Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 606 от 15.02.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1836/2022
Вид
Определение № 606
Подписан
15.02.2023
В сила
23.03.2023
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Ивелина Владова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 246 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.249 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 606 гр. Варна, 15.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100501836 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249 вр. чл.233 от ГПК.

По делото е постановено решение № 1564/03.12.2022г., с което е потвърдено решение № 260299/06.06.2022г., постановено по гр.дело № 205/2021г. на ВРС, XLVIII-ми състав, с което е отхвърлен иска на „Гитекс“ ЕООД, ЕИК 119001163, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ***, ет.4, представлявано от управителя Георги Цонков Г. за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че Й. Г. К., ЕГН ********** и Т. Г. К., ЕГН **********, и двамата от с. Близнаци, общ. Аврен, обл.

Варна, не са собственици на обектите, построени по учредено право на строеж за построяването на апартамент № 9, находящ се на втори етаж в секция „В", със застроена площ от 102,99 кв.м. при граници: дворно място, апартамент № 8, стълбище и апартамент №7 от секция „С“ и апартамент № 12, находящ се на трети етаж в секция „В“, със застроена площ от 102,99 кв.м. при граници: дворно място, апартамент №11, стълбище и апартамент № 10 от секция „С“ от предвидената за израждане жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: гр. Варна, район „Приморски", кв. „Виница“, ул.

„Овеч“ № 12, учредено с нотариален акт № 141, т.71, д.№ 15435/2009г., вх.р. № 25105/07.12.2009г. на СВп-Варна, поради изграждане на сградата до етап „груб строеж“ след погасяването по давност на правото на строеж на ответниците, което е учредено с нотариален акт № 141, т.71, д.№ 15435/2009г., вх.р. № 25105/07.12.2009г. на Сл.Вп.Варна и за което е издадено разрешение за строеж № 331/20.06.2008 г., на основание чл.124 от ГПК вр. чл. 67 от ЗС.

Преди изтичане срока за обжалване на постановеното решение, съдът е сезиран с 1 молба вх.№ 3473/09.02.2023г. от „Гитекс“ ЕООД, представлявано от управител Георги Цонков Г., в която е обективирано изявление за отказ от предявения иск.

С чл. 246 ГПК е установен принципа на неоттегляемост на постановения съдебен акт от страна на съда, произнесъл решението. Този принцип не обхваща и не ограничава процесуалните права на ищеца, който може във всяко положение на делото да оттегли или да се откаже от иска. Това може да бъде направено пред съответната инстанция и след като е постановено решение от съда, но преди то да е влязло в сила, при което съдът следва сам да обезсили решението си. В този случай приложение намира разпоредбата на чл. 249 от ГПК, съгласно която съдът може сам да обезсили постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.

Изявлението и на двете страни за прекратяване на делото по своята същност представлява прекратяване на делото в хипотезата на оттегляне на иска със съгласието на ответната страна. След като законът предвижда, че съдът може сам да обезсили постановеното от него решение при оттегляне на иска със съгласието на насрещната страна, то по аргумент от посилното основание, това следва да е възможно и при заявен отказ от иск преди да е влязло в сила съденото решение. Съдебната практика приема, че при наличието на волеизявление на страните за оттегляне или отказ, то невлязлото в сила съдебно решение е процесуално недопустимо, тъй като се погасява процесуалното правоотношение и отпада правото и задължението на съда да разреши спора със сила на пресъдено нещо. Разпоредбата на чл.

249 ГПК е проявление на диспозитивното начало в гражданския процес, съгласно който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие, се определят от страните.

По изложените съображения постановените решения следва да бъдат обезсилени, а исковите производства - прекратени.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1564/03.12.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 1836/2022г. по описа на ОС-Варна и потвърденото с него решение № 260299/06.06.2022г., постановено по гр. дело № 205/2021г. по описа на РС-Варна и

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр. дело № 1836/2022г. по описа на ОС-Варна и по гр. дело № 205/2021г. по описа на РС-Варна, на основание чл. 233 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна 2 в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3