Решение № 2965 от 11.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2965 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330106111 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от П. Г. К., ЕГН **********, М. И. Т., ЕГН ********** и В. М. Т., ЕГН ********** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, с която са предявени субективно активно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация по чл. 439 ГПК.

Против П. К., като кредитополучател, и поръчителите С. А. и И.Т. /чийто единствени наследници по закон са ищците – М. Т. и В. Т./, в условията на солидарна отговорност, бил издаден изп. лист от 19.05.2011 г., въз основа на заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 8550/11 г. на ПРС, в полза на първоначалния кредитор „Банка ДСК“ АД, за вземания по договор за потребителски кредит от 29.07.2009 г. и доп. споразумение към него от 23.07.2010 г.

Било образувано изп. дело № .........., по което на П. К. и И.Т. била връчена заповедта по чл. 417 ГПК, но същите не подали възражения за недължимост. На 04.11.2011 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на И. Т., а на 13.08.2012 г., въз основа на договор за цесия, постъпила молба за конституиране от „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Тъй като по делото не били извършвани изп. действия, постъпила молба за прекратяване.

На 16.10.2018 г. било образувано изп. дело № ................... по което бил наложен запор на банковите сметки на П. К., въз основа на който постъпили суми, с които били погасени задължения за такси и разноски по изп. дело, нак. лихва и част от дължимата върху главницата законна лихва. Изп. дело било прекратено по искане на взискателя с постановление на ЧСИ от 13.11.2018 г.

С договор за цесия от 16.12.2020 г. вземанията били цедирани на ответника, 1 който изпратил до ищците уведомления за цесия с покана за плащане. Считат, че задължението за главница от 15636,84 лева, което фигурира в издадения изп. лист, е погасено по давност, която за П. К. е изтекла на 02.11.2016 г., а за И. Т. и неговите наследници – на 04.11.2016 г., а същото следвало да се счита за погасено по давност и доколкото изп. дело №.... било прекратено на 13.11.2018 г. Въпреки изтичане на давностния срок и изрично направените от ищците възражения в тази насока до ответника, последният продължавал да връчва уведомления за цесия и да предприема действия за извънсъдебно събиране на вземането за главница, в т.ч. като подавал ежегодно информация до ЦКР.

Претендира се за установяване недължимостта на сумата от 15636,84 лева – главница по договора от 29.07.2009 г. и доп. споразумение към него от 23.07.2010 г. спрямо ищеца П. К. и по 7818,42 лева /съобразно наследствените права от 1/2/ главница по договора от 29.07.2009 г. и доп. споразумение към него от 23.07.2010 г. спрямо всеки от ищците наследници М. Т. и В. Т.. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който възразява, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Ответникът единствено изпращал до ищците покани за доброволно и извънсъдебно уреждане на отношенията, в които се съдържала и информация за задължението, но не предприемал действия по снабдяване с приложения по изп. дело № 254/18 г. изп. лист, а нямал и качеството взискател по делото, за да стори това.

Поради изложеното, моли исковете да бъдат отхвърлени. Не претендира разноски. Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на наср. страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза на първоначален кредитор – „Банка ДСК“ АД е бил издаден процесният изп. лист, като против заповедта за изпълнение не са подавани възражения за недължимост от кредитополучателя П. К. и поръчителя И. Т.; въз основа на ИЛ е образувано изп. дело № .............. район на действие – ПОС, а впоследствие и ИД № ....; вземанията са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 16.12.2020 г., за което ищците са уведомени; ищците М. Т. и В. Т. са единствени наследници по закон на поръчителя И.

Т. /починал преди процеса/ /вж. Определение по чл. 140 ГПК - № 840/20.01.2025 г. - л.

56-58/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

От представените изп. лист от 19.05.2011 г. и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 17.05.2011 г. /л. 36-37/ е видно, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД против П. К. – кредитополучател; С. А. и И. Т. – поръчители, при условията на солидарност, са присъдени вземания по договор за кредит от 29.07.2009 г. и доп. споразумение към него от 23.07.2010 г., вкл. за главница в размер на 15 636,84 лева.

Не се твърди и установява подаване на възражение за недължимост от страна на кредитополучателя П. К. и поръчителя И. Т., поради което заповедта за изпълнение, 2 въз основа на която е издаден ИЛ, е влязла в сила.

От приложеното копие на изпълнително дело № ......................, се установява, че на 02.11.2011 г. банката е подала молба за образуването на изпълнително производство по издадения ИЛ, като е направо искане за налагане на възбрани върху имотите на длъжниците, запор на дялове и вземания, в т.ч. на трудовите възнаграждения на А. и Т. при посочени работодатели, както и насрочване на описи на движими вещи – л. 203. С разпореждането за образуване от 04.11.2011 г. е наложен запор на тр. възнаграждение на Т., получавано от „Турбина“ ООД и това на А, получавано от ЕТ „Г А – ЕМ“ – л. 225. След връчени ПДИ /л. 226, 228, 230/, на 22.11.2011 г. са подадени молби – заявления от тримата длъжници за разсрочване на изпълнението с признание на дълга – л. 235-237. На 13.08.2012 г. е входирана молба от праводателя на ответното дружество за конституирането му като взискател по делото, без искане за предприемане на изп. действия /л. 264/, на 13.12.2013 г., след указания от СИ, е постъпила молба за възлагане уведомяването на длъжниците за извършената цесия и след конституиране на дружеството като взискател – да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на А, получавано от ЕТ „Г А – ЕМ“ /л. 280/. След конституирането на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с постановление на СИ от 17.12.2013 г. /л. 282/, на 11.02.2014 г. е изпратено ново запорно съобщение напомнително до работодателя на А /л. 292/. На 14.09.2017 г. е входирана молба от взискателя с искане за предоставяне на ИЛ поради наличие на предпоставките на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК /л. 314/, след което с постановление от 15.09.2017 г. СИ е прекратил ИД поради настъпила перемпция /л. 315/.

От приложеното копие на изпълнително дело №................, се установява, че с молба от 21.02.2018 г., с приложен процесния ИЛ, праводателят на ответника е поискал образуването на ново изпълнително производство, с искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжниците и възбрана върху имот на К. – л. 79. С разпореждането за образуване от 16.10.2018 г. е наложен запор на банковите сметки на К. в „УниКредит Булбанк“ АД, до което лице е изпратено запорно съобщение /л. 115, 122/, въз основа на което на 25.10.2018 г. е постъпила сума в общ размер от 5 448,70 лева /л. 128-129/ - впоследствие възстановена на длъжника на 11.01.2019 г. /л. 172/. С постановление от 07.11.2018 г. СИ е прекратил производството на осн. чл. 433, ал. 1, т.

2 ГПК /л. 150/, предвид постъпила молба от взискателя с искане за прекратяване на ИД от 05.11.2018 /л. 145/. По вече прекратеното ИД, на 10.08.2021 г. е входирана молба от ответното дружество за конституирането му като взискател в качеството му на частен правоприемник на основание договор за цесия /л. 183/, а на 20.01.2022 г. – за връщане на ИЛ, въз основа на който е било образувано производството /л. 198/.

След като съобрази посочените действия по ИД № ........ и № .........., техния характер и правен ефект, съдът приема следното:

Молбата за образуване на първото ИД е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното посочване на способ за изпълнение /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10/. Предвид момента на образуване на ........., докато трае изпълнителният процес относно вземанията, давност не тече – зад. разяснения в ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед констатираните и описани по – горе действия по изпълнението, последното валидно такова е от 22.11.2011 г., с подадени молби – заявления от длъжниците за разсрочване на изпълнението и признание на дълга. На основание чл.

3

433, ал.1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес е прекратен ex legе на 22.11.2013 г. В рамките на този двугодишен срок не са поискани, нито предприемани каквито и да е действия по изпълнението по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството. Извършените впоследствие справки за имуществото на длъжниците, молбата за конституиране на нов взискател по делото, без искане за извършване на изп. действие с посочване на конкретен изп. способ – не представляват действия по изпълнението /съобр. ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10; относно конституирането на нов взискател – Решение № 50026/17.02.2025 г. по т. д. № 2040/2020 на ВКС, ТК/.

Предвид възприетото правно разрешение с т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, следва да се посочи, че предприетите по перемираното дело впоследствие изпълнителни действия спрямо солидарния длъжник А. – в случая са ирелевантни за погасителната давност по отношение на другите двама длъжници по арг. от чл. 125 ЗЗД, а и за вече настъпилата на 22.11.2013 г. перемпция, тъй като до този момент е било налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството /т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС/.

Както бе посочено, с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В случая обаче, след настъпване на перемпцията на 22.11.2013 г., изп. процес вече не трае, няма съществуващо и валидно изп. производство, т.к. то е прекратено по силата на изричната законова разпоредба на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Постановлението на ЧСИ от 15.09.2017 г. има единствено декларативен характер /в този см. задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10/. В този случай нова давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, т.к. до този момента се прилага чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което тълкуване отпада с обявяване на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, с което ППВС № 3/18.11.1980 г. е обявено за загубило сила.

Тоест, давността в случая е започнала да тече от 22.11.2013 г.

Вземането за главница по договора за кредит, чието съществуване ищците претендират да бъде отречено, се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок. С подаване на молбата за образуване на новото ИД от 21.02.2018 г., предвид изричното посочване на способ за изпълнение – давността е била прекъсната. Следващо валидно действие по делото спрямо Т. – няма поискано, респ. предприето, а спрямо К. – с разпореждане на СИ от 16.10.2018 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД /постъпилата сума е ирелевантна, предвид възстановяването й на длъжника/. Постъпилите по прекратеното ИД молби от ответника за конституирането му като взискател и впоследствие за връщане на ИЛ са ирелевантни за погасителната давност.