Решение № 84 от 22.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Ловеч, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20264300500199 по описа за 2026 година Постъпила е жалба от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, С ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез адвокатско дружество „Н., У., М.“, чрез адвокат Х. М., с която обжалват разпореждане от 25.03.2026 г. по изпълнително дело № 356/2026 г. по описа на ЧСИ В. П., рег.№ 879, с район на действие Окръжен съд-Ловеч, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство. Моли да се отмени обжалваното Разпореждане, като неправилно и да се дадат указания на съдебния изпълнител за предприемане на действия по постановяване на прекратяване на процесното изпълнително дело.

Излага, че изпълнително дело №356/2026 г. по описа на ЧСИ В. П., рег.

№ 879, с район на действие Окръжен съд - Ловеч, е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д № 331/25 г. по описа на Районен съд - гр.

Бяла.

Сочи, че В. И. Я. е образувала две дела срещу „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК **********, а именно гр.д. № 331/25 г. на PC Бяла и гр.д. № 292/25 г. на PC Бяла. Посочва, че с Решение № 140/22.08.2025 г. по г.д. № 331/2025 г. по описа на Районен съд - Бяла, дружеството „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на В. И. Я. сумата в размер на 2 190 лева, 1 недължимо платена по договор за потребителски кредит № 99****/28.12.2023 г. и сумата в размер на 191.60 лева разноски по делото, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Със същото решение е отхвърлен предявения иск по чл. 55 ЗЗД от В. И.

Я. за горницата над 2 190.00 лева до предявените 4 213.91 лева, в която част решението не е обжалвано от В. Я. и същото е влязло в сила и се ползва със сила на пресъединено нещо. Ищецът е обосновал претенцията си за връщане на платените над размера на отпуснатия кредит суми в размер на 4 213.91 лева с това, че по кредита били фактически заплатени от кредитополучателя общо 4 790 лева, към която сума обаче трябвало да се добавят още 2 023.91 лева, които били заплатени чрез рефинансиране с последващ договор за потребителски кредит №119****/29.11.2024 г., сключен между същите страни.

Рефинансирането водило до общ размер на плащания по кредит № 99****/28.12.2023 г. на стойност 6 813.91 лева. Жалбоподателят посочва, че тези твърдения на ищеца са подробно разгледани от съда на стр. 3 от Решение № 140/22.08.2025 г. постановено по гр.д. № 331/2025 г. и са приети за неоснователни със следните мотиви: „Изложеното по-горе по безспорен начин установява, че действително е налице рефинансиране със сумата от 2 023.91 лева, но не по процесния договор за потребителски кредит №99****/28.12.2023 г., а по друг такъв, сключен между ищцата и Сити кеш ООД, ЕИК ***********. който идентификационен номер 99**** съвпада с договора, по който се твърди да е направено плащане чрез рефинансиране, но датата на сключване /02.01.2024 г./ и страните по него са други. Посочва, че така осъдителният иск за горницата над 2190.00 лв. до предявените 4213.91 лв. е отхвърлен, а решението на съда не е било оспорено по реда на инстанционния контрол и е влязло в сила.

Излага, че с Решение № 132/08.08.2025 г. по гр. дело № 292/2025 г. по описа на Районен съд - Бяла „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК **********, е осъдено да заплати на В. И. Я. 104. 00 лева разноски по делото за държавна такса, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК и е прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит 119**** от 29.11.2024 г.

Посочва, че на 15.09.2025г. от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ********** е изпратено изявление за прихващане до В. И. Я., като с прихващането задълженията на дружеството в общ размер на 2 485.60 лв. (в т.ч. 2190 лв. недължимо платени суми по договор № 99****/28.12.2023 г., както и присъдени на ищеца разноски по ГД 292/25г. и ГД 331/2025 г. на PC Бяла 2 размер на 295.60 лв.) са погасени, като е направено прихващане с чистата стойност за кредита (2120 лв.) по обявения от съда за недействителен Договор за потребителски кредит № 119**** и е направено доплащане в размер на 365.

60 лева.

Излага, че в срока за доброволно изпълнение от образуването на Изпълнително дело №356/2026 г. по описа на ЧСИ В. П., рег.№ 879 „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД е подал молба за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК като се позова на извършеното преди образуване на изпълнителното производство погасяване на предявеното пред съдебния вземане.

Сочи, че тази молба е оставена без уважение като съдебният изпълнител се е произнесъл в противоречие на влязлото в сила решение по ГД 331/2025 г. като е приел, че „след като В. И. Я. е заплатила 4 790 лева по договор за кредит №99****/28.12.2023 г. е рефинансирала остатъка от задължението си с нов договор за кредит от същото дружество с №119****/29.11.2024 г. със сума в размер на 2023.91 лева.

Налага довод, че постановеното на 25.03.2026 г. Разпореждане по изпълнително дело № 356/2026 г. по описа на ЧСИ В. П., рег.№ 879, с район на действие Окръжен съд-Ловеч, е неправилно, тъй като сумата по издадения изпълнителен лист е погасена с извършено прихващане с дължимите суми за главница по Договор за кредит № 119**** от 29.11.2024 г., който договор е прогласен за нищожен по гр. д. № 292/25 г. на PC Бяла. Приема, че съгласно чл. 23 ЗПК дори и в случай на обявена нищожност на договора за кредит, потребителят дължи чистата стойност на кредита, т.е. предоставената сума по кредита. Посочва, че от справката за плащанията по Договор № 119**** /приложена към молбата за прекратяване на изпълнителното дело/ се вижда, че при предоставена главница в размер на 2 600 лева, В. Я. е платила общо 480 лева, съответно дължи 2120 лева - неплатена главница по Договор № 119****.

Излага, че от страна на взискателя не се оспорва, че от страна на дружеството „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД е направено изявление за прихващане, не се оспорва и получаването на същото, както и плащането на дължимите суми след направеното прихващане. Сочи, че единственият спорен между страните въпрос се простира извършеното рефинансиране на договор за кредит №99****/28.12.2023 г. Посочва, че въпросът е разрешен със сила на пресъдено 3 нещо от гражданския съд и същият не може да бъде пререшаван съгласно правилото на чл. 299 ГПК, което се прилага субсидиарно в изпълнителното прозивдство. Излага, че в мотивите на Решение № 140/22.08.2025 г. по гр.д. № 331/2025 г. по описа на Районен съд - Бяла, на страница 3, е взето подробно и изчерпателно становище по въпроса за извършеното рефинансиране и е прието, че такова действително има, но между ищеца и трето лице по спора (Сити Кеш ООД) чрез договор, сключен на друга дата. По тази причина е отхвърлен и осъдителния иск на ищцата за горницата над 2 190.00 лева до предявените 4 213.91 лева или за точно 2 023.91 лева или по въпроса има произнасяне с влязъл в сила краен правораздавателен акт.

Налага довод, че вземането, предмет на изпълнителното производство, е било погасено към датата на образуването на делото, което налага извод, че към датата, на която длъжникът е представил молбата за прекратяване на делото, съдебният изпълнител е следвало да констатира с издаването на постановление и да прекрати делото, тъй като от взискателя по делото не се оспорва получаването на изявлението за прихващане и плащането на остатъчната сума, а спорният между страните въпрос е решен с влязло сила съдебно решение. Твърди,че в тази хипотеза съдебният изпълнител следва да вземе предвид осъществено прихващане на насрещни задължения, доколкото прихващането е направено преди образуване на изпълнителното дело и същото не е оспорено от взискателя по делото. Застъпва тезата, че съдебният изпълнител следва да приеме представените пред него доказателства за погасяване на задължението, предхождащи сезирането му с молбата за образуване на изпълнителното дело, а не да тълкува отново (при това погрешно) разрешения със сила на пресъдено нещо въпрос с Решение № 140/22.08.2025 г. постановено по ГД 331/2025 г. по описа на Районен съд Бяла, с което вече са били обсъдени всички направени от В. Я. възражения и същите са били приети за неоснователни.

Позовава се на Определение № 606/2.07.2015 г. по т. д. № 1725/2014 г. на ВКС, първо търговско отделение, в което е прието, че съдебният изпълнител няма функцията да издаде акт с конститутивно действие, а може само да констатира наличието на компенсационни изявления. Налага довод, че съдебния изпълнител е издал разпореждането в противоречи на установеното от съда в Решението по гр.д. № 331/25 г. на PC Бяла и на това основание Разпореждането от 25.03.2026г. подлежи на отмяна и следва да се укаже на 4 съдебния изпълнител изпълнителното дело. да предприеме действия по прекратяване на

Приема, че изпълнителното дело следва да бъде прекратено, като разноските по изпълнителното дело, в това число и таксите към съдебния изпълнител, да останат в тежест на взискателя.

По делото е постъпило становище от В. И. Я., чрез адв. Д.Г., в което е прието, че подадената жалба е неоснователна.

Излага, че е изтеглила заем в размер на 2 600 лева по първия кредит №99****/28.12.2023 г., като по него е заплатила 4 790 лева, като след това е рефинансирала задължението с новия кредит от същото дружество - още 2 023.91 лева.

Сочи, че във втория договор за кредит е допусната техническа грешка от лицето, което го е изготвяло. Видно от чл. 1, ал. 7 - рефинансираният кредит е със същия номер на рефинансирания с Кредирект заем - №99****, но е описано, че е сключен със „Сити Кеш" ООД и затова осъдителният иск по гр. д. 331/2025 е частично уважен /мотиви на стр. 3 от Решението/.

Посочва, че по втория кредит - №119**** е усвоила 2 600 лева чрез рефинансиране на горепосочения кредит с 2 023.91 лева и действително е получила на каса на Изипей сумата от 576.09 лева - разликата.

Сочи, че по този кредит е заплатила 480 лева, което е признато с изявлението за прихващане от ответната страна.

Посочва по отношение на твърдението, че се прихваща с остатъчната главница по втория кредит, че в действителност няма, тъй като договор между В. и „Ситикеш" с номер №99**** няма, налице е техническа грешка от страна на лицето, изготвяло договора. Твърди, че единствената усвоена главница по втория кредит е тази, която е получена в брой.

Сочи, че справките не представляват платежни нареждания и могат да бъдат изключително лесно манипулирани. Излага, че в действителност главницата по втория заем от 2 600 лева не е усвоена по начина, описан в договора.

Налага аргумент, че са налице два кредита, по които има влезли в сила съдебни решения, с които се прогласява нищожността им, поради което няма 5 как да се прихване с „главница по заем“, който е изначално нищожен.

По делото са постъпили и мотиви от ЧСИ В. П., вписан под peг. № 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, в които приема жалбата за неоснователна.

Излага, че В. И. Я. сключва Договор за кредит № 99****/28.12.2023 г. с „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ********** за сумата от 2 600.00 лева, като след включените лихви и неустойки, разсрочени в погасителния план, по същия следвало да се заплати сумата от 6 813.91 лева, от които тя погасява сума в размер на 4 790.00 лева. Сочи, че рефинансира разликата по горепосочения кредит с 2 023.91 лева със сключен втори Договор за кредит № 119****/29.11.2024 г., който също е в размер на 2 600.00 лева, като разликата между двата кредита в размер на 576.09 лева получава на каса на „Изипей" АД. Посочва, че по този кредит взискателят заплаща сума в размер на 480.00 лева, което плащане е признато с изявлението за прихващане от ответната страна.

По молба на В. И. Я. са образувани Гражданско дело № 20254510100292 и Гражданско дело № 20254510100331 и двете по описа на Районен съд Бяла, по които са постановени влезли в сила Решение № 132/08.08.2025 г. и Решение № 140/22.08.2025 г., съгласно диспозитива на които на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК връзка чл. 19, ал. 4 от ЗПК, се обявяват за недействителни, сключените между В. И. Я. и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ********** Договор за потребителски кредит № 119****/29.11.2024 г. и Договор за потребителски кредит № 99****/28.12.2023 г., както и че дружеството следва да заплати на взискателя сума в размер на 2 381.60 лева по едното решение и сума в размер на 104.00 лева по другото решение.