Решение № 12 от 21.01.2025, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Административно наказателно дело 376/2024
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 21.01.2025
- В сила
- 28.04.2025
- Състав
- ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал. 1 т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 пр. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139 ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10 ал. 1 т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Девня, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20243120200376 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез проц. представител – адв. Й. А. от ВАК против Наказателно постановление № BG14042024/5800/Р8-319/26.09.2024 г., издадено от Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.
София, с което на въззивника за нарушение по чл. 179 ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗдвП/ е наложено наказание глоба в размер на 1 800 лева.
Въззивникът счита обжалваното НП за незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и моли за неговата отмяна. Твърди, че за датата на твърдяното нарушение е закупена маршрутна за целия маршрут, по който преминава процесното ППС, вкл. и за мястото на извършване на нарушението, поради което счита, че е санкциониран за нарушение, което не е извършил. Сочи, че дори и да е допуснато нарушение, то неплатената тол такса е нищожна в сравнение с наложената санкция, а наказателното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 10б ал. 9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., като не му е предоставил възможност в 14 дни да заплати дължимата тол такса. Отделно от това сочи на допуснати съществени процесуални нарушения при зидаването на обжалваното наказателно постановление, касаещи описанието на нарушението, доколкото цитираната като нарушена разпоредба на чл. 179 ал.
3а от ЗДвП е санкционна и не съдържа състав на нарушение. На последно място счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.
27 и чл. 28 от ЗАНН, поради което претендира цялостната му отмяна.
1
Претендира и разноски по делото.
В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява, не се представлява. В писмена молба, чрез проц. си представител заявява, че поддържа жалбата и исканията в нея, допълва доводите си за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с постановеното Решение от 21.11.2024 г. на СЕС по дело С-61/23 относно тълкуването на нормите на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.
Въззиваемата страна, чрез свой проц. представител оспорват жалбата и молят обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.04.2024 г., в 23:10 часа, в направление излизане от територията на Република България, на ГКПП Кулата е пристигнало пътно превозно средство с per. № ***, вид: влекач, марка и модел СКАНИЯ Р 420 ЛА 4 Х 2 М Е Б , с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от въззивника
Т.. След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на 21.03.2024 г., в 18:41 часа, горепосоченото ППС с рег. № ***, попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като е било засечено на 21.03.2024 г., в 18:41 часа на територията на Община Девня, по път А-2, км. 399+703, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП. За извършеното административно нарушение е бил генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл.
167а ал. 3 от ЗДвП със съответен номер на нарушението, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство /контролно устройство с идентификатор № 10072/ - част от системата.
На същата дата – 14.04.2024 г. срещу въззивника е съставен АУАН за нарушение по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, който му бил връчен и подписан от него без възражения.
Въз основа на акта, на 26.09.2024 г. от Директора на НТУ към АПИ гр. София е издадено атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, като наказващия орган приел, че въззивникът е извършил административно нарушение по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 800 лева. НП е връчено на жалбоподателя на 04.10.2024 г., а на 08.10.2024 г. в НТУ е постъпилата въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото 2 съдебно производство по оспорването му.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва и от въззивника, който оспорва извода на наказващия орган, че е извършил вмененото му нарушение.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено на основание чл. 189е ал. 12 от ЗДвП лице със Заповед № РД-11-518/21.05.2024 г. на председателя на управителния съвет на АПИ.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в хода на административно – наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от спазването на въведените с чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН императивни изисквания към тяхното съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на словесното му описание с правната квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита.
В настоящия случай, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че извършеното деяние представлява административно нарушение по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, която разпоредба е санкционна и предвижда наказание глоба за водач, който управлява ППС от съответна категория по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разС.ие, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство.
С разпоредбата на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП /каквото е и процесното/, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна 3 мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разС.ие и заплащане на дължимата такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179 ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения. Както вече бе споменато, задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материално правна норма. В процесният случай както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, която е поместена в Глава седма „Административнонаказателна отговорност" от ЗДвП заедно с останалите санкционни норми по този закон. Съответна на нея законова норма, установяваща правилата за поведение, е именно императивната разпоредба на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП. В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизит по чл. 42 ал. 1 т. 5, съответно на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така препятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност от съда.
Извън гореизложеното и за прецизност относно процесуално правната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление следва да се отбележи, че е нарушена и процедурата за констатиране и санкциониране на нарушения, установени в отсъствие на нарушителя, регламентирана в ЗДвП. След като контролните органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя /на базата на генериран запис от системата/, то и те е следвало да процедират по реда на чл. 187а ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Едва след това и само ако собственикът възрази е следвало да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е сторено.
Вместо това на 14.04.2024 г. е бил съставен АУАН срещу въззивника за нарушение, допуснато на 21.03.2024 г., без каквито и да било доказателства към този момент, че на въпросната дата процесното ППС е било управлявано от него. Твърди се, че това обстоятелство е било установено чрез декларация от въззивника, че именно той е управлявал процесното ППС на тази дата.
Такава декларация към АНП не е приложена.
Гореизложените констатации налагат извода, че жалбата е основателна, макар и на различни от изложените в нея основания.
Атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, като обсъждането на останалите доводи на въззивника се явява безпредметно.
Въпреки това за пълнота на изложението съдът ще изложи доводи и за материалноправната незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление:
Неспазването на процедурата за констатиране и санкциониране на нарушения, установени в отсъствие на нарушителя, регламентирана в ЗДвП е довело като резултат до недоказаност на административното обвинение. Това е така, защото по делото не се доказва по безспорен и несъмнен начин, че на 21.03.2024 г. в 18:41 часа, в гр. Девня на път №А-2, км. 399+703, процесното ППС е било управлявано именно от лицето А. Д. Т.. Аргументите за това са, че по делото не са налични доказателства, от които да се установява, че изобщо е 4 правена проверка за това кой е собственик на превозното средство към момента на извършване на процесното нарушение и кой е бил неговия водач.
При условие, че процесното ППС не е собственост на жалбоподателя. Така за съда остава недоказано твърдението на наказващия орган, че именно жалбоподателят е извършителят на вмененото му нарушение.
Издавайки оспорваното наказателно постановление АНО е извършил и още едно нарушение - на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 г. и на чл. 10б ал. 9 от ЗП. Според цитирания Регламент - чл. 2 § 7 "Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне административно - наказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл. 2 § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година. Нито данни, нито твърдение за изпълнението са налице в настоящия случай.