Решение № 1037 от 04.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. Сливен, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230102224 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, 2 от ЗПК и сл. от ЗПК.

Ищцата твърди, че на 04.07.2022 г. сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит, Профи кредит Стандарт № 40010513734 по силата на който усвоила главница в размер на 5000.00 лева, при ГЛП 41 % и ГПР 49.12%. В договора било уговорено кредитополучателката да заплати и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 2000 лв., както и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3250 лв., с размер на вноската по допълнителни услуги 145.84 лв., която се кумулира в падежната вноска по кредита.

Посочва, че ответното дружество е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са заявени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е страните имат качества на потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 ЗПК.

Счита Договор за потребителски кредит, за нищожен на основание чл.26 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В 1 случая в Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40010513734 е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му.

Твърди, че сумите по допълнителните услуги следвало да бъдат включени в ГПР, като е посочено такова 49.12 %, но не е ясно същия от какво се формира. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е била неяснота при определяне на ГПР водещо до недействителност на договора. Нищожна се явява клаузата като неравноправна по смисъла чл. 143 ЗЗП и чл. 146, ал.2 ЗЗП.

Ответното дружество е подало при условията на чл.131 от ГПК отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения установителен иск. Сочат, че погасителния план бил изготвен и връчен на ищеца, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ищеца, ведно с Договора за потребителски кредит на дата 04.07.2022 г. Не оспорва обстоятелствата, че между страните е сключен процесния договор за кредит, по силата на който е предоставил на ищцата цитираната сума, която е била усвоена от нея и в последствие задължението е било погасено. Излага аргументи, че при сключването му са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, както и че уговорената клауза за неустойка е компенсаторна и представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение по договора. Описва, че съгласно чл.19, ал.3 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, поради което неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение също не следва да участва при формиране на ГПР по договора.

Основава твърденията си, на съдебна практика както посочва решения на ВКС. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В о.с.з ищецът не се явява и не се представлява. С постъпила молба поддържа исковите претенции и моли за уважаването им. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество, не се представлява в о.с.з. С писмено становище моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Претендира за разноски.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е установило, че при посочения в договора годишен процент на разходи не е включена сумата от 5250 лв., която представлява допълнителни услуги, които са уточнени от вещото лице по дати и вноски в табличен вид, подробно 2 описани в заключението. Отразени са плащанията, които е направила ищцата по потребителския кредит, датите на които ги е внасяла и какво точно е погасявала. В съдебно заседание разяснява, че е заплащала частично главница, договорна лихва, вноска за допълнителни услуги и лихва за забава, както и 80 лв. начислени такси. Също така е отразен общия размер на направените погашения от ищцата е в размер на 2148,47 лв., като ГПР описано в договора е 49,12 %, но то не включва възнаграждението по допълнителните услуги Фаст, който е в размер на 2000 лв. и Флекси в размер на 3250 лв. Изтъква още, че не са включени в договора посочените 49,12 %, което е некоректно. Те са допълнителни услуги, сключването на които е доброволно не е задължаващо условие при сключване на договора. Но поради това така или иначе тези суми се дължат по кредита съм направил изчисления, като се включат тези две услуги Фаст и Флекси се получава ГПР над 100%. Минималния размер на законната лихва към датата на сключване на договора е 10 %, трикратния е 30 %, а ГПР в случая изчислен е над 100 %.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следната обстановка:

Не е спорно, че ищцата и ответното дружество са в облигационни правоотношения, по силата на сключения между страните Договор за потребителски кредит, профи кредит Стандарт № 40010513734, по силата на който ищцата усвоила главница в размер на 5000 лева, при ГЛП 41 % и ГПР 49.12%. Кредитополучателката следвало да заплати и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 2000 лв., както и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3250 лв., с размер на вноската по допълнителни услуги 145.84 лв., която се кумулира в падежната вноска по кредита.

От представената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ищцата е изплатила на кредитора сумата от 2148.47 лв., описана в табличен вид по дати и размери на вноските главница, договорна лихва, допълнителни услуги, лихва за забава и такси.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Безспорно се установи и доказа от правна страна, че са налице всички характеристики на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 3 от ЗПК, какъвто е процесния договор. Действително кредиторът е предоставили и се е задължил да предоставя на потребителя кредит под формата на заем и съответното разсрочено плащане и описаната форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. По силата на чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. С посочените текстове е регламентирана защитата на потребителите срещу неравноправни клаузи в потребителските договори.

Легалната дефиниция за неравноправна клауза се съдържа в чл. 143 от ЗЗП и това е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал.

2 са изброени видовете неравноправни договорни клаузи. Относно договора за потребителски кредит и неговото съдържание е необходимо съобразяването му с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.

1, т. 7 - 9, като при неспазването им, договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК. От това следва, че при неспазване на изброените в чл. 22 от ЗПК императивни изисквания на чл. 11 от ЗПК, касаещи съдържанието на договора, се стига до неговата нищожност, като в конкретния случай съдът намира за основателни доводите на ищеца за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в договора за кредит не е посочен реално приложимият годишен процент на разходите по договора.

Съдът приема, че в процесния договор клаузата за заплащането на допълнителните услуги е неравноправно договорена от страна на ответника в качеството му на доставчик на финансова услуга, тъй като е извършена в нарушение на добросъвестността. Съгласно посоченото в договора, услугата „Фаст" предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, т. е. преди останалите клиенти, които не са закупили тази услуга, а услугата „Флекси" предоставя право на едностранна промяна на погасителния план на кредита. Съдът намира тези клаузи за нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, съобразявайки особено високия размер на възнагражденията, доближаващ се до размера на сумата, отпусната като кредит (5 000 лв.). Безспорно, страните определят свободно съдържанието на сключваните от тях договори, съгласно чл. 9 от ЗЗД, стига то да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Липсва легална дефиниция, но в практиката се приема, че това са морални норми на които законът е предал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, нито са систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат 4 от тях, като за спазването им съдът следи служебно. В този смисъл, сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, като се използва недостига на материални средства за облагодетелстване на друг субект, се считат за противоречащи на добрите нрави.

В конкретния случай изглежда, че в договора за потребителски кредит е постигнато съгласие потребителят да закупи допълнителните услуги „Фаст" и „Флекси" и са уговорени възнаграждения за същите, съответно 2 000 лв. и 3250 лв., които следва да се заплащат разсрочено на вноски, заедно с погасителните вноски за главница и възнаградителна лихва по кредита.

Предметът на тези допълнителни услуги е посочен в чл. 15 от ОУ към договора - приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискатели, без закупена услуга „Фаст" и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на кредита - за услугата „Фаст", а услугата „Флекси" дава право на кредитоискателя да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в общите условия. В ОУ обаче не са посочени сроковете за разглеждане на исканията за отпускане на кредит без закупуване на допълнителните услуги, за да може да се прецени дали допълнително заплатеното предимство за приоритетно разглеждане на искането е нещо различно от основното задължение на кредитора да предостави исканата сума по кредита. Следователно, с плащане на възнаграждение за услугата „Фаст" заемодателят цели една повишена изгода от този тип договаряне. Същевременно чл. 16 от ЗПК дава право на кредитора да изисква и събира информация преди сключване на договора за кредит и след анализ на същата, да прецени дали да предостави кредита. В случая въведената в договора допълнителна незадължителна услуга покрива изцяло дейността на кредитора по чл. 16 от ЗПК относно преценката с оглед осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на кредитополучателя, като прехвърля върху него риска от евентуална неплатежоспособност, поради което не се явява допълнителна услуга, за която се събира от потребителя такси и комисиони по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.