Решение № 2727 от 20.09.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2727 гр. София , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цв. М. М. при участието на секретаря Т. Й. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №

20201110144285 по описа за 2020 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 3 534,45 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Сузуки“ модел „Витара“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 07.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2020 г. до окончателното плащане, както и 108 лв., представляваща лихва за забава за периода от 29.05.2020 г. до 14.09.2020 г.

Ищецът ..... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 07.12.2019 г., около 10:30 часа, между с. ..., е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „Сузуки“ модел „Витара“, с рег. № .... Поддържа, че ответникът З... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в ПТП-то т. а. „Рено“, модел „Мастър“, с рег. № ... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – К.А., който в стеснен участък, обозначен със съответния пътен знак, не изчаква реда си, при което удря намиращия се в него друг автомобил, вследствие на което му нанася материални вреди. Заявява, че вредите от ПТП-то възлизат на обща стойност от 3 509,45 лв., в който размер с преводно нареждане за кредитен превод от 24.04.2020 г. е заплатил застрахователно обезщетение в полза на извършилия ремонта сервиз – „.... като е сторил и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 25 лв. Допълва, че с писмо с изх. № 02879/27.05.2020 г., получено на 29.05.2020 г., ответникът е поканен да заплати процесната 1 сума от общо 3 534,45 лв., като в предоставения срок той не е направил това, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2020 г. до окончателното плащане. Претендира и лихва за забава в размер на 108 лв. за периода от 29.05.2020 г. до 14.09.2020 г. заедно със сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът З... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че протоколът за ПТП от 07.12.2019 г. не изяснява обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП, тъй като не е коректно съставен.

Оспорва вината на застрахования при него водач на т. а. „Рено“, модел „Мастър“, с рег. № ...– К.А., механизма на настъпване на процесното ПТП, както и причинната връзка между него и вредите, тъй като счита, че същите са били налице отпреди това. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца л. а. „Сузуки“, модел „Витара“, с рег. № .... Оспорва иска по размер, тъй като същият не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва и акцесорния иск за лихва. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

С определение от 21.01.2021 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 07.12.2019 г., около 10:30 часа, между с. ..., между л. а. „Сузуки“, модел „Витара“, с рег. № ..., застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и т. а. „Рено“, модел „Мастър“, с рег. № ... застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3 509,45 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз и е сторил ликвидационни разноски за определянето 2 му в размер на 25 лв., като с писмо с изх. № 02879/27.05.2020 г., получено на 29.05.2020 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума.

В случая, от показанията на разпитания по делото свидетел В. Ст. П., както и от двустранен констативен протокол за ПТП от 07.12.2019 г. и уведомление за щета при ....., а и от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: 07.12.2019 г., около 10:30 часа, водачът на т. а. „Рено“, модел „Мастър“, с рег. № ... движейки се по път III-638 с посока от с.

Росоман към с. Златуша и в района на км. 14+000 – К.А. без да изчака преминаването на насрещно движещия се л. а. „Сузуки“, модел „Витара“, с рег. № ..., управляван от В.П., навлиза в стеснен пътен участък, вследствие на което между двата автомобила настъпва съприкосновение. Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – уведомление за щета при ....., показанията на разпитания свидетел, които отразяват негови лични възприятия за фактите от обективната действителност, доколкото е участник в самото ПТП, както и заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза. В показанията си свидетелят В.П. разказва, че е бил навлязъл повече от половината в стеснения участък, когато е видял насрещно движещо се превозно средство, което не е спряло, за да го изчака да излезе от участъка, при което е връхлетял върху него, нанасяйки материални вреди на управлявания от него автомобил. Сочи, че за другия водач е имало възможност да отбие встрани върху отъпкано пространство, където обикновено колите спират и изчакват разминаването с насрещно движещи се превозни средства, но той не е направил това. Съдът намира, че така обсъдените свидетелски показания установяват поведението на водача на т. а. „Рено“, модел „Мастър“, с рег. № ...по начина, отразен в протокола за ПТП и скицата към него, както и в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение до ищеца. При така установения механизъм на ПТП е изготвено и заключението по съдебно-автотехническата експертиза, според което щетите по л. а. „Сузуки“ модел „Витара“, с рег. № ..., обезщетени от ищеца, са в причинна връзка с описания в протокола за ПТП механизъм на произшествието, поради което няма основание да се приеме, че същите са били налице отпреди това, както се поддържа от ответника с отговора на исковата молба. Съдът намира, че ПТП-то е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – К.А., като за да достигне до този извод от една страна взима предвид показанията на свидетеля В.П., които безспорно установяват, че при наличието на вече навлязъл в стеснен участък на пътното платно друг автомобил той не го е изчакал и също е предприел маневра за навлизане в същия участък. От друга страна, съдът взима предвид и изводите на експерта по 3 съдебно-автотехническата експертиза, който също е приел, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на т. а. „Рено“, модел „Мастър“, с рег. № ... за когото е имало техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието в случай, че беше изчакал преминаването на л. а. „Сузуки“ модел „Витара“, с рег. № ... преди да навлезе в стеснения участък от пътното платно. Така описаното поведение на водача К.А. напълно съвпада и с отразения в писмените доказателства по делото начин на настъпване на ПТП – схема към двустранен констативен протокол за ПТП от 07.12.2019 г. и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение при ищеца. По делото, от страна на ответника не са ангажирани доказателства с поведението си водачът В.П. да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП още повече, че според експерта по съдебно-автотехническата експертиза същият не е имал техническа възможност да предотврати удара. Тук следва да се отбележи, че в двустранния констативен протокол за ПТП се съдържа изрично отбелязване, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на т. а. „Рено“, модел „Мастър“, с рег. № ...– К.А., което също е в подкрепа на приетия по-горе извод относно обстоятелствата, при които е станало това.

Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия за установен по-горе механизъм на настъпване на ПТП от 07.12.2019 г., а той изключва участието на поведението на водача В.П. в причиняването на удара. Предвид изложеното и при съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.

Между страните не се спори, че ищецът ..... е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3 509,45 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз – „.... като в този смисъл е и представеното по делото платежно нареждане от 01.04.2020 г.

Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на 4

ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).