Решение № 5216 от 30.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5216 гр. София, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря xxx като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110210929 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата №8505174171/14.02.2022 г. издаден от xxx към МРРБ, на xxx, с ЕИК 130221614, на основание чл.187а ал. 2 т.3 вр. чл.179 ал.3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за извършено нарушение на чл.102 ал.2 ЗДвП вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. чл. 179 ал. 3б ЗП.

Жалбоподателят-ЮЛ обжалва електронния фиш с подробни доводи за незаконосъобразност. Предлага на съда да отмени ЕФ, претендира разноски.

Редовно призовано дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Р., който поддържа жалбата, претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт xxx, която оспорва жалбата. В последното с.з. не се явява.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 14.02.2022 г. в 15:47 часа, е установено нарушение №D8C5DD43E0E46C8BE053011F160A1E7F с ППС специален автомобил xxx 1

Б xxx, рег.№СА 4419 КТ, с технически допустима максимална маса 35000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 4. без ремарке, в община xxx за движение по път А-6 км 50+427, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 50+427.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

Не е спазена процедурата, предвидена в закона за ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството- жалбоподател, тъй като за така вмененото на жалбоподателя нарушение АПИ, Национално ТОЛ управление няма процесуална възможност да издава електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН. Единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179 ал. 3 ЗДвП , но не и при нарушение по чл. 179 ал. 3б ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 ЗДвП , при осъществяване състава на чл. 179 ал. 3 ЗДвП , когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Ангажирането на отговорност за нарушение по чл. 179 ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо. Нормите на чл. 179 ал. 3 и чл. 179 ал. 3б ЗДвП ясно се разграничават по между си, дефинирайки различни хипотези. Първата, предвижда да се санкционира 2 водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗП, а втората - предвижда ангажиране на отговорност на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 ЗП , за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса чл. 10 ал. 1 т. 2 ЗП , включително в резултат на невярно декларирани данни. Налице са същетвени разлики относно субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. Т.е., недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл.

189ж ал. 1 ЗДвП, по аналогия. В случая, за вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш към датата на издаване на същия – 14.02.2022 г., поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП.

Налице е изменение на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 ЗДвП, но то е в сила от 13.02.2024 г., като законодателят не е придал обратно действие на изменението на тази разпоредба и същото действа за в бъдеще. Т.е., към датата на извършване на нарушението – 14.02.2022 г. наказващият орган не е разполагал с процесуалната възможност да издава електронни фишове, като по този начин да се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Изложените по-горе мотиви, налагат цялостна отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., което е съобразено с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата №8505174171/14.02.2022 г. издаден от xxx 3 към МРРБ, с който на xxx, с ЕИК 130221614, на основание чл.187а ал. 2 т.3 вр. чл.179 ал.3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за извършено нарушение на чл.102 ал.2 ЗДвП вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. чл. 179 ал.

3б ЗП.

ОСЪЖДА xxx към МРРБ да заплати на xxx, с ЕИК 130221614 сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4