Решение № 95 от 24.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Велико Търново, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д.А при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20264000600178 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения П. Р. Ш., чрез адв.П. Д., АК гр.Враца да бъде възобновено наказателното производство по ВЧНД № 828/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, да се отмени решението от 23.01.2026 г. по ВЧНД №828/2025 г. на Окръжен съд- Плевен, и делото се върне за ново разглеждане от същия съд.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения, че искането е частично основателно, тъй като неправилно е определен режима за изтърпяване на наказанието, приведено в изпълнение по чл.68 от НК. Иска се да бъде възобновено производството и се определи общ режим за това наказание.

Осъденото лице П. Р. Ш. поддържа искането за възобновяване на производството.

Защитникът на осъдения П. Р. Ш. адв.П. Д. поддържа искането за възобновяване и сочи също, че режима за изтърпяване на наказанието е неправилно определен.

1

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК – нарушение на закона.

Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото искането за възобновяване е частично основателно, като съображенията за това са следните:

С определение №98/09.09.2025г., по ЧНД №115/2025г., по описа на РСЧервен бряг съдът е постановил: Оставя без уважение искане с вх. № 2197 /30.04.2025г. на Районна прокуратура - Плевен, относно привеждане на основание чл.68, ал.1 от НК, за ефективно изпълнение отложеното на основание чл.66, ал.1 от НК наказание, наложено на П. Р. Ш. по ЧНД №187/2020г. по описа на Районен съд град Луковит - лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

С решение №21/23.01.2026г. по ВЧНД №828/2025г. на ОС-Плевен е постановено: Отменя определение № 98/9.09.2025г. по ЧНД №115/2025г. по своя опис PC-гр. Червен бряг като вместо това постановява: Привежда на основание чл. 68, ал. 1 от НК в изпълнение наложеното на осъдения П. Р. Ш. наказание по ЧНД №187/2020г. по описа на Районен съд гр.Луковит лишаване от свобода за срок от три години, като постановява първоначален „строг" режим на изтърпяване на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС.

Оплакванията в искането за възобновяване се свеждат до следното:

По приложението на чл. 68, ал. 1 от НК - липса на материалноправни предпоставки. Окръжен съд - Плевен е приел, че новото престъпление, извършено на 27.08.2024г., попада в 5-годишния изпитателен срок, определен с Определение по ЧНД № 187/2020 г. на P C Луковит, влязло в сила на 12.09.2020 г. Този извод е неправилен, тъй като се основава на незаконосъобразен съдебен акт. Преди постановяването на акта на PC-Луковит, с влязло в сила на 10.04.2019г. определение по ЧНД № 107/2019 г. на P C - Ботевград, вече е било определено общо наказание от 3 години лишаване от свобода с 5-годишен изпитателен срок. Този срок е започнал да 2 тече на 10.04.2019 г. и е изтекъл на 10.04.2024 г. Новото деяние е извършено на 27.08.2024г., т.е. след изтичането на валидния изпитателен срок. Поради това липсва основната предпоставка по чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане на отложеното наказание в изпълнение.

Относно Определението по ЧНД №187/2020 г. на P C – Луковит, се посочва, че актът на PC - Луковит, на който се позовава Окръжен съд Плевен, е постановен в нарушение на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №3/2009 г. на ОСНК на ВКС. Съгласно т. 2 от него, не е допустимо ново произнасяне за групиране на наказания, ако при предходно произнасяне с влязъл в сила акт на съда са били известни всички осъждания. Определението на PC-Луковит от 2020 г. пререшава въпрос, вече решен с влязъл в сила акт на PC - Ботевград от 2019 г., което е недопустимо и нарушава силата на пресъдено нещо. Доводът на въззивния съд, че осъждането на „пробация" по НОХД №62/2020 г. е „ново осъждане", обуславящо нова кумулация е формален и не може да санира порочността на акта. Дори да се приеме, че е налице повод за ново групиране, самото то е извършено незаконосъобразно, тъй като е извършена недопустима „смесена кумулация" на наказания от различен вид („лишаване от свобода" и „пробация"), в разрез с правилата на чл. 23 от НК.

Относно определения режим на изтърпяване на наказанието Окръжен съд - Плевен е допуснал нарушение на материалния закон, като е определил „строг" режим за приведеното наказание от 3 години лишаване от свобода.

Съгласно актуалната съдебна практика (напр. Решение № 160/2024 г. по н.д.

№464/2024 на САС, Решение N 2 314/2024 г. по в.ч.х.н.д. № 1066/2024 на САС), разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в" от ЗИНЗС се прилага само за новоналоженото наказание. За приведеното в изпълнение наказание, ако то само по себе си не отговаря на критериите за строг режим, следва да се определи „общ" режим по реда на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Във връзка с горните оплаквания следва да се посочи следното:

С Определение № 29/25.04.25г. по НОХД №110/2025 г. по описа на Районен съд - Червен бряг на осъдения П. Ш. е наложено наказание от осем /8/ месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, за извършено на 27.08.2024г. престъпление по чл. 213а, ал. 2, т, 2, вр. с ал. 1 от НК. Определението е влязло в сила на 25.04.2025г.

Районен съд - Ботевград с Определение №283/23.03.2019г., влязло в сила на 10.04.2019г. по ЧНД 107/2019г. по описа на с.с. определил общо наказание от три години лишаване от свобода, с пет години изпитателен срок и глоба от 10000 лв. измежду наложените на осъдения Ш. по НОХД №717/18г. на PCБотевград и НОХД № 291/14г. на РС-Луковит.

Районен съд - Луковит по ЧНД №187/2020г. с Определение № 260017 от 27.08.20г., влязло в сила на 12.09.2020г. групирал наложените наказания на Ш. по НОХД 291/2014г. на PC Луковит, НОХД №717/2018г. на PC Ботевград и 3

НОХД №237/2016г. на PC Луковит като определил общо най-тежко наказания от 3 /три/ години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал. I от НК, изтърпяването на така определеното наказание било отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години и присъединил наказанието глоба в размер на 10000 лв. на основание чл.25,ал.1 вр. е чл.23,ал.2 от НК като постановил отделно изтърпяване на наказанието пробация по НОХД №62/20г. на PC-Луковит.

Правилно ОС-Плевен е посочил, че разбирането на контролирания съд, че изпитателния срок, в контекста на който следва да се изследва деянието по НОХД №110/2025 г. по описа на Районен съд - Червен бряг, което няма съмнение, че е умишлено и за престъпление от общ характер, следва да тече от 10.04.2019г., когато е влязло в сила определението по ЧНД № 107/2019г. на РС-Ботевград, т.к. по ЧНД № 187/20г. PC-Луковит не е имал основание да извърши ново групиране, поради липса на осъждане, съгласно задължителните указания дадени в ТР № 3/16.11.2009г. по ТД № 3/2009г. на ОСНК на ВКС е неправилно. Въпросите залегнали в процесното тълкувателно решение, а именно че пропуска на съда да извърши групиране на всички осъждания, не може да бъде поправен без ново осъждане, се споделят, но извън вниманието на първоинстанционния съд е останало осъждането на Ш. по НОХД № 62/20г. на PC-Луковит на наказание „пробация“ за деяние извършено на 10.01.2018г., като определението е влязло в сила на 17.07.20г.

Именно последното осъждане обуславя групиране на наложените наказания на осъдения по ЧНД№187/20г. на PC-Луковит, като в определения петгодишен изпитателен срок, считано от 12.09.20г. е извършено деянието по НОХД №110/2025 г. по описа на Районен съд - Червен бряг.

От гореизложеното се налага извод, че са налице основанията по чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение наложеното на осъдения Ш. наказание от три години лишаване от свобода по ЧНД№187/20г. на PC-Луковит, тъй като деянието по НОХД №110/2025 г. по описа на Районен съд - Червен бряг е извършено в определения петгодишен изпитателен срок. Освен това Определението по ЧНД№187/20г. на PC-Луковит е влязло в сила на 12.09.2020г., а деянието по НОХД №110/2025 г. по описа на Районен съд Червен бряг е извършено на 27.08.2024г. – в петгодишния изпитателен срок, определен по ЧНД№187/20г. на PC-Луковит. На следващо място деянието по НОХД №110/2025 г. по описа на Районен съд - Червен бряг е умишлено от общ характер и наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от осем месеца.

Относно позоваването на Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСНК следва да се има предвид, че съгласно т.3 от същото „допустимо е след ново осъждане за престъпление, което не попада в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходни влезли в сила присъди, съдът, постановил последната присъда, да извърши ново групиране на наказанията с присъдата или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, като приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл. 23-25 НК, 4 включително и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с Постановление № 4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение №11/1987 г. на ОСНК на ВС.“ На още по-голямо основание съдебния акт по НОХД №62/2020г. по описа на PC Луковит обуславя нуждата от ново групиране на съдебните актове спрямо осъденото лице, тъй като деянието по този съдебен акт се намира в условията на рецидив с престъплението по НОХД №291/2017г. по описа на PC Луковит и в условията на съвкупност с престъпленията по НОХД 717/2018г. на PC Ботевград и НОХД № 237/2016г. по описа на PC Луковит.

На следващо място следва да се отбележи, че ограничението по т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСНК, съгласно която „не е допустимо ново произнасяне с присъда или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК за извършване на пълно и цялостно групиране на наказанията, ако при предходното произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по приложение на чл. 23 - 25 НК по делото на съда са били известни всички осъждания на лицето, но едно или повече от тях са останали необсъдени и не са били включени в съвкупност“ не важи в настоящия случай. Това е така защото е видно, че постановяването на съдебния акт по ЧНД №107/2019г. на РС-Ботевград е на 25.03.2019г., а присъдата по НОХД№237/2016г. на РСЛуковит е влязла в сила на 02.04.2019г. т.е. след постановяване на съдебния акт за групиране на наказанията. Това означава, че съдът ЧНД № 107/2019г. на РС-Ботевград не е имал нито възможност, нито право да групира наказанието по НОХД№237/2016г. на РС-Луковит. В тази връзка следва да се подчертае, че съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение ограничението на т.2 се прилага само в случаите, в които съдът е разполагал по делото с всички данни за осъжданията на лицето, но част от тях е игнорирал и за тях не е приложил правилата за съвкупността, въпреки че са били налице основания за това. При постановяване на съдебния акт по ЧНД №107/2019г. на РСБотевград на 25.03.2019г., присъдата по НОХД№237/2016г. на РС-Луковит не е била влязла в сила и съответно не е имало основание за групиране на този съдебен акт. При това положение не само новото осъждане по НОХД №62/2020г. по описа на PC Луковит е изисквало ново групиране, но и влязлата в сила присъда по НОХД№237/2016г. на РС-Луковит на 02.04.2019г.