Решение № 990 от 27.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. гр. Хасково, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640101834 по описа за 2023 година

Предявен е иск от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Христо Г.

Данов“ № 37, против Д. Й. С., ЕГН **********, от гр.Х., *******************************, с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 500/2023г. по описа на Районен съд-Хасково.

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на доставчик е доставил електрическа енергия и мрежови усруги на ответника по силата на Закона за енергетиката. За ответника бил открит клиентски номер 1010179396, като същият бил клиент на дружеството-ищец в продължение на повече от 10 години. Според нормата на чл.104а от ЗЕ потребителите на крайния снабдител, какъвто по закон бил именно ищецът и за което притежавал лиценз, са задължени да заплащат при публично известни Общи условия всички мрежови услуги, в това число цената на доставената енергия и цената за достъп до мрежови услуги. Тези цени се определяли от ДКЕВР, което ги 1 правело задължителни. На практика услугата „достъп до разпределителната мрежа“ се изразявала в задължението на съответния оператор на мрежата да предостави равнопоставен достъп до мрежата си на потребителите, за краткост наричани „клиенти“, срещу заплащане. За предоставяне на тази услуга мрежовите оператори независимо от ползваната и преминала през мрежата електрическа енергия, извършвали едни относително постоянни разходи по поддръжката на мрежата, така че тя да бъде в състояние винаги да може клиентът да разполага с необходимата му мощност. В този смисъл твърди, че всички потребители на ел.енергия следва да залащат на доставчика-оператор на съответната мрежа направените за това разходи.

Ищецът твърди, че цената за достъп за конкретния обект на ответника е определена на база мощността на мрежата и е 35,000квт. Твърди още, че за периода от 01.02.2022г. до 30.09.2022г. ищецът доставил на ответника мрежови услуги на стойност 216.98 лева. Поради забава в плащането на главницата, ответникът дължал и законна лихва в общ размер на 14.91 лева за периода от 25.03.2022г. до 06.03.2023г. Ищецът потърсил вземането си по реда на чл.410 от ГПК, за което било образувано Ч. гр. д. № 500/2023г. по описа на РС-Хасково. Издадена била Заповед за изпълнение № 203/08.03.2023г. за горните суми. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК и съдът указал на ищеца да предяви установителен иск. С оглед на казаното, ищецът в законоустановения срок предявява настоящия иск за установяване на вземането си, като излага подробни съображения. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 216.98 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2023г., както и сумата 14.91 лева - лихва за забава за периода от 25.03.2022г. до 06.03.2023г., които суми са присъдени в заповедното производство. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител подава отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че няма доказателства, че ответникът е клиент на ищцовото дуржество, както и че се е ползвал от услугата по електроснабдяване и други мрежови услуги. В този смисъл намира, че между страните не е възникнало редовно облигационно отношение, защитата на 2 което да стане по избрания от ищеца път. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано Ч.гр.д.№ 500/2023г. по описа на Районен съд - Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответн ика за сумите от 216.98 лева – главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 01.02.2022г. до 30.09.2022г., и 14.91 лева – лихва за забава за периода от 25.03.2022г. до 06.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2023г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 75 лева, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 203 от 08.03.2023г.

Като доказателства по делото са представени издадените на ответника фактури за дължими суми към ищцовото дружество.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че ищецът в качеството си на доставчик на ел.услуги е издавал редовно фактури за ползваната услуга, като правилно е била начислявана и стойността, съобразно цените, определени за съответния период в страната ни. Освен това, в изпълнение на задължението си по Закона за счетоводството, ищцовото дружество е осчетоводявало редовно така издадените фактури по съответните сметки и същите са включени в Дневник за продажби, като е начислен и ДДС.

По този начин вещото лице е установило размера на дължимата сума, а именно 216.98 лева, както и размера на обезщетението за забава, а именно – сумата от 14.91 лева.

По искане на ищеца бе назначена и съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът също възприема изцяло. О т същото се установява, че обектът, за който се претендира, че има неплатена ел.енергия, находящ се в гр. П., *******************, е бил присъединен към електроразпределителната мрежа през процесния период от 01.02.2022г. до 30.09.2022 и са били предоставени мрежови услуги. Вещото лице посочва, че 3 процесният обект е с ИТН 2729656 и клиентски номер 1010179396.

Установено е още, ч е на обекта е предоставена мощност 35 квтч, което количество е остойностено от ищеца и възлиза именно на сумата, посочена в издадените фактури. Освен това вещото лице е установило, че през процесния период поставеният в обекта електромер е преминал изискуемите проверки, съгласно Закона за измерванията и съответно има необходимия знак за премината последна метрологична проверка М 20 и има съответ ните обоозначения за такава проверка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи на ищеца процесната сума, представляваща консумирана и неизплатена ел.енергия за визирания в исковата молба период, заедно с лихвата за забава след датата на издаване на съответните фактури. В настоящия случай по несъмнен начин се установи, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с клиентски номер 1010179396 и ИТН 2729656, а електромерът на обекта е с фабричен номер 013516067. Няма спор според съда, че абонатът Д. Й. С. е с постоянен адрес в гр.Х., но измервателният уред е поставен в обект на потребление, находящ се в гр. П., *******************. В своето заключение вещото лице по съдебнотехническата експертиза подробно описва количеството предоставена мощност до обекта за процесния период. Според изчисленията на съдебносчетоводната експертиза, дължимата сума за доставената през процесния период ел.енергия до обекта на клиента – ответника по делото, възлиза на 216.98 лева. При тези данни по делото съдът намира за установено по категоричен начин, че именно ответникът носи отговорност за заплащане на доставената до ползвания от него обект ел.енергия за процесния период.

Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.03.2023г. до окончателното й изплащане.

Предвид гореизложените съображения съдът намира предявения иск с 4 правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи изцяло, тъй като по делото не се представиха доказателства, от които да се установи, че ответникът е изплатил процесната сума за доставената от ищеца ел.енергия за процесния период за визирания в исковата молба обект. Ето защо, при тези дани по делото съдът счита, че следва изцяло да се уважи иска с правно основание чл.422 от ГПК, като в случая се дължи и обезщетение за забавеното плащане на главницата.

Доколкото се установи дължимост на претендираната главница в нейната цялост, то съдът счита, че следва да се уважи и акцесорния иск за дължимост на лихва за забава на плащането, чийто размер вещото лице по счетоводната експертиза определя на сумата от 14.91 лева за периода от 25.03.2022г. до 06.03.2023г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер на 75 лева – държавна такса; 600 лева – възнаграждения за вещи лица;

400 лева – възнаграждение за особен представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на разноските на ищеца в двете производства възлиза на 1 250 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, о т Д. Й. С., ЕГН **********, от гр.Х., *******************************, в размер на 216.98 лева – главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на електрическата енергия, доставена за периода от 01.02.2022г. до 5

30.09.2022г. по партида с клиентски номер 1010179396, отнасяща се за обект на потребление с ИТН 2729656, находящ се в гр. П., *******************, и 14.91 лева – лихва за забава за периода от 25.03.2022г. до 06.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2023г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 203 от 08.03.2023г. по Ч.гр.д. № 500/2023г. описа на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА

Д.

Й.

С.,

ЕГН

**********, от гр.Х.,

*******************************, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, сумата от 1 175 лева разноски по настоящото производство, както и разноски по Ч.гр.д.№ 500/2023г. по описа на Районен съд - Хасково в размер на 75 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

М.П.

6