Определение № 699 от 25.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 699 гр. Благоевград, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500375 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. К. И. Б. и адв. Н. И. И., съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.“ № **** против Определение № 167/09.02.2024 г., постановено по гр.д. № 402/2023 г. по описа на РС – П., в частта, в която е оставена без уважение молбата на адв. Б. и адв. И., в качеството им на пълномощници на ответника Г. Б. Е. за изменение на Решение № 414/12.12.2023 г. по гр.д. № 402/2023г. по описа на РС- П. в частта за разноските.

В частната жалба се изтъкват аргументи за незаконосъобразност на определението в обжалваната част.

Изтъква се, че трайно установено е в съдебната практика, че длъжникът има право на разноски в заповедното производство, респ. право на такива има и адвокатът, когато осъществената от него правна помощ е по реда на чл. 38 ЗА.

Сочи се, че както заявителят има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, който не може да бъде по-малък от минималния такъв съгласно Наредба № 1/2004 г., така и длъжникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение, което правило е израз на принципа за равенство и равнопоставеност на страните в гражданския процес. Пояснява се, че минималният размер на адвокатското възнаграждение в заповедното производство е установен с изрична правна норма- чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г., в условията на евентуалност – чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., а не както е приел районния съд – чл. 7, ал. 7.

По отношение на разноските в исковото производство се сочи, че съгласно чл.

2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. дължимото възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В настоящия случай били предявени три кумулативно обективно съединени установителни иска, два от които били отхвърлени изцяло, поради което следвало да се присъди минималния размер на дължимото се адвокатско възнаграждение за всеки един от двата иска.

1

При поддържане на фактически твърдения и правни доводи в горната насока се обосновава правен интерес от обжалване и искане за отмяна на атакуваното определение в частта, в която е оставена без уважение молбата на жалбоподателите и се присъди адвокатски хонорар на адв. Б. в пълния размер на дължимите се разноски в заповедното производство, съобразно отхвърлената част от иска и още 767,06 лв. адвокатско възнаграждение на адв. И..

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна - „С.К.“ ООД, която в срока по чл. 276, ал.1 ГПК е подала писмен отговор.

Жалбата се определя като неоснователна и се иска оставянето й без уважение.

Страната се позовава и на разпоредбите на чл. 101, параграф 1 и 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС на решение на СЕС по дело С-438/2022, въз основа на което се извежда тълкуването, че съдът не е обвързан от установения минимум на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения и следва да присъди възнаграждение на процесуалните представители на ответника по справедливост и съгласно вътрешното си убеждение.

При поддържане на възражения в горната насока се иска оставяне на частната жалба без уважение.

За да се произнесе по допустимостта и съществото на оспорването, съдът взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 402/2023 г. по описа на РС- П. е образувано по искова молба от „С.К.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ ****, представлявано от Н. П. – управител против Г. Б. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „О.“ № 29, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2/2023 г. по описа на РС- П., а именно: сумата от 2800,00 лв. –дължима и неплатена главница по договор за паричен заем № 597526/26.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 188,93 лв. – възнаградителна лихва за периода 26.11.2021 г. – 28.02.2022 г.; сумата от 266,16 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.02.2022 г. до 01.12.2022 г.

С Решение № 414/12.12.2023 г., постановено по делото, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че ответникът Г. Б. Е. дължи на „С.К.“ ООД сумата от 2 800 лева, представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем Кредирект № 597526, сключен на 26.11.2021 г. между „С.К.“ ООД и Г. Б. Е., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.12.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 1 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 03.01.2023 г. по ч.гр.д. № 2/2023 г. по описа на РС-П., като са отхвърлени исковете, с които се иска да бъде признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, че Г. Б. Е. дължи на „С.К.“ ООД възнаградителна лихва в размер на 188,93 лв. - дължима и незаплатена за периода 26.11.2021 г. до 28.02.2022 г. и законна лихва за забава в размер на 266,16 лв., дължима и неплатена за периода от 01.02.2022 г. до 01.12.2022 г. Г. Б. Е. е осъдена да заплати на „С.К.“ ООД сумата от 124,05 лева, представляваща сторени разноски в заповедното производство и сумата от 660,45 лева, представляваща 2 сторени разноски в исковото производство, съгласно уважената част от исковете.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА „С.К.“ ООД е осъдено да заплати на адв. Н. И. И.процесуален представител на ответника, сумата от 192,94 лева- адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в исковото производство.

От адв. Б. и адв. И. са постъпили молби по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се осъди ищцовото дружество да заплати сумата от 800,00 лв. на адв. Б. и още 767,06 лв. на адв. И., представляващи минимален размер адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА за предявените искове.

С обжалваното Определение № 167/09.02.2024 г. е допълнено Решение № 414 от 12.12.2023 г., в частта за разноските, като: на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „С.К.“ ООД е осъдено да заплати на адв. К. И. Б. сумата от 27,96 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Г.

Б. Е. в заповедното производство (ч.гр.д. № 2/2023 г. по описа на РС-П.) и е оставена без уважение молба с вх. № 408/18.01.2024 г. по смисъла на чл. 248 ГПК, депозирана от процесуалния представител на ответницата Г. Б. Е. – адв. Н. И. И., за изменение на Решение № 414 от 12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 402/2023 г. по описа на РС-П., в частта за разноските, с която се иска да се увеличи присъденото на адв. И. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство, и в частта за разноските, присъдени в тежест на ответницата Г. Е., като се намали размерът на дължимото се юрисконсултско възнаграждение до законоустановения минимум от 100 лв., като неоснователна.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК) и отговаря на изискванията за редовност съгласно чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

При преценка броя и вида на предявените искове от значение е това дали се касае до защита на един или различни интереси (арг. чл. 72, ал. 1 и ал. 2 ГПК), като по всеки отделен иск, предявен за защита на отделен интерес, се дължи отделна държавна такса. Според актуалното разбиране на ВКС, обективирано в редица постановени актове (Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 4735/2022 г., III г. о., Определение № 388 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1840/2021 г., II т. о., Определение № 528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1841/2021 г., II т. о., Определение № 146 от 4.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2021 г., III г. о., Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2695/2021 г., II т. о., Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., Определение № 145 от 5.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4642/2019 г., IV г. о., Определение № 90 от 7.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о. и мн.др.)- при обективно кумулативно съединяване на искове, държавната такса се определя върху цената на всеки от исковете поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68 ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото.

3

От друга страна, според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.

Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 за защита в производства по издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.

При преценка обаче какво адвокатско възнаграждение да се присъди, не следва да се прави пряка връзка на зависимост с вида и броя на предявените искове с оглед на броя събрани държавни такси с това колко и в какви размери адвокатско възнаграждение да се присъди, без да се държи сметка и за следните обстоятелства:

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг. на чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.