Решение № 192 от 13.02.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 192

13.02.2020 г., гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 15.01.2020 г., XXІІ наказателен състав състоящ се от:

Председател:

Николай Гемеджиев секретар Мария Милева, като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 4114 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от М.Г.П., ЕГН ********** с адрес: ***.

Жалбата е подадена против Наказателно постановление №17-0769-000333/08.03.2017 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 850.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно и постановено при редица нарушения на материалния и процесуален закон.

Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, както и не се представят доказателства. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, се отправя искане за потвърждаване на обжалваното НП.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА

ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 22.08.2019 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена при наказващия орган на 04.09.2019 г. с вх.№769000-20168/04.09.2019 г.

Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

УСТАНОВЕНО ОТ

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят М.П. притежава свидетелство за управление на МПС №********* и е правоспособен водач на МПС от категории B, М и АМ от 02.03.1984 г.

До момента, освен процесното, няма издадени НП и фишове за нарушения на ЗДвП.

На 29.01.2017 г., около 13:38 часа, в гр.Бургас и по първокласен път I-6 километър 489+200 в посока от квартал Ветрен към пътен възел „ЛукОйл“ мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR 1-M идент.№644/14 заснела лек автомобил марка “BMW” модел „330i” с рег. № А 98 96 КА, който се движел със скорост от 158 км/ч при разрешена за населено място 90 км/ч. Бил заснет клип №4785. След установяване на собствеността на автомобила и на 02.02.2017 г. собственикът С.С.Н.попълнил декларация по чл.188 ЗДвП (л.14 от делото), в която посочил, че на процесната дата водач била настоящия жалбоподател М. Н.. Последната от своя страна на същата дата попълнила декларация по същата разпоредба, в която посочила, че на процесната дата и час лично е управлявала процесното МПС.

В резултат на посочената проверка и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.С.Д. (младши автоконтрольор) съставил против жалбоподателя Акт №17-0769-000333/02.02.2017 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №668527 със свидетели М.С.С. и З.Х. Д..

На същата дата (02.02.2017 г.) срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото ѝ нарушение било по чл.21, ал.2 ЗДвП, а в словесен за това, че управлявала процесния автомобил в населено място със скорост от 158 км/ч при разрешена за участъка скорост в населено място до 90 км/ч.

На 08.03.2017 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и леко извън рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 12.08.2019 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.

На 04.09.2019 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№769000-20168/04.09.2019 г. на 04.09.2019 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

От приложения протокол (л.16 от делото) е видно, че на 20.07.2016 г. процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала технически преглед – последваща проверка след ремонт. От приложения клип (л.15 от делото) се установява, че процесния пътен участък е с ограничение на скоростта до 90 км/ч.

При това положение за настоящия състав е несъмнен, че нарушението е извършено в населено място (гр.Бургас), поради което пределно допустимата скорост на движение в процесния пътен участък е 90 км/ч (чл.21, ал.2 ЗДвП).

Наложените административни наказания по вид „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за нарушението на чл.103 ЗДвП са кумулативно наложими и с размер за всяко едно, поради което не съществува възможност за тяхното намаляване.

Съгласно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км/ч - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

В настоящия случай не се спори, че скоростта на движение е била 158 км/ч, поради което наказанието „глоба“ в размер на 850.00 лева е е правилно определено.

Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен случай.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН

Районен съд – Бургас

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17-0769-000333/08.03.2017 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата, на М.Г.П., ЕГН ********** с адрес: *** е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 850.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.

Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Районен съдия:_/п/

Вярно с оригинала:

ММ

[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд