Решение № 113 от 12.10.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Девин, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елка Антимова Хаджиева при участието на секретаря Лили Вилиева Чаушева като разгледа докладваното от Елка Антимова Хаджиева Гражданско дело № 20255410100309 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 77 и чл. 79 от ЗС.

В исковата молба, подадена от С. С. Х. против Ж. А. Ш. и двамата от с. О., общ. Девин обл. Смолян, установителен иск за собственост за признаване правото на собственост по придобивна давност върху стопанска сграда, намираща се в поземлен имот № 5, кв. 1 по плана на с. О.. Ищцата твърди, че на ответника Ж. А. Ш. с Нотариален акт, № 116 , том I, от 30.10.1995г. по описа на Районен съд - Девин му е прехвърлена жилищна сграда и стопанска сграда със застроена площ от 63 кв. м., но в този нотариален акт няма стопанска сграда с площ от 12 кв. м. Твърди, че видно от нотариалния акт, че с печатарска машина е добавен „две стопански сгради“ вместо логично е да бъде изписана само „една стопанска сграда със застроена площ от 63 кв. м.“, тъй като няма в нотариалния акт другата стопанска страда с площ от 12 кв.м. Твърди, че доверителката му С. С. Х. от село О. владее от 1980 година до настоящия момент стопанската сграда и никои не й го оспорва която е с площ от 12 кв.м. от към неговата страна на парцела, които се намира в имот с пл. № 5, в УПИ - III по плана на село О., но „по погрешка” е записан в имота на ответника, видно от нотариалния акт е записано, че „регулачните 1 сметки не са уредени“. Твърди, че видно от представената скица № 233, актуална скица от 23.06.2025г., имота е записан на С. С. /бащата на доверителката му. Твърди, че от 1980 година ищцата С. С. Х., чрез непрекъснато и спокойно владение на горепосочения имот - стопанска сграда - северната част с площ от 12 кв.м, който се намира в имот с пл. № 5, в УПИ III по плана на село О., в продължение на 45 години и владението и до момента на завеждане на настоящето производство си го владее като собственица и законно основание на придобито право на собственост е налице на основание изтекла придобивна давност. Твърди, че е налице законно основание на чл. 77 и чл. 79 от Закона за собствеността да станат собственици на описаният по-горе недвижим имот.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79 от Закона за собствеността приеме за установено по отношение на ответника - Ж. А. Ш., от **********, с ЕГН **********, че ищцата С. С. Х. от с. О., общ. Девин, обл. Смолян, с ЕГН **********, владее от 1980 година чрез непрекъснато и спокойно владение на горепосочения имот - стопанска сграда - северната част, с площ от 17.40 кв. м.

/допуснато изменение в о.с.з от 01.04.2026г./, който се намира в имот с пл. № 5, в УПИ - III по плана на с. О., в продължение на 45 години и владението и до момента на завеждане на настоящето производство си го владее като собственица и законно основание на придобито право на собственост е налице на основание изтекла придобивна давност, като е налице законно основание на чл. 77 и чл. 79 от Закона за собствеността да станат собственици на описаният по-горе недвижим имот. При оспорване от страна на ответника претендира за направените разноски по водене на делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника Ж.

Ш., чрез пълномощника му – адв. С. Р., с който счита, че настоящото производство е недопустимо, тъй като исковете по чл. 77 и чл. 79 от Закона за собствеността са насочени срещу същия недвижим имот, който вече е бил предмет на делба, разгледана в гр. дело № 61/1995 год. по описа на PC Девин, по което ищцата е била страна по делото. Твърди, че с влязлото в сила съдебно решение № 139/16.06.1995 год. по това дело е отхвърлен иска за делба, като е прието, че ищцата не е съсобственик на имота, като иска е отхвърлен с влязло в сила решение, потвърдено с решение № 40/02.02.1996 2 год. на Смолянски окръжен съд. Счита, че съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК това решение има сила на присъдено нещо между същите страни, относно същия имот и по същото правоотношение. Твърди, че понастоящем чрез ревандикационен и негаторен иск, ищцата се стреми да заобиколи влязлото в сила решение, като фактически търси признаване на права, които вече са били отречени със съдебен акт. Възразява категорично срещу допустимостта на предявения иск, на основание чл. 299 от ГПК - поради наличието на влязло в сила съдебно решение от 1996 год., с което е отхвърлен иска за делба предявен от същия ищец - С. Х., майка и О. Ш., Е. Н. и Д. М., срещу баща й А. Ш., от когото е придобил процесния имот с нотариален акт № 116, том I, нотариално дело № 332/1995 год. му е прехвърлен недвижим имот, състоящ се от имот пл.

№ 5, с площ от 600 кв.м., за който е отреден парцел № III – 5, в кв. I /първи/, с площ от 670 кв.м., като към имот пл. № 5 се предават по регулация от имот пл.

№ 6, площ от 70 кв.м., за което регулачните сметки не са уредени, върху имота има застроена жилищна сграда със застроена площ от 71 /седемдесет и един/ кв.м., две стопански сгради със застроена площ 63 /шестдесет и три/ кв.м., по плана на село О., при граници: север наследници на С. и Е. Ш., изток улица, юг - И. Н. П. и запад - празно место извън регулацията, срещу задължение за издръжка и гледане на родителите му А. Х. Ш. и Ш. А. Ш.. Твърди, че сега, под формата на иск по чл. 77 и чл. 79 от ЗС, ищецът предявява по същество същото материално право (собственост върху имота), но на различно правно основание - владение по давност. В качеството си на правоприемник на баща му, срещу когото вече е било проведено дело, което е приключило с отхвърляне на претенциите на ищцата, счита, че предявения иск сега е преклудиран и недопустим, и производството следва да бъде прекратено. По основателността на иска, счита че следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че по силата на Нотариален акт № 116, том I, нотариално дело № 332/1995 год. му е прехвърлен недвижим имот, състоящ се от имот пл. № 5, с площ от 600 кв.м., за който е отреден парцел № III - 5 в кв. I /първи/ с площ oт 670 кв.м., като към имот пл. № 5 се предават по регулация от имот пл. № 6 площ от 70 кв.м. за което регулачните сметки не са уредени, върху имота има застроена жилищна сграда със застроена площ от 71 /седемдесет и един/ кв.м., две стопански сгради със застроена площ 63 /шестдесет и три/ кв.м., по плана на с. О., при граници: север наследници на С. и Е. Ш., изток улица, юг - И. Н. П. и запад - празно место извън регулацията, 3 срещу задължение за издръжка и гледане на родителите му А. Х. Ш. и Ш. А.

Ш.. Твърди, че в имота е разположена процесната временна постройка построена от баща му със собствени средства и фигурираща в скицата на имота - скица № 307/02.12.2024год. Счита, че ищцата няма да отрече, че през 1967 год. баща и / С. Х. Ш. / продава своя дял на големия си брат Е. Х. Ш. от 400 кв. м. дворно място, който е в съседство с имота прехвърлен от баща й.

Твърди, че от 1995 год. насам упражнява правата си на собственик по нотариален акт на имота. Твърди, че през 1996 год. изпратил писмено известие до О. Ш., която заедно с дъщеря и С. Х. ползвали имота с негово съгласие и на баща му, с искане за заплащане на наем, а при отказ от тяхна страна, да считат, че прекратява даденото им разрешение за ползване на сградата, което и до днес остава без отговор и без действие- ищцата ползва сградата без основание. Твърди, че известието изпратил с обратна разписка от 09.03.1996 год. Твърди, че след смъртта на майката /починала на 19.09.2015 год./ на ищцата, както и баща му /починал на 14.04.2004 год./, тя продължила да ползва имота без правно основание и до момента не желае да го освободи, като многократно е говорил с нея да заплаща наем или да го освободи, на което тя не е реагирала - не е имало плащане на наем, нито доброволно освобождаване. Към настоящия момент счита, че ищцата е започнала да ползва имота в разрез с волята на собственика, което изключва добросъвестност, а с това и придобивна давност. Твърди, че ищцата сама се е снабдила с удостоверение изх. № У - 905/08.08.2025 год. от Община Девин, в което е вписан като собственик на целия имот в разписната книга, въз основа на нотариален акт № 116, том I, дело 332 от 30.10.1995 год. Счита, че това е официално признание, което влиза в противоречие с настоящите и твърдения, че го е придобила по давност. Счита това поведение за недобросъвестно и лишено от правна логика, а самото удостоверение е официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Твърди, че ищцата никога не е оспорвала правото му на собственост, като той е единственият, който заплаща всички дължими данъци и такси за имота от 1995 год. до настоящия момент. Счита твърдението на ищцата, че владее имота от над 45 години, за невярно и необосновано, като такова твърдение не се доказва с никакви допустими и убедителни доказателства от нея и излага подробни съображения. Претендира за разноски по делото, в т.ч. платен адвокатски хонорар в размер 1000 лева, съгласно подписан Договор за ПЗС от 15.09.2025 год., като в тази част 4 отговорът моли да се счита за списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В о.с.з. ищцата се явява лично и с адв. З. Ч., който моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи изцяло предявения иск, като излага съображения.

В о.с.з. ответника се явява лично и с адв. С. Р., който счита, че исковата молба е неоснователна и недоказана, тъй като и по хода на делото не са събрани достатъчно данни за непрекъснато владеене от страна на ищцата, излага подробни съображения в писмени бележки.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Според Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 116, том I, дело № 322/1995г. на Николай Пейковски – Девински районен съдия, А. Х. Ш. и съпругата му Ш. А. Ш. прехвърлят на сина си Ж. А. Ш., собствен недвижим имот състоящ се от пл. № 5, с площ от 600 кв. м., за който е отреден парцел III – 5 в кв. 1, с площ от 670 кв. м., като към имот № 5 се предават по регулация имот от имот пл. № 6, с площ от 70 кв. м., за което регулачните сметки не са уредени, върху имота има застроена жилищна сграда със застроена площ от 71 кв. м., две стопански сгради, със застроена площ от 63 кв. м. по плана на село О., при граници: север – наследници на С. и Е. Ш., изток – улица, юг – И. Н. П. и запад – празно място извън регулация.

Според Скица № 233/05.09.2024г., издадена от община Девин, имот № 4 по ПУП на село О. е записан на С. С..

С Решение № 139/16.06.1995г. по гр. д. № 61/1995г. по описа на ДвРС е отхвърлен предявения иск от О. С. Ш. с ЕГН **********, С. С. Х., с ЕГН ********** и Е. С. Н., с ЕГН ********** - и трите от с. О., общ. Девин, обл.

Смолян и от Д. С. М. от гр. К., обл. Пловдивска ул Г.. Г. № **, с ЕГН ********** против Е. Х. Ш., А. Х. Ш. и Л. Х. П. - и тримата от с. О. и против Т. О. Б. от гр. К., ул. Д. № **, иск за съдебна делба на наследствен недвижим имот - парцел III – 5, кв. 1 по 3РП на с. О., с площ 785 кв.м. и граници от изток улица, от запад наследствени земи на О. Ш., от север С. и Е. Ш. и от юг И. П., като недоказан и неоснователен и е прекратено производството по делото в 5 частта, в която иска е предявен от О. С. Ш., Д. С. М., С. С. Х. и Е. С. Н. против Е. Х. Ш., А. Х. Ш., Л. Х. П. и Т. О. Б. за съдебна делба на съсобствен парцел 11-2, 4 в кв. 1 по ЗРП на с. О., с обща площ 1370 кв.м. в това число имот пл. № 2 с площ 1200 кв.м. и имот пл. № 4, с площ 170 кв.м. и граници от изток улица, от запад наследник на О. Ш., от север А. Т. и от юг А. Х. Ш., поради недопустимост на иска в тази част. С Решение № 40/02.02.1996г. по в. гр. д.

683/1995г. по описа на СмОС е оставено в сила Решение № 139/16.06.1995г. по гр. д. № 61/1995г. по описа на ДвРС.

Видно от Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по Закона за местните данъци и такси, издадено от община Девин към 26.08.2025г. на Ж. А. Ш., че лицето е собственик на имот с партиден № **********001, находящ се в с. О..