Решение № 3907 от 20.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3907 гр. София, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Десислава Алексиева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100509192 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7585 от 05.07.2022 г. по гр.д. № 62345/2021 г. на Софийски районен съд, 74 състав, са отхвърлени предявените от П. А. В. срещу „Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на П. А. В., извършено със Заповед № 18/07.10.2021 г. на изпълнителния директор на „Т.С.” ЕАД, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „монтьор топлофикационни съоръжения” и за заплащане на сумата 6709,76 лв., представляваща обезщетение за разликата между получаваното от ищеца възнаграждение на заеманата преди уволнението длъжност и новозаетата такава за периода от 08.10.2021 г. до 08.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. до окончателното плащане на сумата. Ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 100 лв. разноски по делото.

Решението е обжалвано от ищеца, чрез пълномощника му адв. Ст. Ч.-Н., като постановено в нарушение на материалния закон, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат предявените искове. Излагат се възражения срещу извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение”. Поддържа се в жалбата, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че посочените в заповедта действия на ищеца – източване и напълване на абонатната станция и смяна на спирателните кранове в апартамента на клиента на ответното дружество Л.А., са извършени от него в изпълнение на служебни задължения, възложени му от прекия ръководител, а именно - да отиде на място и да отстрани повредата, по повод писмо на посочения клиент. Тези обстоятелства според жалбоподателя сочат, че той не се е възползвал от факта, че е служител на „Т.С.” ЕАД за 1 извличане на лични облаги, а и в заповедта липсват изложени мотиви за такова нарушение на трудовата дисциплина. Сочи, че ищецът не е извършил действия по източване, пълнене на абонатната станция и смяна на спирателни кранове в качеството си на частно лице през работното време. Жалбоподателят твърди, че не е извлякъл и имотна облага, с което да урони престижа на работодателя. В тази връзка поддържа, че подобен извод не може да се направи от показанията на св. А., а други доказателства за получаване на пари от ищеца няма. Навежда се и довод за недоказаност извършването на нарушение по чл. 187, ал. 1, т.1 от КТ – „неуплътняване на работното време”. Ищецът бил изпратен на адреса на клиента А. от прекия си ръководител и там той изпълнявал трудовите си задължения. Не било извършено каквото и да било нарушение на трудовата дисциплина или неизпълнение на установените с длъжностната характеристика трудови функции. Навежда се довод, че съдът не е обсъдил възражението на ищеца, че не е бил запознат с Правилника за вътрешния трудов ред – на представения по делото такъв правилник липсвал негов подпис. В жалбата се излага и възражение, че така наложеното на ищеца най-строго дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко спрямо поведението му. Във връзка с този довод жалбоподателят изтъква обстоятелството, че директорът на дирекция „София изток” е предложил налагане на наказание „забележка”, но въпреки това работодателят му е наложил дисциплинарно наказание „уволнение”, което обстоятелство не било обсъдено от първоинстанционния съд.

В писмения си отговор въззиваемата страна оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа, че обжалваното решение е постановено при изяснена от събраните по делото доказателства фактическа обстановка, от които по категоричен начин се установява, че ищецът е извършил дисциплинарното нарушение, за което е привлечен към отговорност, осъществявайки състава на злоупотреба с доверието на работодателя. Сочи, че изложените в жалбата твърдения, че ищецът е бил изпратен от името на работодателя си да отстрани авария, не означава, че не е злоупотребил с доверието му, след като от свидетелските показания е установено, че свидетелят е получил пари от ищеца и последният е извършил некачествено ремонта. Обстоятелството, че впоследствие ищецът е възстановил щетите говорело именно за негово виновно поведение и за съгласие с фактическата обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Н., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въззиваемата страна, чрез юрк. А., оспорва жалбата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищецът П. А. В. твърди, че по силата на трудов договор от 28.04.2015 г. е заемал длъжността „монтьор топлофикационни съоръжения” при ответника „Т.С.” ЕАД, с място на работа „ТР София Изток – Пренос и разпределение на топлинна енергия – отдел „Експлоатация на ТПМ – звено „Топлопроводи и абонатни станции” – Първа искърска магистрала, при основно месечно възнаграждение от 1205 лв. Твърди, че със заповед № 18/07.10.2021 г. на изпълнителния директор на ответното дружество му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, която заповед е незаконосъобразна, тъй като не е извършил описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Ищецът сочи, че така описаната в заповедта фактическа обстановка, а именно - че на 04.08.2021 г. през работното време срещу уговорено заплащане от клиента Л.А., е източил и напълнил абонатната станция и е сменил спирателните кранове на посочения адрес, като за извършване на ремонтните дейности да е получил в качеството на частно лице парична сума, е невярна в частта, че е извършил горните действия като частно лице срещу парична сума. Твърди, че на посочената в заповедта дата е посетил адреса на клиента Л.А. след обаждане от прекия му началник, който му разпоредил да се свърже с последния във връзка получено от него запитване по електронната поща на дружеството, и след обаждане от същия клиент за смяна на два аварийни крана на парното на вътрешната инсталация. При 2 отиването на адреса ищецът установил, че двата крана пропускат вода и са за смяна, за което било необходимо да се източи абонатната станция. Ищецът пуснал за източване кранчето и след като се уверил, че водата се поема от канала, отишъл да закупи необходимите части, след което предоставил на Л. А. касовата бележка за закупените части и последният му възстановил сумата. След ремонта ищецът отишъл да напълни абонатната станция и установил, че каналът не е поел цялата вода, защото бил запушен – на абонатната станция била направена течна хидроизолация, на която не бил спазен наклона към канала и той не поемал целия дебит вода. На 30.08.2021 г. постъпила молба от Л. А., с която последният уведомил дружеството, че щетите са отстранени и оттегля претенциите си към дружеството. Ищецът излага възражение, че от съдържанието на заповедта не става ясно кое точно нарушение на трудовата дисциплина е извършил. Сочи, че след като прекият началник му е наредил да се свърже с клиента Л. А., а на последния му е бил предоставен служебния номер на ищеца, за да се свърже с него за отстраняване на проблема, не може да се говори за извършвана нерегламентирана дейност през работно време. Твърди, че не се е възползвал от факта, че е служител на „Т.С.” ЕАД за извличане на лични облаги, и в заповедта липсват мотиви за такова нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че не е извлякъл и имотна облага, с което да урони престижа на работодателя, като оспорва посочените в заповедта твърдения в този смисъл. Навежда довод, че липсва каквото и да било нарушение на трудовата дисциплина с оглед задълженията му, установени в длъжностната характеристика. Твърди, че като дългогодишен служител на ответното дружество, няма нито едно наложено наказание за нарушение на трудовата дисциплина.

Отправено е искане за признаване за незаконно и отмяна на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, за осъждане на ответника да му заплати сумата 6928,44 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за период от 08.10.2021 г. до 08.04.2022 г., представляваща разлика между последното брутно трудово възнаграждение при ответното дружество и получаваната от него работна заплата при настоящия му работодател, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Поддържа, че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено законосъобразно при спазване на всички установени в чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ изисквания. Сочи, че ищецът е извършил нарушенията, за които е наказан, като на 04.08.2021 г. през работно време същият, срещу уговорено заплащане от клиента на дружеството Л.А., е източил и напълнил абонатната станция и е сменил спирателните кранове в апартамента на посочения адрес, като тези дейности ищецът е извършил в качеството си на частно лице, злоупотребявайки с доверието на „Т.С.” ЕАД и извличайки лична облага. Твърди, че ищецът, освен гореизложеното, е извършил посочените дейности некачествено, като е причинил имуществени вреди, а именно при източване на абонатната станция е била нарушена положената хидроизолация на гаражните помещения на кооперацията. В тази връзка клиентът А. подал жалба до дружеството, в която подробно описал ситуацията. Ответникът счита, че с неправомерните си действия ищецът е накърни имиджа и е уронил доброто име на „Т.С.” ЕАД, като е предизвикал негативна реакция и е допринесъл за съмнения в законосъобразността на действията на служителите на „Т.С.” ЕАД.

В съдебно заседание на 13.04.2022 г. по молба на ищеца от 13.04.2022 г. е допуснато изменение на размера на предявения иск по чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 от КТ, като същият е намален на 6709,76 лв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че по силата на трудов договор № 25/28.04.2015 г. , сключен за неопределено време, ищецът е работел при ответното дружество на длъжността 3

“монтьор, топлофикационни съоръжения”, с място на работа ТР „ София Изток” – Пренос и разпределение на топлинна енергия – Отдел „Експлоатация на ТПМ” – Звено „Топлопроводи и абонатни станции”- Първа искърска магистрала, при основно трудово възнаграждение от 540 лв., впоследствие променен на 1205 лв.

Видно от представената длъжностна характеристика на длъжността „монтьор, топлофикационни съоръжения”, с която ищецът е бил запознат на 04.05.2015 г., основната трудова функция на заемащия тази длъжност включва поддръжка и ремонт на поверените му топлофикационни съоръжения /АС и топлопреносната мрежа/.

Видно от представената разпечатка от електронната поща на ответното дружество /info [email protected]/, на 03.08.2021 г. е постъпило писмо от електронен адрес *******, със съдържание: „Моля да ми изпратите телефон на кварталния техник отговорен за квартал Полигона”. На същата дата е изпратен отговор на писмото със съдържание: „Моля за точен адрес на Вашия имот, Вашият абонатен номер и телефонен номер за контакт”. На същата дата е подаден отговор от електронен адрес *********, в който е посочен адрес: кв. ******* 4, телефонен номер и абонатен номер. На 05.08.2021 г. на същия адрес е изпратено писмо, в което е посочено името П. В. и телефонен номер.

На 25.08.2021 г. в ответното дружество е постъпила жалба от Л.А. с адрес ж.к.

„******* вх. *******, относно „нанесени имуществени вреди по време на източване на абонатна станция в бл. *******”. В жалбата е посочено, че след проведено запитване по ел. поща на дружеството и разговор с техника П. В., последният на 04.08.2021 г. посетил апартамента на А. и уговорили смяна на 2 бр. авариен спирателен кран за инсталацията за парно в апартамента, тъй като крановете са развалени и не могат да се затварят плътно, което възпрепятства извършването на последваща ремонтна дейност в апартамента. Сочи се в жалбата, че с техника уговорили дейности и цени, както следва: източване и напълване на абонатната станция – 30 лв.; смяна на 2 бр. спирателни кранове – 60 лв.; смяна на 2 бр. уплътнитеи за тръби към инсталацията – 10 лв., или общо 100 лв. за труд, отделно от материали, за които била представена фактура за покупката им. В жалбата подробно са описани извършените от техника на 04.08.2021 г. В. действия, свързани с източване на абонатната станция, заплащането му от А. на сумата 100 лв. за труд, както и възникналите впоследствие проблеми в абонатната станция, изразяващи се в наводняване на хидроизолацията на пода на абонатната станция. В жалбата се сочи, че по вина на г-н В. е увредено чуждо имущество поради некачествено и безотговорно извършен ремонт от В., и че собственикът на гаража с нарушената хидроизолация има претенции към жалбоподателя А.. Отправено е искане до „Т.С.” ЕАД за компенсиране на нанесените вреди в резултат на действията на служителя В..