Решение № 22329 от 05.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22329 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110145464 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял Първи от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗАД „Алианц България“ АД искова молба против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 599,10 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № 0300/21/465/501498, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 04.09.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, и сумата 228,36 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.10.2022 г. до 04.09.2025 г.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 03.06.2021 г., в град София, на бул. „Пейо Яворов“ по посока на движение от Румънското посолство към Телевизионната кула, е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ 923 с ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС, управляван от Б. Ц. и л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 7062 РА, управляван от Е. В.. Твърди, че при извършване на маневра „престрояване“ ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС, прикачено към товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ 923, е ударено в задната му част от лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 7062 РА. Причина за инцидента е, че при извършване на маневра за престояване, водачът на л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 7062 РА не е съобразил положението, посоката, и скоростта на движение на товарния автомобил и на прикаченото към него ремарке. Сочи, че увреденото ремарке, което е собственост на „Еуратек Ауто“ ЕООД, е застраховано по застрахователна полица „Каско на МПС“ („застраховка“), валидна от 03.11.2020 г. до 02.11.2021 г. Ищецът е образувал щета № 0300/21/465/501498, като е установено, че увреждането на ремаркето е засегнало следните му части: брод заден на ремарке /боя/; панел страничен заден на ремарке /нов/; габарит заден на ремарке /нов/; габарит в панел страничен заден ляв на ремарке /нов/; рама на ремарке отляво /боя/. Щетата е покрита съгласно условията на застраховката. Исковата сума, на която 1 се оценява възстановяването на уврежданията, е платена от ищеца на сервиз на „Балгериън Трак Сървисис“ ООД. Направени са ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Излага, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана поканил ответника да заплати застрахователното обезщетение, но ответникът не платил. Претендира и мораторна лихва за периода от 06.10.2022 г. /дата на получаване на уведомлението за отказ от плащане от ответника/ до подаване на исковата молба в съда. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез адв. К. – с пълномощно по делото. В отговора ответникът оспорва изцяло предявените искове – както по основание, така и по размер.

Навежда, че размерите на претенциите са прекомерно завишени. Счита, че в процесния случай липсват всички изискуеми предпоставки от фактическа и правна страна за суброгация на ищеца в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата. На второ място, релевира, че сочените увреждания не са причинени по вина на застраховано при тях лице, а и липсва причинно следствената връзка между вредите и процеснто ПТП. В тази връзка се позовава, че вина за процесното ПТП има само застрахованият при ищеца водач на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ 923 с ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС, който не е съблюдавал непрекъснато пътната обстановка и действията на другите участници в движението. Инвокира възражение по чл.

51 от ЗЗД за съпричиняване на твърдения вредоносен резултат. Оспорва се изцяло и иска за присъждане на мораторна лихва с оглед неоснователността на главната претенция. С оглед неоснователността на заявените претенции, моли същите да се отхвърлят, като на ответника се присъдят сторените деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са в условията на обективно и кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.

По главния иск:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже всички свои правопогасяващи, правоизключващи възражения, в това число и инвокираното такова по чл. 51, ал. 2 ГПК – а именно да установи по делото пълно и главно, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправни действия на водача на ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС, прикачено към товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ 923, както и да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че 2 ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС, прикачено към товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ 923, е застраховано при ищеца с имуществена застраховка „Каско“ на МПС; че л.а. марка „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 7062 РА е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; че до ответното дружество е изпратена регресна покана, в отговор на която ответникът не е извършил плащане.

От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 03.06.2021 .г. се установява, че на посочената дата около 13:00 часа, в гр. София, на бул. „П. Яворов“, е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ9823 с прикачено ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС, управляван от Б. Ц., и лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ7062РА, управляван от Е. В.. Отразена е схема на произшествието, видно от което ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС, прикачено към товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ9823 е ударено в задната част от лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ7062РА, управляван от Е. В.. Констатират се и щетите върху автомобилите, забелязани непосредствено след инцидента, от съставителите на частния документ – за л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ7062РА, управляван от Е. В. това са: задна броня дясна, а за ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС, прикачено към товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ9823: това са съответно брод заден на ремарке /боя/; панел страничен заден на ремарке /нов/; габарит заден на ремарке /нов/; габарит в панел страничен заден ляв на ремарке /нов/; рама на ремарке отляво /боя/.

Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.

Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях.

Тук е мястото да се обърне внимание, че съдът не цени в цялост устните доказателства, събрани по делото. По-точно съдът дава вяра само на показанията на единия свидетел – а именно свидетеля В., а не и на свидетеля Ц., който според първоинстанционния съд, дава неточна картина от деня на инцидента, която се явява негова защитна версия за случилите се събития. Съображенията на съда са следните.

Действително, наличието на разминаване в някои детайли между показанията на свидетеля и целокупния доказателствен материал е житейски оправдано. Това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на свидетелските показания. Нещо повече, логично е с оглед момента на събитието свидетелите да си спомнят случая по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват, поради особеностите на човешката памет. Същественото е техните субективни възприятия по отношение на правнорелевантните факти да са формирани непосредствено и да не са взаимно опровергаващи се. Необходимо е да се изясни още, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описват някои детайли, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори, поради което само наличието на представянето на детайлите от субективна гледна точка е и неизбежно и не е възможно да се направи извод за взаимоизключващи се показания.

В настоящия случай обаче обстановката, която описва свидетеля Ц., е напълно различна, не само от показанията на другия свидетел, но и от приобщените по делото писмени доказателства, и в частност – констативния протокол за ПТП. Впечатление правят 3 още следните детайли: свидетелят не сочи конкретна дата от процесния месец май, за разлика от другия свидетел В., който пунктуално си спомня датата на инцидента – 03.06.2021 г. На следващо място – свидетелят Ц. посочва различно място на самия пътен инцидент, с противоположна на установената посока на движение на двата автомобила.

Трето – свидетелят Ц. твърди, че е бил ударен от автомобил, управляван от жена. А видно от приложения по делото Двустранен констативен протокол, съставен от участващите в пътния инцидент две лица, последните са само мъже – и то точно свидетелите Ц. и В.. Най-после, в разказа си, свидетелят Ц. не само поддържа, че другият автомобил е имал за водач жена, а дори навежда, че е имал спор за вината с нея, като накрая се решило, че тя е виновна.

Процесният протокол за ПТП от 03.06.2021 г. не съдържа в забележки констатации относно вината. Всички тези противоречия в разказа на единия свидетел, според съда, не могат да бъдат оправдани от субективни фактори, каквито са човешкото възприятие за света и хората в него, а по-скоро са резултат от преиначаване на действително случилото се с цел защита.

Последното, макар да не е оправдано от писаните закони, е обяснимо от житейските такива.

Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола, кореспондира изцяло с показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел Е. В. В..

Свидетелят разказва, че въпросното ПТП се е случило на 03.06.2021 г. на Румънското посолство в посока на движение към телевизионната кула, като той се движел в средната лента. Обяснява, че до него в съседната пътна лента (дясната) се е движил другия участник в малко по-късно случилото се ПТП. Сочи, че трафикът тръгнал и двата процесни автомобила също подали газ и тръгнали. В един момент обаче другият шофьор подал сигнал, че се престроява от крайна дясна лента в средна лента, но не преценил габаритите и „закачил“ автомобила на свидетеля В. – „Дачия Дъстър“. Твърди, че го е видял и намалил, но автомобилът на другия водач бил дълъг и затова го ударил.