Решение № 2439 от 10.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46314/2025
- Вид
- Решение № 2439
- Подписан
- 10.02.2026
- Състав
- МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2439 гр. ***, 10.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110146314 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от *** срещу ***, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 328,69 лв., представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ***, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане, и сумата от 81,74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 328,69 лв. за периода от *** г. до *** г.
Ищецът *** твърди, че на *** г. в гр. ***, в ж.к. „***“ е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „***“, с рег. № ***, който при маневра на заден ход удря паркираният лек автомобил „***“, с рег. № ***, вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „***“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско +“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причИ. връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил.Твърди, че за отстраняване на щетите застрахователят е платил обезщетение в размер на 471,50 лв., и е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 486,50 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но ответникът е заплатил част от претендираната сума в размер на 157,81 лв., при което част от вземането е останало неудовлетворено. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава, поради което 1 претендира обезщетение за забава в размер на 81,74 лв. за периода от *** г. до *** г. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***, с който признава предявените искове.
С молба от *** г. ищецът *** е отправил до съда искане за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на обезщетението за забава.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени всички обстоятелства от фактическия състав на претендираните вземания.
В случая ответникът е признал исковата претенция по основание и размер, изявлението е направено чрез изрично упълномощен с това право процесуален представител, признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и ответникът има право да се разпорежда с него. Доколкото последният признава изцяло предявения иск, а ищецът е отправил изрично искане за постановяване на решение по този процесуален ред, то с оглед процесуалното поведение на страните съдът намира, че са налице предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. С оглед правилото на чл. 237 ГПК съдът не дължи да излага допълнителни мотиви по основателността на претенцията, с която е сезиран. Предвид гореизложеното, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените в производството разноски. Същият претендира и доказва такива в общ размер на 296,55 евро, от които 51,13 евро – заплатена държавна такса, и 245,42 евро – адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че заплатените от ищеца разноски, представляващи адвокатски хонорар, не се явяват прекомерни с оглед цената на иска и минималните прагове 2 по НМРАВ за защита по граждански дела, поради което не намалява така търсения разход по възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „*** на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 168,06 евро, представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ***, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане, и сумата от 41,79 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 168,06 евро за периода от *** г. до *** г.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 296,55 евро, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3