Решение № 1383 от 25.03.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8752/2024
- Вид
- Решение № 1383
- Подписан
- 25.03.2025
- В сила
- 15.04.2025
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1383 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330108752 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът Ж. Ж. Н. е предявил против Т. Д. Д., Н. П. П. и Д. Д. Т. кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове, както следва:
1. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл.
26, ал. 2, предл. пето ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между Т. Д. Д. и Д. Д. Т. договор за дарение, обективиран в *** № ***** на н. Т. К., по силата на който Т. Д. Д. е прехвърлил на Д. Д. Т. 1/60 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1848/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение – няма, с адрес гр. П., ул. "И. П."**, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, целият с площ от 70 кв.м., ведно с прилежащите части – съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - с идентификатор № *****.1.2, под обекта – няма, над обекта - с идентификатор № *****.1.3, е недействителен поради неговата привидност, тъй като прикрива действителен договор за покупко-продажба.
2. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за допускане на изкупуване в полза на ищеца Ж. Ж. Н. на продадените от ответните страни Н. П. П. и Т. Д.
Д. в полза на ответника Д. Д. Т. с договор за покупко-продажба, обективиран в 1
*** № ***** на н. Т. К. и договор за дарение, обективиран в *** № ***** на н.
Т. К., прикриващ договор за покупко-продажба, на следните недвижими имоти: 20/60 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение – няма, с адрес гр. П., ул. "И. П."**, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, целият с площ от 70 кв.м., ведно с прилежащите части – съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - с идентификатор № *****.1.2, под обекта – няма, над обекта - с идентификатор № *****.1.3, ведно с 2/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение – няма, с адрес гр. П., ул. "И. П."**, целият с площ от 177 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор – няма, номер по предходен план – имот *** по плана на Първа градска част, парцел II-***, при съседни поземлени имоти с идентификатори: № ***, № ***, № ***, № ***, срещу продажната цена от 10 147, 94 лв.
Ищецът твърди, че той и ответните страни Т. Д. Д. и Н. П. П. са законни наследници на М. Д. Н., починала на *** г., като ищецът е съпруг на М. Д. Н.а от втори брак, а Т. Д. Д. и Н. П. П. са нейни деца от други бракове. Сочи, че третият ответник Д. Д. Т. е брат на починалата М. Д.а Н.а. Твърди, че не е в добри отношения с ответните страни. Сочи, че през 1975 г. М. Д. Н. е придобила по силата на договор за дарение, обективиран в *** № ***, ¼ ид.ч. от първи етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. "И.
П."**, както и 1/8 ид.ч. от дворното място, съставляващо имот № *** от кв.
129. Твърди, че през 1976 г. по силата на договор за дарение, обективиран в ***** наследодателката на ищеца придобила още ¼ ид.ч. от първия етаж на сградата и 1/8 ид.ч. от дворното място. Поддържа, че със смъртта на М. Д. Н. ищецът и ответните страни Т. Д. Д. и Н. П. П. са станали съсобственици на притежаваните от тяхната наследодателка имоти. Поддържа, че третият ответник е собственик на вторият етаж от двуетажната жилищна сграда на основание договор за дарение и договор за покупко-продажба, като ищецът не е в добри отношения и с брата на своята починала съпруга. Твърди, че на 21.03.2024 г. след извършена справка в Агенция по вписванията, установил, че на ****** г. Т. Д. Д. е прехвърлил чрез дарение на Д. Д. Т. 1/60 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по КККР по силата на *** № *****, при данъчна оценка на ид.ч. 543, 22 лв. Сочи, че със следващ по номер *** *** № ***** Т. Д. Д. и Н. П. П. са продали на Д. Д. Т. 19/60 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по КККР, ведно с 2/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *****, срещу продажната цена от 9 700 лв., при установена данъчна оценка на ид.ч. от 9 463, 90 лв.
2
Поддържа, че договорът за дарение е нищожен като симулативен, доколкото прикрива действителен договор за покупко-продажба. Обосновава недействителността на договора за дарение с обстоятелството, че последният е сключен на една и съща дата с последващия договор за покупко-продажба, че прехвърлянето на 1/60 ид.ч. не може да се определи като благодарствен акт, като двамата прехвърлители не са били в близки отношения, както и с обстоятелството, че продажната цена по договора за покупко-продажба е близка до общата данъчна оценка на прехвърлените ид.ч. по двата договора за дарение и покупко-продажба. Поддържа, че договорът за дарение е сключен с единствената цел Д. Т. да придобие качеството на съсобственик по отношение на съответните ид.ч. от първия етаж и чрез сключване на договора за покупкопродажба да придобие собствеността по отношение на цялата сграда и на съответните ид.ч. от дворното място. Твърди, че е налице правен интерес от разкриване на симулативната сделка, доколкото по този начин в полза на ищеца се поражда правото да изкупи съсобствената идеална част от имота при уговорените между страните по сделките условия. Поддържа, че при сключване на договора за покупко-продажба останалите съсобственици не са предложили на ищеца да изкупи прехвърляните идеални части. Сочи, че искът е предявен в преклузивния за това срок от узнаване на сделката. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни Т. Д. Д. и Д. Д. Т. са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат съображения за нейната неоснователност. Считат, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД за неоснователен, в който смисъл се позовават на Тълкувателно решение № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че когато с договор за дарение се отчужди идеална частта от частта на дарителя в съсобствен имот на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част се прехвърли с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване по чл. 33, ал. 1 ЗС, не е налице заобикаляне на закона по чл. 26, ал.
1, предл. второ ЗЗД. Поддържат, че ответните страни са в посочената хипотеза и като съсобственици на недвижимите имоти могат свободно да реализират правни действия. Считат, че в случая разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не следва да намери приложение, доколкото ответникът Д. Т. е съсобственик на дворното място преди изповядване на първата сделка и е съсобственик в сградата. Поддържат, че при повече от един съсобственик няма изискване от кой да бъде извършено изкупуването, след като последното се осъществява от лице, което не е извън съсобствеността. Твърдят, че са близки родствени отношения - **** и ***, и противно на твърденията, изложени в исковата молба – последните са в много добри взаимоотношения и никога не е имало конфликт между тях. Сочат, че през месец май 2021 г. вследствие на късо съединение възниква пожар в сградата и разрушава част от покрива, като ответникът Д. Т., който живее в собственото си жилище на втория етаж от сградата, извършва ремонт на покрива, който е необходим за запазване 3 целостта на сградата. Твърдят, че през всички години единствено ответникът Д. Т. се е грижил за целия имот, включително за общите части на цялата сграда и дворното място. Сочат, че именно поради това обстоятелство и в знак на благодарност Т. Д. е решил да дари на Д. Т. част от притежаваните от него идеални части от първия етаж на жилищната сграда и от дворното място.
Предвид неоснователността на първия иск, считат за неоснователен и иска за допускане на изкупуване, който намират за предявен при липса на правно основание за това. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна Н. П. П., в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Счита, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД за неоснователен, в който смисъл се позовава на Тълкувателно решение № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че когато с договор за дарение се отчужди идеална частта от частта на дарителя в съсобствен имот на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част се прехвърли с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване по чл. 33, ал. 1 ЗС, не е налице заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД. Поддържа, че ответните страни се намират в посочената хипотеза и като съсобственици на недвижимите имоти могат свободно да реализират правни действия. Сочи, че в случая разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не следва да намери приложение, доколкото ответникът Д. Т. е съсобственик на дворното място преди изповядване на първата сделка и е съсобственик в сградата. Сочи, че са налице и други съсобственици на дворното място и на процесния етаж от къщата.
Твърди, че ще е налице пряко нарушение на разпоредбата на чл. 33 ЗС само когато страните по сделките съзнават или целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона. Сочи, че в този случай страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях резултати, а за да постигнат друга цел – прякото осъществяване на която би противоречало на закона. Счита, че ответните страни не са в посочената хипотеза. Оспорва обстоятелството, че ответните страни са във влошени отношения. Твърди, че през месец май 2021 г. вследствие на късо съединение възниква пожар в сградата и разрушава част от покрива, като ответникът Д. Т., който живее в собственото си жилище на втория етаж от сградата, е извършил ремонт на покрива, който е необходим за запазване целостта на сградата. Твърд, че през всички години единствено ответникът Д. Т. се е грижил за целия имот, включително за общите части на цялата сграда и дворното място. Сочи, че именно поради това обстоятелство и в знак на благодарност Т. Д. е решил да дари на Д. Т. част от притежаваните от него идеални части от първия етаж на жилищната сграда и от дворното място.
Предвид неоснователността на първия иск, счита за неоснователен и иска за допускане на изкупуване. По така изложените съображения моли за 4 отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД за прогласяване недействителността на посочената в исковата молба сделка, поради нейната привидност – прикриваща действителен договор за покупко-продажба, както и иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗЗД за признаване на правото на ищеца да изкупи собствените на ответните страни Т. Д. Д. и Н. П. П. ид.ч. от процесните имоти на договорената между него и втория ответник продажна цена.