Акт от 26.09.2018, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 35

Гр.Сливен, 26.09.2018г

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдията т.дело № 102 по описа за 2017г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и цена- 72 365.71лева, представляваща левова равностойност на 37 000 евро.

В исковата молба ищецът твърди, че по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 114-2222832/04.06.2014 г. сключен между банката и К.К.К. - кредитополучател и длъжник, М.Й. К. - съдлъжник, ЕТ „КРАМАР - К.К.", ЕИК ********* - съдлъжник, банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 108 800 евро, който бил е изцяло усвоен.Съгласно договора кредитополучателят се задължил да го издължава в срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на чл. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от договора. На основание чл. 17.1 и чл. 17.1.1 от Договора банката имала право едностранно, без да дължи уведомление до длъжника да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг, ако длъжникът не издължи частично или напълно която и да е анюитетна вноска , както и при неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по договора за кредит.

Твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 25.04.2017г. поради неплащане на 4 месечни погасителни вноски с общ размер на 3 601,18 евро и неиздължаването им в срок, както следва: частично с падеж 25.01.2017г. в размер на 754,39 евро; изцяло с падеж 25.02.2017г. в размер на 946,12 евро; изцяло с падеж 25.03.2017г. в размер на 953,10 евро; и изцяло с падеж 25.04.2017г. в размер на 947,57 евро, Твърди, че банката изпратила до длъжника и съдлъжника нотариална покана, с която го е уведомила за датата на предсрочната изискуемост, като е предоставила на длъжника и 7-дневен срок за доброволно изпълнение.

След като банката обявила кредита за предсрочно изискуем и уведомила длъжника, той не погаси задълженията си към банката, поради което на 28.07.2017 г. било частично заявление по 417 от ГПК в СлРС, с което поиска издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците К.К.К., М.Й.К. и ЕТ „КРАМАР - К.К.. По подаденото заявление, било образувано ч. гр. д. № 3636/2017 г., по което съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците, като ги осъди на платят на банката следните суми: 37 000.00 евро - представляваща част от просрочената главница по Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 114-2222832/04.06.2014 г. и разноските по делото. След получаването на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, банката образувала срещу горепосочените длъжници, изпълнително дело

№ 20178000400898/2017 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№ 800 с район на действие БОС.

Твърди, че тримата длъжници подали възражения срещу вземането, за което били уведомени на 10.11.2017г., като заповедният съд им указал, че можем да предявят иск за установяване на вземането ни, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение в едномесечен срок.

Моли за съдебно решение, с което се признае за установено, че, ответниците дължат солидарно на банката сумата 37000 евро - представляваща част от просрочената главница по Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 114-2222832/04.06.2014 г., чийто общ размер е 100 887,42 евро, както и законната лихва върху претендираната част от главницата от 28.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението за главница,за които по ч. гр. д. № 3636/2017г на СлРС.е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК.

Претендира за разноските по делото в размер на платената държавна такса от 1447.31лв и 100лв. - юриск. възнаграждение, а също и за разноските по заповедното производство в размер на 1547.31лв.

Ответниците не са подали отговор на исковата молба в срока по чл.367 ГПК.

С определение от 30.05.2018 г., съдът се е произнесъл по всички предварителни въпроси и по доказателствените искания на страните.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира за разноски.

В с.з. първият ответникът К.К.К. – лично и в качеството му на ЕТ с фирма““Крамар-К.К.“, редовно призован при условията на чл. 50 ал.2 ГПК, не се явява и не се представлява.

В с.з. вторият ответник М.Й.К., ред. призована, също не се явява и не се представлява.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 04.06.2014г., между „Сибанк”ЕАД и К.К.К., като кредитополучател, М.Й.К. и ЕТ”Крамар-К.К.”, в качеството им на съдлъжници е сключен договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 114-2222832.

Размерът на кредита е 108

800евро, а срокът на усвояване-29.06.2014г. Погасяването на задължението е следвало се извършва за 216 месеца от датата на първото усвояване по банкова сметка *** ***. Кредитът се олихвява с 7,45% годишна лихва.

Съгласно чл.17 от договора, банката има право едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем, ако кредитополучателя или съдлъжника не издължи на съответния падеж частично или напълно която и да е договорена анюитетна вноска- по главница, месечна лихва, такса или комисионна.

В счетоводната система на банката към 25.06.2014г,. е отразено усвояване на главница по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 114- 2222832 в размер на 108 800, евро по банкова сметка *** ***, отговаряща на счетоводна сметка № 18151975769781.

Съгласно счетоводните документи на банката за периода

04.06.2014г.- 28.07.2017г. е погасена главница в размер на 7 912.58 евро.

К.К. е плащал своите задължения по договора за банков кредит до 24.02.2017г, като е погасявал по-стари изискуеми задължения от тази дата. С последната погасителна вноска по главницата е погасено падежирало задължение за м. 12.2016г.

На 03.05.2017г банката изпраща до него уведомително-писмо-покана за доброволно плащане, с което го уведомява, че към 28.04.2017г, дължи на банката общата сума 103 535.16 евро, от която 1/ 99 722.09 евро-редовно задължение, и 2/ просрочено задължение в размер на 1165.33 евро, което е просрочена главница и 2 647.74 евро- просрочена лихва.

Уведомява го също, че кредита ще бъде обявен за предсрочно изискуем , ако в 14 –дневен срок от получаване на поканата не погаси просрочените задължения по п.2 и начислените лихви за забава.

Същата покана е изпратена и до М.

К..

Поканата е връчена на К.К. на 09.05.2017г, а на М.К. – на 30.05.2017г, като не е последвало плащане от тяхна страна в рамките на дадения им срок, нито след изтичането му.

На 28.07.2017г, банката подава заявление до заповедния съд, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 3636/2017г по описа на СлРС, по което е издадена заповед № 2450/31.07.2017г за изпълнение на парично задължение въз основана документ по чл. 417 и изпълнителен лист срещу К.К.К., ЕТ“Крамар- К.К.“ и М.Й.К., които да заплатят солидарно на кредитора следните суми: 37 000 евро, представляваща част от главница по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот №114-2222832/04.06.2014г, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 28.07.2017 г. до изплащане на вземането и сумата 1 547.31лв-разноски по делото

Тъй като и двамата длъжници са подали възражение по чл. 414 ГПК срещу вземането, заповедният съд дал указания на кредитора за предяви в 1-месечен срок иск за установяване на вземането си, по който иск е образувано настоящото исково производство.

Според заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, кредитополучателят е изпадал в забава от м. януари 2017г, като с последната погасителна вноска е погасено падежирало задължение за м. декември 2016г.

Задължението му към 28.07.2017г/ датата на подаване на заявлението до заповедния съд/ е в общ размер на 106 167.78 евро и включва : 100 887.42 евро-главница; 3 614.76 евро- редовна лихва за периода 26.12.2016г - 25.04.2017г;

1 655.60 евро- наказателна лихва за периода 26.01.2017г - 27.07.2017г.

За периода 04.06.2014г- 28.07.2017г, е начислена общата сума 134 035.49 евро. Част от нея е погасена, възлизаща в общ размер на 27 877.71 евро и включва: 7 912.58 евро- главница; 19 732.13 евро-редовна лихва;

83.57евро- лихва върху просрочена главница и 149.43 евро- лихва върху просрочена лихва.

Остатъкът за плащане възлиза на 106 157.78 евро, от които:

100 887.42 евро- главница; 3614.76 евро- редовна лихва; 1580.56 евро-лихва върху просрочена главница и 75.04 евро- лихва върху просрочена лихва.

Този остатък е дължим и към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело.

След завеждане на настоящия иск, на

05.02.2018г е било извършено вливане на банката - ищец „Сибанк“АД в „ОББ“АД, като „СиБанк“АД е заличена като търговец в ТРРЮЛНЦ, поради което вземането е на банката-правоприемник.

Горната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени доказателства, които цени като относими и допустими.

Съдът приема заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза като обосновано, ясно и неоспорено.

Така установеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:

Предявеният установителен иск по чл.

422 ал.1 ГПК е допустим, тъй като е предявен в рамките на едномесечен срок по чл. 415 ал.4 ГПК.

Разгледан по същество, е основателен и доказан.

Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представен документ по чл. 417 т. ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката, за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му.

Заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена въз основа на документ по 417 т.2 ГПК- извлечение от счетоводните книги на банката.Тъй като извлечението удостоверява изгодни за издателя си факти, не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Затова, в исковото производство ищецът-кредитор следва да установява при условията на пълно и главно доказване основанието, изискуемостта и размера на вземането си към датата на подаване на заявлението до заповедния съд.

В случая вземането на ищеца произтича от обявяване на предсрочна изискуемост на договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот. Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР №4/18.06.2014г на ВКС по т.д. №4/2013г на ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита също преди подаване на заявлението до заповедния съд.

Предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал.2 ЗКИ.

Съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки:

1/обективния факт на неплащането и 2/упражнено от кредитора право за обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл. 60 ал.2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че счита целия или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитира, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.