Решение № 13974 от 16.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13974 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. П. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110163381 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Е. Д. К. и Б. Д.

Ф. П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване разделната дължимост при равни дялове от по ½ част на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 39523/2022г. по описа на СРС, 155-ти състав, а именно: 2458,59лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 22.07.2022г. до изплащане на вземането, 406,75лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-21.06.2022г., 52,38лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 22.07.2022г. до изплащане на вземането, и 10,45лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 21.06.2022г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в /населено място/, аб. № ********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответниците дължат и заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът Е. К. е подал отговор на исковата молба извън преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, тъй като препис от исковата молба е връчен на 05.04.2023г. и едномесечният срок изтича в края на работния ден на 05.05.2023г. (петък – работен ден). Отговорът е изпратен чрез ССЕВ на 06.05.2023г. в 00:00:22ч., тоест след изтичане на преклузивния срок. С отговора на исковата молба ответникът оспорва пасивната си материална легитимация, като счита, че не се намира в облигационна връзка с ищеца по договор за доставка на топлинна енергия за имота, а в такава се намира само 1 другия ответник – Б. П., който единствено ползвал имота. Посочва, че с определение по в. гр. д. № 12099/2019г. по описа на СГС било постановено апартаментът да се ползва от Б. П. до приключване на делбеното производство. Оспорва да е доставено такова количество топлинна енергия до имота, както и да е извършено правилно отчитане и разпределение на енергията. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за м.05.2019г. и лихвата за забава върху тях. Отрича да дължи лихва за забава и твърди, че кредиторът изпаднал в забава.

Ответникът – Б. П., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановеия срок, с който оспорва исковете. Отрича да се явява клиент на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да е доставена топлинна енергия до имота, както и да са публикувани фактурите на интернет страницата на ищеца, за да е изпаднал в забава. Счита, че методиката за изчисляване на топлинната енергия е незаконосъобразна.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – /фирма/ изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

По делото не е спорно, че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот, находящ се в /населено място/, придобит по наследство, като през процесния период притежават по ½ идеална част от него. Тези факти се установяват и от събраните по делото доказателства – нотариален акт за собственост от 1969г., удостоверение за наследници от 01.08.2016г., удостоверение за наследници от 28.06.2016г., нотариален акт за собственост от 17.05.2018г., отговор на искова молба по 2 гр. д. № 25419/2018г. по описа на СРС и решение по него, с което е допусната делба на имота между ответниците.

Спорен е въпросът дали и двамата ответници се намират в облигационна връзка с ищеца. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е положителен при съобразяване на горецитираното ТР, доколкото подразбираните клиенти на топлинна енергия за имота са именно собствениците, каквито несъмнено са ответниците през процесния период при равни дялове. Този извод не се променя от обстоятелството, че на 14.11.2016г. – след смъртта на майката на ответниците Е. П., починала на 28.06.2016г., ответникът Б. П. е подал заявление до ищцовото дружество за промяна партидата на имота. Изрично в заявлението е посочено, че желае партидата да бъде променена на нейно име и на името на Е. К., тъй като двете са съсобственици на топлоснабдения имот и е приложила удостоверение за наследници. Тоест, ответникът П. не е твърдяла, че само тя е собственик на имота и не е манифестирала желание само тя да е обвързана от договор за доставка на топлинна енергия, а изрично е посочила наличието и на другия съсобственик. Дали фактически е открита партида на името и на двете или само на едната от тях не може да обоснове извод за проведено пълно доказване, че само едната се намира в облигационна връзка. Не е достатъчно за провеждане на пълно доказване на твърдения факт и обстоятелството, че на 17.11.2016г. е сключено споразумение между ищцовото дружество и Б. П. /л. 72/, доколкото това споразумение обхваща задължения за периода 01.12.2011г.-31.10.2016г.

Почти през целия този период наследодателят на ответниците е бил жив и не се установява дали посочените в него задължения се отнасят за цялата стойност на потребената в имота топлоенергия или обхващат само дела на Б. П.. Отделно от това, едно лице може да плати и чужд дълг, след което за него възникват регресни вземания, поради което от съдържанието на това споразумение не може да се изгради извод за наличие на облигационна връзка за имота само с ответника П.. Не могат да обосноват такъв извод и представените заявление от 24.11.2016г. до Ч., становище от 04.04.2023г. от Ч. и фактури от /фирма/, доколкото тези документи касаят отношения с трети за спора лица и се явяват неотносими към правоотношението с ищцовото дружество. Следва да се посочи още, че в заявлението до Ч. не се съдържа информация или признание от страна на ответника П., че е установила владение върху имота, каквито твърдения се излагат в отговора на исковата молба, подаден от другия ответник.

По отношение на определението от 23.11.2020г., постановено по ч. гр. д. № 12099/2019г. по описа на СГС, действително с него е постановено на основание чл.

344, ал. 2, пр. 1 ГПК процесният имот да се ползва от Б. П., считано от влизане в сила на определението. Този акт обаче касае отношенията между страните по делото за делба. По настоящото дело няма никакви доказателства съдържанието на този акт да е доведен до знанието на ищеца. Както се посочи, в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС се приема, че подразбираните клиенти на топлинна енергия са собствениците. Тоест, топлоснабдителното дружество изследва собствеността върху имота, след като няма подадени документи за нарочно сключване на договор за доставка с друго лице. Не може да се очаква от топлофикационното дружество да изследва вътрешните отношения между съсобствениците, кой от тях ползва имота и на какво основание.

Това са техни вътрешни отношения, които не рефлектират върху облигационното правоотношение по договора за доставка с дружеството. Съсобствениците разполагат с възможността да предявяват претенции помежду си, в случай че само някой от тях ползва имота.

По изложените съображения, съдът приема, че през процесния период и двамата ответници са се намирали в облигационното правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество за имота, като отговарят за 3 стойността на доставената енергия съобразно дяловете си в съсобствеността – по ½ част.

За изясняване на обстоятелствата относно доставянето на топлинна енергия до имота и нейната стойност са събрани писмени доказателства и е изслушано експертно заключение по съдебно-техническа експертиза, което е прието. Според представения от третото лице – помагач протокол на л. 146, след края на отоплителен сезон 2019/2020г. не е бил осигурен достъп за отчет до процесния ап. № 3 и на двете предвидени дати, като това обстоятелство е удостоверено с подписите на служител на дружеството и представител на етажната собственост. След края на сезон 2020/2021г. е бил осигурен достъп за отчет на уредите, като е установено, че показанията на уреди с № *********** и № ************ са нулеви, уред с № ************ е демонтиран, налична е щранг-лира и има показание 32 на водомера. Следва да се има предвид, че по делото не е спорен фактът, че след края на отоплителен сезон 2019/2020г. не е бил осигурен достъп за отчет на уредите, като и самият протокол не е оспорен. Ето защо, съдът приема, че действително такъв достъп не е бил осигурен. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, която намира приложение в случая съгласно пар. 3 от ПЗР, на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Изречение първо не се прилага, когато клиентите са монтирали уреди с дистанционен отчет. Видно от представените протоколи на л. 261 и 263 от делото, измервателните уреди в имота са с визуален отчет, а не с дистанционен (радио отчет), което налага осигуряването на достъп до имота, за да могат да бъдат отчетени показанията им. В Наредбата и общите условия към договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди е предвидено, че клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от датата на връчване на изравнителната сметка – чл. 29, ал. 2 вр. чл. 28, ал. 2 ОУ. По делото няма твърдения и доказателства ответниците да са се възползвали от тази възможност, както са го сторили през 2018г.