по описа за 2024 година взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “БАНКА ДСК” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., община О., ул.” ****” №**, регистрирана по ф. д. №***/**** год. при СфГС, с ЕИК на търговеца ******, представлявяно от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Д. М., чрез упълномощения юрисконсулт Б. Н. срещу З. А. С., ЕГН **********, гр.Добрич, ул. „***” №**. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, а именно: съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, визирани в Заповед №****/****г., изд. по ч. гр. д.
№****/****г. по описа на ДРС:
-1842,21 лева (хиляда осемстотин четиридесет и два лева двадесет и една стотинки) - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 09.11.2023г. до окончателното плащане;
-215,65 лева (двеста и петнадесет лева шестдесет и пет стотинки) договорна възнаградителна лихва за периода 25.11.2022-25.09.2023 г.;
-9,63 лева (девет лева шестдесет и три стотинки) - лихвена надбавка за забава за периода 25.12.2022-25.09.2023 г.;
-28,87 лева (двадесет и осем лева осемдесет и седем стотинки) законна лихва (обезщетение за забава) за периода 26.09.2023-08.11.2023 г.;
-120.00 лева (сто и двадесет лева) - разходи при изискуем кредит.
В ИМ се твърди, че н а 13.06.2022г. между „Банка ДСК“ АД, като 1 кредитор и З. А. С. с ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление. Съгласно Договора, „Банка ДСК“ е отпуснала на кредитополучателя сумата 2 000 лева (две хиляди лева) под формата на кредит за текущо потребление. Срокът на издължаване на кредита е 60 (шестдесет месеца), считано от датата на неговото усвояване.
В т.7 от договора за кредит бил уговорен размера на дължимата от кредитополучателя лихва - фиксиран лихвен процент в размер на 13,99 % годишно. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е била 25-то число на месеца. Кредитът се отчитал по заемна сметка №****** и е следвало да се погасява и при всички останали клаузи на договора за кредит, както и приложенията към него.
Банката твърди, че е изпълнила задължението си по договора - кредитът е бил предоставен на кредитополучателя З. А. С. на 13.06.2022 г. безкасово по разплащателната сметка посочена в т.4 от Договора за кредит. По същата разплащателна сметка на кредитополучателя е следвало да се извършва и обслужването на кредита (погасяването на дължимите вноски).
Последното плащане по кредита е било на 12.12.2022 г., когато са внесени 46,64 лева. Оттогава няма плащания, т.е. има допусната забава от над 90 дни при плащането на суми по кредита. От страна на „Банка ДСК“ са били правени опити за осъществяване на контакт с кредитополучателя, с цел разрешаване на въпроса със забавата в изплащането на кредита.
Поради неплащане на вноските, така както е уговорено в договора и съгласно погасителния план, кредитът е натрупал просрочени суми. На основание чл.13.2. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, „Банка ДСК“ е предприела действия по обявяване предсрочна изискуемост на кредита. Ищецът е изратил до З. С. покана-уведомление, връчена му от ЧСИ С. С., чрез пълнолетен член на домакинството на 26.09.2023г., с която покана се прави изявление, че целият остатък по кредита е обявен за предсрочно изискуем.
След получаването на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, З. С. не е изпълнил своето задължение към „Банка ДСК“.
Поради това, на 08.11.2023 г. „Банка ДСК“ е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводните книги по чл. 417, т.2 от ГПК срещу кредитополучателя З. С. за дължимите суми по кредита, като е образувано ч. гр .д. № ****/****г. по описа на Районен съд Добрич. Искането на „Банка ДСК“ е уважено и е издадена заповед за изпълнение, с която длъжникът З. С. е осъден да заплати на кредитора „Банка ДСК“ следните суми: 1842,21 лева главница; 215,65 лева - възнаградителна лихва; 9,63 лева - лихвена надбавка за забава; 28,87 лева - законна лихва за забава за периода преди подаване на заявлението; 120 лева - разходи при изискуем кредит; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /09.11.2023г./ до окончателното плащане, както и разноските в заповедното производство, включващи: платена държавна такса в размер 44,33 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
В ИМ се излага, че ако съдът счете, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила на твърдЯ.та от ищеца дата и на основание представената покана - уведомление, получена от С. на 26.09.2023г., поради наличие на неизпълнение на договорните задължения за плащане на дължимите месечни вноски за главница и лихва от страна на кредитополучателя, то да приеме, че Банка ДСК АД с предявяване на 2 настоящата искова молба, обявява предсрочната изискуемост по Договор за кредит за текущо потребление от 13.06.2022 г. на ответника, в размер на пълния му неплатен остатък.
С Определение № ****/**** г. по ч.гр.д. № ****/****г., съдът е указал на „Банка ДСК“, че в едномесечен срок от връчването на съобщението, следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника З. А. С., с оглед изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
С оглед на гореизложеното и в дадения му от съда срок, ищецът е предявил настоящата искова молба по чл. 422 от ГПК.
„Банка ДСК“ АД претендира сторените съдебни разноски в установителното производство, както и тези по заповедното.
С Разпореждане от 10.06.2024г. ДРС е изпратил на ответника, препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Актът е бил получен от назначения особен представител на Ангел С. – адв. В. К. от ДАК на 30.10.2024г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който заявява, че исковете са неоснователни и недоказани.
Излага се, че клаузите по договора били неясни и двусмислени, не били индивидуално уговорени с потребителя, което ги правело нищожни и неравноправни, влизали в противоречие с норми от ЗЗП - чл.21,ал.1, чл.22 от ЗПК, както и с такива по ЗПК - чл.143 и чл.146, ал. във вр. ал.2 от ЗПК и чл.26 от ЗЗД.
Ответникът излага, че съгл. чл.10, ал.2 от ЗПК, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Отделно от това се излага, че банката не е предоставила на ответника цялата нужна и необходима информация преди подписване на договора, което било в ущърб на потребителя, той не можел да прецени ясно икономическите последици от сключването на договора, също така, описаното по-горе, водело до неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора.
С оглед гореизложеното, ответникът счита, че исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Ответникът моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.
Прави се възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК и се моли за намаляване на разноските в заповедното производство, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3
От представения договор за кредит за текущо потребление, сключен на 13.06.2022г, се установява, че между страните е възникнало заемно правоотношение на (л. 4-8). „Банка ДСК“ АД е предоставила на З. С., сумата от 2000,00 лева, а последният се е задължил да я върне на 60 вноски, считано от датата на усвояване до 13.06.2027г. Установи се, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора като е превел заемната сума от 2000,00 лева по банковата сметка на ответника - извлечение от банкова сметка IBAN *************.
В чл. 13.2 от Общите условия към договора, е уговорена предсрочна изискуемост на целия кредит при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над деветдесет дни (л. 5). Съгласно чл. 15 от Общите условия, таксите за принудително събиране на вземането, платени от кредитора, са за сметка на кредитополучателя и с тях се увеличава дългът. В т. 5 от Приложение № 3 е посочено, че размерът на тези такси е изначално определен и възлиза на 120.00 лева (л. 9).
З. С. е преустановил изплащането на кредита и е изпаднал в забава, поради което, Банка ДСК АД е обявила кредита за предсрочно изискуем.
От приложената разписка на л.10, се установява, че уведомлението от 04.09.2023г. за предсрочна изискуемост, е било връчено на ответника на 26.09.2023г.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.88-93/, длъжникът З. С. е усвоил на 13.06.2022г. заемната сума от 2000,00 лева. Датата на последното плащане на вноски по кредита от ответника е 12.12.2022г.
Според заключението на вещото лице, неплатени по процесния договор за кредит, са останали следните суми:
-1842,21 лева (хиляда осемстотин четиридесет и два лева двадесет и една стотинки) - главница,
-215,65 лева (двеста и петнадесет лева шестдесет и пет стотинки) - договорна възнаградителна лихва за периода 25.11.2022г. - 25.09.2023г.;
-9,63 лева (девет лева шестдесет и три стотинки) - лихвена надбавка за забава за периода 25.12.2022г. - 25.09.2023 г.;
-28,87 лева (двадесет и осем лева осемдесет и седем стотинки) законна лихва (обезщетение за забава) за периода 26.09.2023г. - 08.11.2023г.;
-120.00 лева (сто и двадесет лева) - разходи при изискуем кредит.
Заключението по ССчЕ е пълно, обективно, неоспорено от страните и е изготвено от лице с необходимата квалификация, поради което, съдът го кредитира и възприема в цялост.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран с обективно
4 съединени искове с правна квалификация по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
По иска за главницата, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението си за предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата.
По заявление на „Банка ДСК” АД по реда на чл. 417, т.2 от ГПК е образувано ч.гр.д. №****/****г. по описа на Районен съд Добрич. На основание Заповед за изпълнение на парично задължение №****/**** и Изпълнителен лист от 09.11.2023г., издадени по ч.гр.д. №****/****г. по описа на Районен съд Добрич срещу ответника – кредитополучател, е образувано ИД № ************. Покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение е връчена на ответника-кредитополучател чрез залепване на уведомление. Копие от съобщението, заедно с връчените документи с отбелязване на връчването им са приложени по ч.гр.д.
№****/**** г. по описа на Районен съд Добрич от Н. Н., с peг. №*** в НД, с район на действие – ДОС /л.25-27/.
Заповедният съд е дал указания за съдебно установяване на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение, като това уведомление е връчено на заявителя на 23.04.2024г. Исковата молба по установителния иск е подадена на 22.05.2024г., т.е в законовия едномесечен срок.
Ищецът доказа по категоричен начин, че на 13.06.2022г. между страните е възникнало облигационно правоотношение по „договор за кредит за текущо потребление“. „Банка ДСК“ АД е предоставила на кредитополучателя З. С., сумата от 2000,00 лева, а последният се е задължил да я върне на 60 месечни вноски до 13.06.2027г. Установи се също, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора, като е превел на 13.06.2022г. заемната сума от 2000,00 лева по банковата сметка на ответника.
Същият е преустановил плащането на вноските по кредита, като последното му плащане е от 12.12.2022г., след което е изпаднал в забава.