Решение № 2681 от 29.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2681 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330115575 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Б. Б., чрез пълномощник – ЕАД „Й.“, представлявано от адв. С. Й., против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени субективно съединени установителни искове, както следва: иск за обявяване недействителността на Договор за потребителски кредит № **., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от ** г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, поради противоречие със закона и добрите нрави, както и поради липса на основание.

В исковата молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ищцата е сключен Договор за потребителски кредит № **., по силата на който на последната била предоставена сумата в размер на 8500 лева за срок от 16 месеца, при ГЛП в размер на 51,45 % и ГПР в размер на 65,50 %, при общ размер на задълженията от 13 925,73 лева. На същата дата между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за поръчителство, с който последният се задължил спрямо кредитора „Кредисимо“ ЕАД да отговаря за задълженията на ищцата срещу заплащане на възнаграждение в размер на 4 522,31 лева, платимо разсрочено заедно с погасителните вноски. Изложени са съображения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Претендира се нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколко в процесния договор липсвало посочване на компонентите, включени в ГПР. Изтъква се, че ГПР не е формиран съобразно изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК, тъй като сумата за 1 предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР. Сочи, че с включване на възнаграждението за поръчител в ГПР по кредита, задължението на кредитополучателя би нараснало, поради което е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображенията се изтъква, че кредитната сделка е нищожна, поради което не е породил правно действие и сключеният договор за поръчителство. Същият освен това противоречал на закона и добрите нрави. По гореизложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от „Кредисимо“ ЕАД, с който се признава, че между него и ищцата е сключен Договор за потребителски кредит № **. с посочените в исковата молба параметри. Оспорват се правните съждения в исковата молба, че договорът е недействителен, доколкото не съдържал посочване на начина на формиране на ГПР. Не се оспорва, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено при формиране на ГПР по кредита, като се твърди, че посоченото възнаграждение не представлява общ разход по кредита.

Сключването на договор за предоставяне на поръчителство било предвидено като възможност, а не като условие за сключване на договора за потребителски кредит. Още повече, че кредитът бил сключен преди договора за поръчителство, поради което възнаграждението по него нямало как да бъде включено в ГПР. Ответните дружества били самостоятелни юридически лица със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. Счита, че евентуална нищожност на договора за предоставяне на поръчителство би довела до отпадане на задължението за заплащане на възнаграждението за поръчител, но не и до недействителност на договора за потребителски кредит. По изложените съображения се претендира за отхвърляне на предявения срещу дружеството иск и присъждане на разноски по делото. Оспорва се качеството на ищеца на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38 ЗАдв.

В указания срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, в който са наведени доводи за неоснователност на предявените претенции. Признава се, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № **., за обезпечаване на който е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство от ** г. От своя страна ответникът сключил Договор за поръчителство с другия ответник „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на който се задължил да гарантира за задълженията на ищеца, срещу което е уговорено възнаграждение в размер на 4522,31 лева. Във връзка с начина на сключване на договора за кредит и предоставяне на поръчителство се изтъква, че кредитополучателят е имал възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора и да избере необезпечен кредит или да предостави друго обезпечение. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено в ГПР по кредита, доколкото заплащането на същото не е включено като задължително условие 2 за сключване на договора за потребителски кредит. Освен това се сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след договора за кредит, при което възнаграждението по него няма как да бъде известно на кредитора и да се включи в ГПР. Ответникът счита, че наличието на свързаност между двете дружества само по себе си не води до скрито оскъпяване на кредита. Посочва, че в договора за предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на клиента да избере начин на заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може да стане по сметка на поръчителя или по сметка на кредитора, заедно с плащането на месечните вноски. Сочи, че в последния случай кредиторът получава плащането от името и за сметка на поръчителя, но не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото. По наведените доводи моли за отхвърляне на предявения срещу дружеството иск и присъждане на разноски по делото.

Оспорва се качеството на ищеца на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38 ЗАдв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № **., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 8500 лева за срок от 24 месеца. В договора е уговорен лихвен процент в размер на 51,45 % и ГПР в размер на 65,50 %, като общият размер на всички плащания е 13 925,73 лева.

С оглед задължение за предоставяне на обезпечение ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство от ****г. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължил да отговаря пред другия ответник „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищеца по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение, ищецът следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер н а 4522,31 лева, платимо разсрочено заедно с погасителните вноски по договора за кредит.

С доклада по делото, обективиран в определение № 3242/13.03.2026 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че възнаграждението за поръчителя не е включено в размера на ГПР по договора за кредит.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна безспорно се установява, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 8500 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими 3 средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Регламентът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № **. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.

Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

С оглед изложеното и предвид констатацията, че в процесния договор за кредит е налице пълно несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че Договор за потребителски кредит № **., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. При това положение предявения иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство от ** г., тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало 4 правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване на акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата сделка.