Разпореждане № 601 от 24.03.2026, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Административно дело 127/2026
- Вид
- Разпореждане № 601
- Подписан
- 24.03.2026
- Състав
- Ангел Момчилов
Цитирани разпоредби
- чл. 138, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 157, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 163, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 42, ал. 1, т. 1 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 44, ал. 2 · Закон за чужденците в Република България
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 601
Кърджали, 24.03.2026 г.
Административният съд - Кърджали - I състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ като разгледа докладваното от съдията Ангел Момчилов административно дело № 127 по описа за 2026 година на Административен съд - Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от А. Ю., гражданин на [държава], роден на [дата]., действащ чрез пълномощник, против Заповед № 292з-483/27.02.2026 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“ за срок от 5 години.
Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.
В тази връзка сочи, че производството във връзка с наложената ПАМ по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ със Заповед № 292з-482/27.02.2026 г. на директора на ОДМВР - Кърджали, не е приключило с влязло в сила съдебно решение, като заповедта, с която била наложена принудителна административна мярка „Експулсиране“ в [държава] е обжалвана пред Административен съд - Кърджали, като е подадена жалба през ЕПЕП номер документ 20260313095606 от 13.03.2026 г.
Излага съображения, че административният орган не е съобразил релевантната за случая материалноправна разпоредба на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, съгласно която при прилагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Органът не бил взел предвид факта на пребиваване на жалбоподателя в страната, нито е изследвал семейното му положение. Неговите деца били български гражданини, който към момента на издаване на процесната заповед продължават да живеят в страната. Несъбирането на доказателства за тези релевантни за законосъобразността на мярката факти и тяхното необсъждане от органа прави оспорения акт материално незаконосъобразен, тъй като нормата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ се явявала националната разпоредба, която пряко регламентира гарантираното от чл. 8, § 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) право на неприкосновеността на личния и семейния живот. Допустимата, с оглед на § 2 на чл. 8 от ЕКПЧ, намеса на държавата в упражняването на това право, следвало да бъде надлежно доказана, а в случая, дори от малкото доказателствата по делото било видно, че правото на личен и семеен живот на чуждия гражданин би било накърнено, без да е доказано наличието на предпоставките, при които това е допустимо.
Релевира доводи, че в оспорената заповед не била описана фактическата обстановка, предвид кои обстоятелства е приложена принудителна административна мярка, както и липсвали посочени доказателствата, въз основа на които са установени фактите, като бланкетно са били цитирани и правните норми, послужили като основание за постановяване на административния акт.
Твърди, че процесната заповед не съдържала изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, както и че били допуснати груби и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото на защита. Не били изпълнени и изискванията на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, като при налагане на ПАМ административният орган не е извършил анализ на обстоятелствата, предвидени в цитираната разпоредба.
Налице и било и допуснато нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилното приложение на закона.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 292з-483/27.02.2026 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“ за срок от 5 години.
С оглед изложеното и на основание чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът намира, че следва да се приемат приложените към административната преписка писмени доказателства, като в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират и страните по делото, а именно: А. Ю., гражданин на [държава], [ЛНЧ], с адрес за призоваване: [населено място], [улица], [адрес], в качеството му на жалбоподател и органът, издал оспорения административен акт – Директор на ОДМВР – Кърджали, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 и чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:
ЖАЛБОДАТЕЛ: А. Ю., гражданин на [държава], [ЛНЧ], с адрес за призоваване: [населено място], [улица], [адрес];
ОТВЕТНИК: Директор на ОДМВР – Кърджали, с адрес на призоваване [населено място], [улица].
Заинтересовани страни: НЯМА.
ПРИЕМА и прилага като ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото заверени копия от: *****
*****
*****
*****
*****
*****.
УКАЗВА на жалбоподателя, чрез представляващото го лице, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя, чрез пълномощника адв. И. Т., в 7-дневен срок от връчване на настоящето разпореждане, да представи по делото оригинал на жалбата против Заповед № 292з-483/27.02.2026 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, подписана с мастилена паста или с КЕП. Постъпилата по делото жалба чрез ЕПЕП е копие на жалба със собственоръчен подпис на пълномощника, респ. не е подписана с КЕП.
При неизпълнение на указанията на съда, жалбата ще бъде върната на подателя й, а производството по делото ще бъде прекратено.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.
ЗАДЪЛЖАВА ответника - Директор на ОДМВР – Кърджали, в 7-дневен срок от връчване на настоящето съобщение, да представи по делото оригинала на оспорената Заповед № 292з-483/27.02.2026 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.04.2026 г. от 10.15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия: