Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14941 от 07.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18234/2023
Вид
Определение № 14941
Подписан
07.04.2024
В сила
07.04.2024
Състав
АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 101, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 102з, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14941 гр. София, 07.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.К.Г като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20231110118234 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 18.09.2023 г. (на лист 73 от делото) на З.А“ срещу С.О, с която са предявени претенции за признаване за осъждане на ответника, че дължи на дружеството 612,14 лева – стойността на застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, платена на собственика на лек автомобил „б.“ с рег. № ********* за щетите, които са били причинени от попадане на автомобила в дупка на общински път SFO 1231 на около 500 м след отбивката от АМ „Т.“ в посока към с. Р.П, на 11.04.2017 г. около 17:30 часа, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2023 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е застраховал увредения автомобил в периода от 23.04.2016 г. до 22.04.2017 г. по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при клауза „П“. При управление на автомобила по път SFO 1231 на около 500 м след отбивката от АМ „Т.“ в посока към с.

Р.П водачът попаднал в дълбока дупка, като оттам изхвръкнало парче свободен асфалт и ударило автомобила почти в средата на предната броня и предния капак, като увредило предна броня, облицовка на двигателя отдолу, решетка за въздух кормилна щанга, десен фар за мъгла и др. Собственикът подал искане за възстановяване на вредите, които експерт на ищеца оценил на 602,14 лева, и били платени на собственика на 18.04.2018 г. Ищецът иска тази сума от ответника като отговорен за поддръжката на пътя. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – С.О, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че ответникът не стопанисвал пътния участък, на който застрахования при ищеца автомобил е попаднал в дупка, а отговорна била АПИ“. При условия на евентуалност претендира, че не е доказано настъпване на ПТП, тъй като ПТП не е посетено на място от полицейски служител; освен това се оспорва стойността на частите, тъй като не било взето предвид и овехтяването на автомобила. Прави се и възражение за съпричиняване на вредите от водача на 1 автомобила, който можел да спре при дупката, но не го направил поради несъобразена скорост. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 30 ЗП, чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че ищецът е заплатил 602,14 лева на собственика на „б.“ с рег. № *********, който към датата на ПТП е бил застрахован при него по имуществена застраховка.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; изискване на удостоверение от АПИ за стопанина на пътя.

По направеното в отговора на исковата молба оспорване на представени снимки, съдът намира, че същите нямат обвързваща съда доказателствена сила, но представляват веществено доказателство, което ще се цени с оглед другите доказателства по делото (вкл. свидетелските показания).

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: поисканата от ищеца експертиза и свидетел, тъй като същите не са необходими към момента за решаване на спора към предмета на спора; задължаване на ищеца да представи снимки, тъй като няма данни по делото да са налични други снимки, освен вече представените.

Съдът намира, че отговорът на исковата молба е нередовен, тъй като към него е представен сканиран образ на пълномощно, което с оглед на разпоредбите на Закона за електронното управление е недопустимо за администрацията – документооборотът следва да изцяло електронен, като нищо не пречи пред съда да се представи електронно пълномощно, издадено още първоначално в електронна форма . Кметът на С.О беше изразил претенции, че ще модернизира и електронизира администрацията, а продължават да се подават сканирани електронни образи от документи, заверени на хартия, които освен че издават аналогово мислене, изцяло противоречат както на принципите на Закона за електронното управление, така и на специалната разпоредба на чл. 102з, ал. 1 ГПК, която не допуска никой да представя пред съда заверени електронно образи от хартиени пълномощни – пълномощното или трябва да е изцяло на хартия, или да се представи в електронна форма, като образи, сканирания, картинки и подобни са несериозни и недопустими според закона.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.

УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 2 ГПК на ответника – С.О, да представи в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане доказателства за представителна власт (пълномощно) на юрк.

Г. със саморъчен подпис на кмета или с положен електронен печат на общината и квалифицирано електронно удостоверение за време съгласно чл.

102з, ал. 1 ГПК, или изрично да потвърди действията на адвоката по подаване на отговор на исковата молба с изявление, подадено лично от кмета и с негов подпис.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да вземе предвид отговора на исковата молба.

НАСРОЧВА гражданско дело 31908 по описа за 2023 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 8 май 2024 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявен е регресен иск за заплащане от поддържащия пътя на платено на увреден автомобил от застрахователя застрахователно обезщетение с правна квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 30 ЗП, чл. 49 ЗЗД и чл.

45, ал. 1 ЗЗД, а ответникът прави възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че водачът на увредения автомобил е съпричинил вредите.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е застраховал увредения автомобил за вреди и е заплатил обезщетение за отстраняване на тези вреди; ако увреденият автомобил е претърпял покрити от застраховката вреди, намиращи се в причинна връзка с попадане в дупка, която не е отстранена поради виновно поведение на ответника – той трябва да отговаря за поддръжката на пътя, да не е положил организационни и технически усилия за поддръжката, като вредите следва да са в причинна връзка с това.

Обезщетението се намалява, ако се установи, че чрез нарушение на правилата за движение водачът на увредения автомобил е допринесъл за вредите.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че ищецът е заплатил 602,14 лева на собственика на „б.“ с рег. № *********, който към датата на ПТП е бил застрахован при него по имуществена застраховка.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. по чл. 49 ЗЗД – че ПТП е настъпило на път, стопанисван от ответника;

3. по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – наличие на дупка на пътя; вреди по застрахования автомобил; че вредите са причинени от попадане на 3 автомобила в дупката;

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. по чл. 49 ЗЗД с оглед правилото на чл. 45, ал. 2 ЗЗД – че е положил разумни грижи за поддръжка на пътя, но въпреки това се е появила дупка;

2. по възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – нарушение на правилата за движение от водача на увредения автомобил; причинна връзка между нарушението и настъпилите вреди.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК държавно учреждение – АПИ“, да представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението следните намиращи се у него документи: удостоверение относно това кой стопанисва път SFO 1231 в участъка между АМ „Т.“ и с. Р.П.

УКАЗВА на длъжностните лица от съответното учреждение, че при неизпълнение на наложеното от съда задължение, съдът може да им наложи глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91 ГПК в размер до 300 лева (триста лева).

ДА СЕ УВЕДОМИ администрацията за задължението и последиците при неизпълнение!

ОТЛАГА произнасянето си исканията на ищеца за разпит на свидетел и изслушване на експертиза за след първото заседание по делото.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – З.А“, че ако не изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на ищеца, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

4

Определението не може да се обжалва.

ДА СЕ ДОКЛАДВА препис от определението ЛИЧНО НА КМЕТА на С.О с оглед на изискванията за организиране на документооборота между институциите.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5