Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 748 от 02.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11131/2024
Вид
Решение № 748
Подписан
02.03.2026
Състав
НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.17 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 4 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря КАПКА Г. МИРЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20241110211131 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ООД, (с ново фирмено наименование „***“) с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от управителя М. М. О., чрез адв. С. срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция, серия Г № 0065355, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т.

2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш и се претендира за неговата отмяна. Жалбоподателят се позовава на непълноти в словесното описание на нарушението, както и в съдържанието на фиша. Намира, че в електронния фиш не се съдържа ясно описание на вмененото на дружеството нарушение и описанието на нарушението е двусмислено. Прави се оплаквания и че в обжалвания ЕФ не става ясно кой е санкционираният субект дружеството – собственик на процесното МПС или неговият законен представител. Отделно от това се сочи, че за същото нарушение е издаден вече ел. Фиш на 03.05.2024г. в гр.

1

София и на 02.5.2024г. в гр. Хасково

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се представлява. Постъпила е молба от упълномощения му процесуален представител адв. С., която поддържа жалбата и моли за отмяна на фиша по изложените в жалбата съображения, както и за присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител, но от нея е постъпило писмено становище по съществото на делото с молба за потвърждаване на електронния фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

По делото не е приложена разписка за връчване на фиша на дружеството, но в справка от ОПП СДВР, е посочено, че фишът е връчен на дружествотожалбоподател на 14.06.2024 г., като жалбата е изпратена по куриер на 27.06.2024 г. и е входирана в ОПП - СДВР на 28.06.2024 г., поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разглеждана по същество, същата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От СДВР е издаден електронен фиш серия Г № 0065355 срещу „***“ ООД, (с ново фирмено наименование „***“) с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М. М. О., за налагане на имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховане – КЗ.

Във фиша е посочено, че на 10.05.2024 г. в 20:16 ч., в гр. София по бул.

Сливница до блок 173, с посока на движение по ул. Габрово към ул. Мелник с автоматизирано техническо средство – АТСС CORDON M2 № MD11934, било заснето движението на МПС – лек автомобил марка „ФОРД“, модел „Фокус“ с рег. № ***, регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО („гражданска отговорност на автомобилистите“).

2

Лекият автомобил „ФОРД Фокус“ със същия регистрационен номер бил регистриран като собственост на наказаното дружество - жалбоподател „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от управителя М. М. О..

След извършен преглед на заснетите изображения от автоматичната система от служител на ОПП СДВР, чрез справка в системата на „Гаранционен фонд“ било установено, че за МПС лек автомобил марка марка „ФОРД“, модел „Фокус“ с рег. № *** към датата 10.05.2024 г. нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за което е представена и справка от „Гаранционен фонд“.

От разпечатка от паметта на техническо средство с АТСС № MD1192, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява времето и мястото на заснемане на автомобил с посочената марка и регистрационен номер. По делото са представени доказателства за вида на използваната автоматична система, за нейната техническа годност, както и преминатата техническа проверка.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; справки от Гаранционен фонд относно наличието на застраховка ГО за автомобила; документи за техническа проверка на АТСС.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който е видим и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, 3 поради което би могло да установи извършеното нарушение. В случая на изображението са записани датата и часа, както и конкретното местоположение на заснетия автомобил, поради което съдът приема за доказано, че именно на посочената дата и час МПС е било управлявано.

От представената пък от Гаранционен фонд относно наличието на застраховка ГО за автомобила се установява, че за процесното МПС към 03.05.2024 г. не е имало сключена застраховка ГО. Последното обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя.

Видно от представените доказателства, автоматизираното техническо средство е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и към датата на нарушението съответства на одобрените типове средства за измерване, преминало е проверка и е годно за извършване на дейността си към датата на нарушението.

От справката справка за собственика на превозното средство се установява, че процесното МПС е собственост на ***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно КЗ, ЗАНН и ЗДвП.

Същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Като всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш, 4 мястото на извършване на нарушението е описано подробно, като са посочени и индивидуализиращите белези на процесното МПС и неговия собственик. В настоящия случай в електронния фиш е описано и самото изпълнително деяние на нарушението, като изрично е посочено, че на посочената дата и място е установено движението на описаното МПС, което не само е регистрирано в Република България, но и не е спряно от движение. Изрично е посочено и че за това МПС собственикът му не е сключил застраховка „Гражданска отговорност“. Действително във фиша е посочено абривиатурата - Г.О. вместо да е изписано цялото наименование „Гражданска отговорност“, но това не води до невъзможност лицето да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорност и му е наложено съответното одминистративно наказание. Това не следва и от вписаното в акта, че нарушението е установено в населено място с ограничение на скоростта 50 км./ч., тъй като посочено касае мястото на установявяне на нарушението. В фиша е посочено и че нарушението е заснето с техническо средство, след приспадане на толеранс – 3% ..., което действително не касае настоящия случай, но съдът намера, че същото не води до извод за двусмислие и невъзможност на лицето да разбере за нарушение, тъй като същото е ясно посочено във фиша. На нарушението е дадена и съответната правна квалификация по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ.

Поради изложеното съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за липсващо описание на нарушението и несъответна правна квалификация.

Съгласно чл.483, ал.1, т. 1 КЗ „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение“.

В чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ се предвижда, че на юридическо лице, което притежава МПС и не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Тази хипотеза е приложима единствено когато субектът на отговорността е и собственик на МПС. Но ангажиране на отговорността на собственика на МПС е предвидено и в ал. 4 на същия текст, 5 именно когато „с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите“. Като в процесния електронен фиш е налице позоваване на чл. 638, ал. 4 от КЗ, следователно е спазена процедурата за съставяне на фиша срещу ЮЛ – собственик на автомобила, за който е установено, че не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Тези разпоредби не са противоречащи или неясни, както се твърди в жалбата, а се допълват, като изцяло съответстват на описанието на нарушението и дадената му правна квалификация.

Тук следва да се подчертае, че именно на дружеството е наложено административното наказание "имуществена санкция". Безпротиворечиво от съдържанието на ЕФ се установява субектът, който следва да понесе административнонаказателната отговорност, а именно *** ООД.

Обстоятелството, че в ЕФ е посочен и неговия законен представител не води до неяснота и несъответствие на повдигнатото административнонаказателно обвинение, доколкото именно последния като представляващ ЮЛ е процесуално легитимиран да осъществява правото му на защита. – така в Решение № 3041 от 9.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1774/2024 г., Решение № 2768 от 25.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1804/2024 г., както и Решение № 2525 от 16.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 724/2024 г. Нещо повече, в самото описание на нарушението е посочено изрично, че 3 „собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО“.

Ясна е волята имуществената санкция да бъде наложена именно на собственика, като така описаното словесно отговаря напълно и на дадената правна квалификация, като посочените разпоредби предвиждат именно ангажиране на административнонаказателната отговорност на собственика.