Решение № 3046 от 05.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3046 гр. Пловдив, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330112871 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А. Е. И., ЕГН:

**********, от гр. П., ж.к. "*******" бл. № ***, вх. *, ет.*, ап.** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № ****** от ****** г. на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № ******, сключен с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и за прогласяване на нищожността на акцесорния договор за предоставяне на гаранция № ****** от ****** г. на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и на основание чл.26, ал.1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал.4 ЗПК и чл.

143 ЗЗП.

В срока за отговора на исковата молба ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил против ищеца А. Е. И. осъдителни искове с правно основание чл. 23 ЗПК за осъждане на ищеца да заплати на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 1000 лв. – дължима главница по договора за заем при установяване на твърденията за недействителност на договора за сочените основания, а в случай на отхвърляне на иска на ищеца срещу ответника, искове с правно основание чл. 240 и чл. 86 във вр. с чл. 79 ЗЗД за осъждане на ищцата да заплати на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 1000 лв.незаплатена главница по процесния договор за заем, ведно със законна лихва от 02.11.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 125,40 лв.- възнаградителна лихва по договор за 1 паричен заем № ****** от ****** г. за периода от 14.07.2023 г. до 23.02.2024 г.

Ищецът по първоначално предявените искове посочва, че на ****** г. е сключил с първия ответник договор за паричен заем, както и договор за предоставяне на поръчителство по договора за заем (по втория договор чрез първия ответник с втория ответник), които са нищожни на сочените основания.

Посочва, че съгласно договора за заем получава заемна сума в размер от 1000 лева, като общата дължима сума, включва и лихва в размер на 125,40 лева при срок на кредита 17 вноски.

Договора за предоставяне на гаранция с втория ответник е сключен на основание чл. 4 от договора за заем, където е уговорено същият да обезпечи договора за заем.

Възнаграждението, което следва да се заплати въз основа на договора за паричен заем и договора за предоставяне на поръчителство се сочи, че е в размер от 625,60 лв. или 36,80 лв. за всяка вноска.

На първо място ищецът счита договора за заем за нищожен поради противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради липса на ясно разписана методика за изчисляване на ГПР. Освен това се сочи, че не става ясно кака е изчислена годишната лихва спрямо посочения ГПР. Излага подробни доводи за несъответствие със сочената законова разпоредба. Твърди, че е налице противоречие и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се счита, че в ГПР следва да се включи и възнаграждението по договора за поръчителство.

С оглед обстоятелството, че ответниците, съгласно справка от Търговския регистър представляват свързани лица, то се счита, че със сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК и предвидения в нея максимален размер.

Счита, че посоченият в ГПР размер не съответства на действителния такъв, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т. 1 ЗЗП.

В случай, че съдът приеме, че договора за заем не е недействителен на сочените основания, то се оспорва като недействителна клаузата на чл. 4 от договора за заем, предвиждаща сключване на договора за поръчителство, по който се дължи възнаграждение в сочените в исковата молба размери. Така предвиденото задължение за сключване на договор за поръчителство при посочените условия противоречи на добрите нрави, доколкото възнаграждението представлява 60 % от предоставената в заем сума.

Освен това се сочи, че клаузата на чл. 4 е неравноправна по смисъла на чл. 146 ЗЗП.

Относно договора за предоставяне на поръчителство, то се сочи, че същият е недействителен поради противоречие с добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва се, че договореното възнаграждение се заплаща от ищеца без да получава насрещна престация. Счита договорът за предоставяне на поръчителство за недействителен поради заобикаляне на закона и в частност разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се още едно основание за недействителност, а именно – неравноправност по 2 смисъла на чл.143, ал. 1и ал.2, т.19 ЗЗП. Същият се сочи, че е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищеца. Въз основа на изложеното се моли предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.

Ответниците Изи Асет Мениджмънт АД и Файненшъл България ЕООД оспорват предявените искове, като неоснователни. Твърди се, че уговореният лихвен процент не представлява и не се свежда единствено до възнаграждение за ползване на главницата да нейното връщане, а е цена на услугата по предоставяне на паричния заем, като в тази връзка се сочи, че финансовите възможности на кредитната институция са по – ограничени от тези на банките. Твърди се, че уговореният размер на възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави, като същата е съобразена в всички обстоятелства по отношение на сключения договор за заем, както е ясно и точно определена. Посочва се, че ищецът е бил уведомен за размера на възнаградителната лихва, който е ясно посочен в договора и се е съгласил с него. Оспорва се твърдението, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като се сочи, че ГПР е съобразен с императивните изисквания, както относно размера, така и по отношение на включените в него компоненти. Относно възнаграждението за поръчител се сочи, че същото не е част от заемното правоотношение и не представлява разход, който е пряко свързан с договора за потребителски кредит и който следва да се включи в ГПР. В тази връзка се сочи, че в договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, само и единствено в случай, че заемателят не изпълни задълженията по сключения договор за паричен заем в указания 3 дневен срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Посочва се, че съгласно чл.11, т. 18 ЗПК, чл. 5, ал.1, б. „н“ от Директива 2008/48/ЕО, раздел VІІ, изискването за предоставяне на обезпечение на потребителски кредит е напълно допустимо и законно.

Оспорват се твърденията за неравноправност на договора за заем и на посочената клауза на чл. 4, като се излагат подробни съображения в тази насока. Посочва се, че същият не противоречи на добрите нрави, като неравностойността на престацията в каквато насока са твърденията на ищеца, не представлява основание за нищожност, а за унищожаемост на договора. Посочва, че разпоредбите на ЗПК не намират приложение при договора за предоставяне на поръчителство, доколкото същият урежда изисквания към договора за потребителски кредит. Посочва се, че договорът съответства на разпоредбите на ЗЗП, като е налице съответствие между цената от една страна и услугата от друга, като клаузите му са ясни и разбираеми.

Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

По насрещните искове:

Изи Асет Мениджмънт АД счита договорът за заем за действителен по подробно изложените съображения в отговора на исковата молба, като с оглед изтичане на срока на отговора и липса на плащане от страна на ищеца А. И. се моли да се осъди последната да 3 заплати главницата и възнаградителната лихва по договора за заем.

В случай, че съдът приеме, че договорът за заем е недействителен на сочените от ищеца в първоначалната искова молба основания, то моли А. И. да бъде осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 23 ЗПК главницата по договора за заем в размер на 1000 лв.

Моли се предявените насрещни искови претенции да се уважат.

Претендират се разноски.

А. И. чрез процесуалния си представител оспорва предявените насрещни искове, като неоснователни и недоказани. В случай, че се уважат то моли на основание чл. 241 ГПК да се разсрочи изпълнението на търсената сума за главница на 24 месечни вноски, като впоследствие се отказва от искането за разсрочване.

С протоколно определение от ****** г. е допуснато изменение на размерите на предявените насрещни искове и частично е прекратено производството по отношение на разликата, като същите се считат предявени, както следва: главен насрещен иск за сумата от 381,20 лв. и предявени при условията на евентуалност искове в размер от 522,19 лв.- главница и 30,66 лв.- възнаградителна лихва. Определението за прекратяване е влязло в сила на 02.07.2024 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетия по делото като доказателство Договор за паричен заем № ******/****** г. е видно, че ищецът в качеството на заемополучател е сключил с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на заемодател договор за заем. По силата на договора е предоставена на ищеца сумата от 1000 лв. Отразен е фиксиран годишен лихвен процент от 35% и ГПР в размер от 40,89%. В договора е уговорен срок на заема 34 седмици, чрез заплащане на 17 вноски, всяка по 66,20лв., като общият размер на всички плащания е – 1125,40лв. Посочен е падежът на всяка от вноските, като падежът на последната вноска е настъпил на 23.02.2024 г.

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по други договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история към ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по - лош от „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора. Уговорено е и следното обезпечение, а именно: одобрено от заемодателя дружество –поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

4

Въз основа на така уговореното на ****** г. между ищеца в качеството на потребител и ответника „Файненшъл България“ ЕООД в качеството на поръчител е сключен договор за предоставяне на гаранция. Уговорено е възнаграждение за поемане на задължението за сключване на договор за поръчителство в размер на 625,60 лв., чрез заплащане на вноски, всяка в размер на 36,80 лв. Посочен е падежът на всяка от вноските, като падежът на последната вноска от 23.02.2024 г. Уговорено е, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в Договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем.

Не се оспорва и от представената и приета справка за извършени плащания по договора за кредит се установява, че ищецът А. Е. И. е заплатила на ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД по гореописания договор за кредит обща сума в размер от 618,80 лв., с които сочи, че са погасени главница в размер на 477, 81 лв., възнаградителна лихва в размер от 94,74 лв., лихва за просрочие в размер на 1,25 лв. и разходи за събиране на вземанията в размер от 45 лв. Освен тази сума е платена и сумата от 331,20 лв., с които са погасени задължения по Договор за поръчителство. Предвид така изложеното се установява, че общият размер на платената сума е 950 лв.