Решение № 58 от 21.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Варна, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600076 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Предмет на въззивната проверка е правилността на присъда рег.

№2/22.01.2025 година, постановена по НОХД №236/2024 година по описа на Окръжен съд – Разград, с която подсъдимият А. И. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК, наложено му е наказание лишаване от свобода за две години и шест месеца и лишаване от право да управлява МПС за три години, приложен е чл.66, ал.1 от НК в минималния срок, приложен е чл.59, ал.4 от НК, деецът е осъден за разноските по делото и е решен въпросът с веществените доказателства.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва по реда на чл.318, ал.6 от НПК от повереника на частния обвинител и от защитника на подсъдимия. В жалбата си адв.И. поддържа неправилно приложение на материалния закон с постановеното оправдаване на подсъдимия по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и явна несправедливост на наложеното наказание, мотивирайки искане за влошаване положението на подс.А. М. с осъждането му по първоначално повдигнатото 1 обвинение и с увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода и на изпитателния срок. Доводите на въззивната жалба произтичат от момента на възникване на опасността за движение - извън опасната зона за спиране на подсъдимия, изисквал внимание и предпазливост към пешеходеца, от наличието на отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, подценени при индивидуализация на наказанието, включително и неправилно оценяване на степента на обществена опасност на конкретното деяние. От своя страна, защитникът атакува правилността на присъдата с аргументи за незаконосъобразност, неправилно приложение на материалния закон и несправедливост. По поредността на въззивните оплаквания, адв.Ж. насочва внимание най-напред към мотивите на присъдата - определя ги да са с дефицит спрямо изискването по чл.305, ал.3 от НПК поради необсъждане на защитните съображения и липса на анализ на противоречиви гласни доказателства, на плоскостта на материалния закон защитникът поддържа теза за случайно деяние - от гледна точка на невъзможността подсъдимият своевременно да възприеме пострадалия в осветената зона на фаровете, алтернативно се настоява за преоценка на приложимостта на чл.55 от НК при наличие на данни за съпричиняване на общественоопасната последица и при многобройност на смекчаващите отговорността на М. обстоятелства. На база на съображенията, апелът на защитника е за въззивна намеса по чл.336, ал.1, т.3 от НПК или по чл.337, ал.1, т.1 от НПК.

В пренията по делото и двете въззивни жалби се поддържат. В обвинителната си реч повереникът се позовава на данни за поведението на дееца след деянието, които оценява в негативен план и които заедно с високата обществена опасност на инкриминираното престъпление, влага в разума на искането за изменение на присъдата с влошаване положението на подсъдимия. Адв.И. се противопоставя на възможността при естеството на доказателствената основа да се обсъжда приложение на чл.15 от НК, припомняйки гласните доказателства за управление на дълги светлини от страна на дееца, които са му позволявали да възприеме от значително разстояние попътно движещия се на платното пешеходец и съответно да реагира, към което задължение подс.М. фактически бездействал. От своя страна защитникът в речта си по същество предлага друг прочит на гласните доказателства – за движение на пострадалия по банкета, а и в аспекта на пътната обстановка, за обективна невъзможност подсъдимият своевременно 2 да го възприеме в осветената зона на фаровете си до момента на внезапно перпендикулярно навлизане на пешеходеца на пътното платно в опасната зона за спиране на водача. На тази плоскост адв.Ж. обосновава тезата си за случайно деяние с искане за оправдаване на подс.М. по повдигнатото му обвинение. Представителят на държавното обвинение пледира за неоснователност на въззивните жалби – по оплакванията във връзка с неправилното приложение на материалния закон прокурорът припомня доказателствената основа за местоположението на пешеходеца по пътното платно, която не съответства на хипотезата по чл.15 от НК, солидаризира се с присъдата за относимост на специалния състав на чл.20, ал.2 от ЗДвП пред общата норма на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, изразява съгласие с приложението на чл.54 от НК и с проведената индивидуализация на наказанието.

Подсъдимият не се ангажира с конкретна лична защита, в последната си дума моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Въззивната инстанция, на основание чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, и след като обсъди доводите във въззивните жалби, съображенията на страните и повереника по съществото на делото, както и след оценка на събраните доказателства, прие следното:

Подс.А. М. е предаден на съд по обвинение за транспортно престъпление, наказуемо по чл.343, ал.1, б.в от НК, тъй като на 24.08.2022 г. на път I-2 между гр.Разград и с.Ушинци, при управление на л.а.“БМВ“ с рег.№ Р 2453 КМ, нарушил чл.5, ал.2, т.1, пр.1 и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Т..

До достигане на наказателното производство в текущия процесуален стадий веднъж е постановена присъда по НОХД №418/2023 година по описа на РзОС, отменена с решение №82/12.07.2024 година по ВНОХД №160/2024 година на Апелативен съд-Варна с последица по чл.335, ал.2 от НПК. При повторното разглеждане на делото в първоинстанционния съд е проведено съдебно следствие по общия ред, в което са проверени събраните при разследването доказателства, приобщени са заключенията на назначени съдебни експертизи, след което с обжалваната присъда са били разрешени въпросите по чл.301 от НПК. Преценката на въззивния състав е, че по предмета на чл.102 от НПК обективната истина е разкрита, при следните фактически обстоятелства на деянието:

3

На 23.08.2022 година вечерта правоспособният подсъдим А. М. управлявал л.а.“БМВ“ с рег.№Р2453КМ. С него и заедно със спътничката си – св.А.И., подсъдимият се придвижил до гр.Шумен. Около 23.30 часа водачът и свидетелката отпътували за гр.Разград по главен път I-2. Св.И. се намирала на предна дясна седалка. Малко след полунощ подсъдимият преминал през с.Ушинци и продължил да се движи по главния път в дясна за него лента в посока гр.Разград, Пътният участък бил с много добра хоризонтална видимост в двете посоки, пътното платно било организирано в три ленти от по 3.50м и банкети от двете страни с ширина 1.20м, пътната настилка била суха, движението се осъществявало в условията на нощна тъмнина.

Подсъдимият управлявал на дълги светлини със скорост около 7080км/ч, в един момент превключил на къси светлини и веднага усетил силен удар в предна дясна част на колата и в дясната част на челното стъкло, преминал после през тавана на автомобила. В резултат на удара предното стъкло в дясната му половина се счупило и стъклата се посипали по св.И..

Подсъдимият веднага спрял колата, уверил се, че с момичето всичко е наред и после продължил да управлява към с.Пороище, където окончателно преустановил движението си, със съмнение за удар на човек. В това населено място подсъдимият и св.И. се разделили, оттам М. отпътувал към РУ на МВРРазград, където съобщил за инцидента с уточнение, че не разбрал дали блъснал човек, животно или нещо друго.

При обслужване на местопроизшествието бил намерен труп – тялото на пострадалия Т.Т., което лежало в тревните площи извън пътното платно, в района на км.75+000 по главен път I-2 от с.Ушинци към гр.Разград. Смъртта на пешеходеца била предизвикана от тежка съчетана черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма с обширен излив на кръв под меките мозъчни обвивки в тилната област на главния мозък с кръв в мозъчните стомахчета и счупване с луксация на телата на първи и втори шийни прешлени, травматичен излив на кръв под твърдата гръбначна мозъчна обвивка в шийния отдел и възходящ мозъчен оток, довел до парализа на жизненоважни мозъчни центрове – сърдечно-съдов и дихателен.

Горната фактическа обстановка се основава на резултатите от извършените от настоящия състав проверка и анализ на основание чл.13, чл.14, чл.18, чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК на всички доказателства и 4 доказателствени средства, релевантни към обстоятелствата по чл.102 от НПК, сочещи следното:

Безспорни за предмета на доказване са времето и участниците в транспортното деяние. Изводът е утвърден и в мотивите на проверяваната присъда, вследствие на законосъобразна оценка на преки доказателства – писмена справка от регистрите на Националното тол управление (ДПр, т.1, л.170), еднопосочни данни в обясненията на подсъдимия и показанията на св.И., както и данни въведени чрез протоколи за оглед на местопроизшествие, на труп и на л.а.“БМВ“.

Защитата оспорва извода на окръжния съд относно мястото и условията на транспортното деяние, поддържайки необоснованост на присъдата по тези положения. Проверката по въззивното оплакване настоящата инстанция проведе при собствена оценка на релевантните доказателства и техните източници, придържайки се най-напред към обективните находки, оставени при реализиране на инкриминираното ПТП. Първата група от тези находки се формира от следите по пътното платно вследствие на удара - три тъмни на цвят петна – едно върху десния банкет и две в десния край на пътното платно по посока към гр.Разград. Доказателствата са фиксирани чрез способа по чл.155 НПК, който способ по мнение и на въззивния състав, е законосъобразно приложен в доказателствения процес (ДПр, т.1, л.86). Със същия доказателствен способ (по оценката му се утвърждава отново извод за законосъобразност от гледна точка на съблюдаването на чл.129 и чл.157 от НПК, и на показанията на поемното лице Калоян Г. - НОХД №236, л.101) е установено положението и състоянието на трупа на пострадалия пешеходец (ДПр, т.1, л.56). Тялото на Т.Т. е било намерено в тревната площ извън пътното платно в посока към гр.Разград и на 10м от края на уширение за аварийно спиране – облечено в сива тениска и черни шорти, в положение по гръб, с множество травми в различни анатомични области. Следите по тялото и дрехите на пострадалия формират условно втората група независими източници на информация за механизма на деянието. С друго действие по чл.155 от НПК (също в съответствие с чл.156 и чл.129 от НПК) са установени трета група следи от инкриминираната проява - увреждания по автомобила на подсъдимия, ситуирани вдясно по фар, по преден капак, по челно стъкло, по покрива и по предна дясна колона, намерени са находки от червена течност по задния десен ъгъл на покрива, по задното стъкло и по спойлера над него, по 5 задната регистрационна табела до задната броня (ДПр, т.1, л.74). За доказателствената основа няма съмнение, че част от фиксираните и събрани следи са биологични – по пътното платно , по къси панталони на починалия и по заден спойлер и задно стъкло на л.а.“БМВ“, като към проверката за принадлежността им принос има заключение на СМЕ на ВД (ДПр, т.2, л.31), което изцяло удовлетворява критериите за обоснованост и правилност, и утвърждава извод, че се касае до находки от човешка кръв, произхождаща от пострадалия Томчев.

Втората група доказателствени източници са от гласно естество и се отразяват в обясненията на подсъдимия и показанията на разпитани по делото свидетели. Отнапред е необходимо да се посочи, че част от гласните доказателства нямат отношение към обстоятелствената част на обвинението, т.к. те фиксират данни за време преди или след деянието, от които не могат да се правят изводи за механизма на транспортното произшествие. Въззивният състав конкретизира, че оценката касае на първо място показанията на свидетелите Изворов, Стоянов и Шерифов. Тази група източници доказва причината, поради която пострадалият Томчев се е прибирал пеша по главен път І-2 към гр.Разград, както и местоположението му на пътното платно към 23.00 часа на 23.08.2022 година. За проследимост на анализа, настоящият състав се позовава на приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания на св.Изворов (ДПр, т.1, л.132), в които се съдържат данни, че групата е пътувала с лек автомобил с рег.№РР1111ВС - преминал през пътен възел Белокопитово в посока към гр.Разград в посоченото по-горе време (ДПр, т.1, л.169), явяващо се твърде отдалечено от момента на инкриминираното произшествие, за да се правят някакви устойчиви фактически изводи както за поведението на Томчев, така и за мястото му по пътното платно към момента на катастрофата. Със същите аргументи въззивният състав не приема за относими към обстоятелствата на деянието показанията на св.Мехмед Абдулов (НОХД №236, л.171; НОХД №418, л.115 и ДПр, т.1, л.115) и св.Зафер Нутфула (НОХД №236, л.98; ДПр т.1, л.120).