Определение № 396 от 21.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. П., 21.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20245001000580 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 130 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 3589/22.08.2024 г. от „Г.к.“ ЕООД – гр. С., ул. „О“ **, ЕИК **, представлявано от Г.С.С. – чрез процесуалния представител на дружеството адв.

Т. С. Т. против Разпореждане №141 от 28.06.2024г., постановено по т. д. № 56/2024 г. по описа на Окръжен съд - К., с което е върната искова молба вх. №2821/27.06.2024г. /с пощенско клеймо от 26.06.2024г./ на „Г.к.“ ЕООД – гр. С., ул. „О“ **, ЕИК ** против едноличен търговец С.Г. с фирма С. – С.Г.“ – гр. К. /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „С.“ **, с която е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане на НА* – гр. С., явяващ се на друг кредитор на несъстоятелния длъжник, включено в списъка на приетите вземания с Определение по чл.692 ал.4 от ТЗ в размер на 40 746.03 лева и е прекратено производството по т.д. №56/2024г. по описа на Окръжен съд – К. и с което е осъдено „Г.к.“ ЕООД – гр. С., ул. „О“ **, ЕИК ** да заплати по сметка на ОС – К. сумата 407.47 лева – държавна такса.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Изложени са съображения за допустимост на предявения иск, тъй като независимо че вземането на НА* е установено с влязъл в сила акт, той не бил същински такъв по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК. Счита, че приемането на публично правните вземания въз основа на влезли в сила актове не се прилага за текущи задължения, а кредиторите – държавата и общините – представлявани от НА* не следва да бъдат поставяни в привилегировано положение по отношение приемане на тези вземания. Счита, че не е спазена процедурата по 1 издаване на акта и размерът на задължението по ЗМДТ не е доказан. Другият довод е, че кредиторът не е имал право да оспорва констатациите в Акт за установяване на задължения по ЗМДТ и единственият ред за защита на интересите си вижда в производството по чл.694 ал.3 т.2 от ТЗ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С Разпореждане №141 от 28.06.2024г., постановено по т. д. № 56/2024 г. по описа на Окръжен съд - К., е върната искова молба вх. №2821/27.06.2024г. /с пощенско клеймо от 26.06.2024г./ на „Г.к.“ ЕООД – гр. С., ул. „О“ **, ЕИК ** против едноличен търговец С.Г. с фирма С. – С.Г.“ – гр. К. /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул.

„С.“ **, с която е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане на НА* – гр. С., явяващ се на друг кредитор на несъстоятелния длъжник, включено в списъка на приетите вземания с Определение по чл.692 ал.4 от ТЗ в размер на 40 746.03 лева и е прекратено производството по т.д. №56/2024г. по описа на Окръжен съд – К., както и е осъдено „Г.к.“ ЕООД – гр. С., ул. „О“ **, ЕИК ** да заплати по сметка на ОС – К. сумата 407.47 лева – държавна такса.

Този извод на първоинстанционния съд се основава на обстоятелството, че публичните вземания, предявени от НА* и включени в списъка на приетите вземания с Определение по чл.692 ал.4 от ТЗ, съществуването на които се оспорва от „Г.к.“ ЕООД чрез предявения иск, са дължими за данък сгради и такса битови отпадъци и се явяват установени с влязъл в сила на 07.12.2023г. Акт за установяване на задължения по декларация №6**г. на О. К.. Съдът е приел, че актът за установяване на публичните вземания е връчен на синдика, който не е обжалвал същия по реда на чл.107 ал.4 от ДОПК и след влизането му в сила този акт има задължителна сила за установените с него публични вземания. Приел е, че оспорването на вземанията не се основава на факти, настъпили след установяването им с Акта. Въз основа на това и съгласно чл.164 ал.4 от ДОПК е намерил, че вземанията като установени с влязъл в сила на 07.12.2023г. Акт за установяване на задължения по декларация №6**г. на О. К., не могат да бъдат оспорвани и предявения иск от кредитора в този смисъл е недопустим.

Тези изводи на окръжния съд следва да бъдат споделени.

Касае се за публични вземания, предявени от Н.а.* с молба вх. №212/15.01.2024г. по т.д.

№1/2020г. по описа на ОС – К. в производството по несъстоятелност на търговеца с фирма ЕТ С. – С.Г.“ – гр. К.. С тази молба /по т.1 от същата/ се предявени публични вземания за данъци и такси битови отпадъци в размер на 123 223.12 лева - главници и 9 897.49 лева – лихви /общо в размер на 133 120.61 лева/. Основание за предявяване на тези вземания са Акт за установяване на задължения по декларация №**г. на О. К. за задълженията за периода от 2022г. до 2023г. включително и подадени декларации. Касае се за публични вземания за местен данък и такси битови отпадъци, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. С цитирания акт са установени размерите на данъците за всеки от декларираните имоти и таксите битови отпадъци, както и незаплащането им в сроковете по чл.60 ал.1 и чл.63 от ЗМДТ.

2

Акт, с който е установено задължението, няма характер на предварителен такъв, както твърди частния жалбоподател. Относно текущите задължения за местни данъци и такси длъжникът вече е уведомен предварително със съобщението – образец. С него се посочват размерът на задължението, данъчната основа, данъчната ставка и сроковете за плащане.

Именно защото е констатирано неплащане, органът по приходите е издал Акт за установяване на задължението. Основанието за това е предвидено в чл.107 ал.3 от ДОПК и неплащането е една от хипотезите, прикоито органът по приходите издава Акт за установяване на задължението. Това е административен акт, за който законът – чл.107 ал.4 от ДОПК – предвижда обжалване в 14-дневен срок пред решаващия орган, а след влизането му в сила същият подлежи на принудително изпълнение. В случая процедура по издаването е спазена.

Видно от известие за доставяне Акт за установяване на задължения по декларация №**г. на О. К. е връчен на синдика на ЕТ С. – С.Г.“ В.Г. на 22.11.2023г. В 14-дневен срок от връчване на акта той не е бил обжалван. Ето защо същият е влязъл в сила на 07.12.2023г.

Съгласно чл.165 от ДОПК събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. В настоящия случай тези предпоставки са налице. Ето защо влезлият в сила Акт за установяване на задължения по декларация №6**г. на О. К. представлява изпълнително основание.

Съгласно чл.164 ал.4 от ДОПК в случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания.

Касае се за административен акт, с който се установяват публични задължения. Това е свързано със спазване на точно определена в закона процедура и във връзка с издаването, и във връзка с обжалването, и във връзка със събирането. То се извършва от точно определени компетентни органи и по конкретен ред. Именно в рамките на тази процедура, по предвидения в закона ред се установяват задълженията по ЗМДТ включително и по отношение на техния размер. Несъгласието с него би могло да инициира обжалване на акта пред органа и в сроковете по чл.107 от ДОПК и евентуално бъдещо съдебно производство пред съответния административен съд. Такова обаче в случая не се е развило, тъй като актът е връчен, но не е обжалван изобщо.

Затова и чл.164 ал.4 от ДОПК предвижда, че такова вземане, установено с влязъл в сила акт, не може да бъде оспорено по реда на част Четвърта от ТЗ. За установяване съществуването на вземането и неговия размер има друга процедура, която се развива по административен и евентуално – съдебен ред.

Подобна е и разпоредбата на чл.691 от ТЗ, която предвижда, че не могат да бъдат оспорвани вземанията, установени с влезли в сила съдебни решения, постановени след датата на 3 решението за откриване на производство по несъстоятелност, по което е взел участие синдика. Така е и с вземанията по чл.164 ал.4 от ДОПК - синдикът е уведомен за акта по установяване на задълженията, но не го е обжалвал, макар че е могъл да стори това, ако счита, че размерът е неправилно определен. Към настоящия момент обаче е налице публично вземане, установено по основание и размер въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Правният ред /чл.164 ал.4 от ДОПК/ не допуска такова вземане да бъде оспорено по реда на част Четвърта от ТЗ или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания. Това се отнася и за кредиторите в производството по несъстоятелност, доколкото участието на синдика в производството по установяване на вземането, е гаранция за защита на масата на несъстоятелността, а по този начин – индиректно и за интересите на кредиторите.

Касае се за явна недопустимост на предявения иск. В случая не е налице положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

Налага се общият извод, че така подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. № 3589/22.08.2024 г. на „Г.к.“ ЕООД – гр. С., ул. „О“ **, ЕИК **, представлявано от Г.С.С. – чрез процесуалния представител на дружеството адв. Т. С. Т. против Разпореждане №141 от 28.06.2024г., постановено по т. д. № 56/2024 г. по описа на Окръжен съд - К., с което е върната искова молба вх. №2821/27.06.2024г. /с пощенско клеймо от 26.06.2024г./ на „Г.к.“ ЕООД – гр. С., ул.

„О“ **, ЕИК ** против едноличен търговец С.Г. с фирма С. – С.Г.“ – гр. К. /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „С.“ **, с която е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане на НА* – гр. С., явяващ се на друг кредитор на несъстоятелния длъжник, включено в списъка на приетите вземания с Определение по чл.692 ал.4 от ТЗ в размер на 40 746.03 лева и е прекратено производството по т.д. №56/2024г. по описа на Окръжен съд – К. и с което е осъдено „Г.к.“ ЕООД – гр. С., ул.

„О“ **, ЕИК ** да заплати по сметка на ОС – К. сумата 407.47 лева – държавна такса, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5