Решение № 128 от 02.12.2024, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Средец, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20242170100383 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск, с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, предявена от „Макроадванс“ АД, с ЕИК: 201127485 с адрес управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски" № 147, ет.5, ап. 14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, чрез пълномощника юрк. Б.Й.Р., против М. Д. Й., с ЕГН: **********, с адрес: общ. Средец, с. Драчево, с която е предявен иск по чл. чл. 422 от ГПК. вр. чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за установяване дължимостта на паричните вземания, за които е издадена заповед № 139 от 21.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 223/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Средец. Претендират се по отношение на ответника следните вземания: сумата от 382,03 лева - главница по Договор за кредит № 391246 от 18.10.2018 г. сключен между длъжника и „Банка ДСК“ АД, което вземане е цедирано на заявителя на 24.04.2019 г. и сумата от 129,22 лева обезщетение за забава, начислено за периода от 10.04.2021 г. до 10.04.2024 г.

Претендират се разноски в заповедното и настоящото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил от ответника.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел с доклада си по делото, че между страните няма спорни фактически твърдения.

Ищецът „Макроадванс“ АД,, редовно призован чрез юрк. Б.Р., не се явява. Не се явява и процесуален представител. Постъпило е становище, с 1 което се поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. Прави се искане при наличие на предпоставките на чл. чл. 238, ал. 1 от ГПК, да се постанови неприсъствено решение.

Ответникът М. Д. Й., редовно призован не се явява, не се представлява, не сочи уважителни причини за неявяването си и не прави искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

От доказателствата по делото се установява следното:

Установява се, че на 18.10.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор и М. Д. Й., с ЕГН: **********, в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за стоков кредит № 391246, като на основание сключения договор за стоков кредит, „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на кредитополучателя стоков кредит в размер на 382,03 лева /триста осемдесет и два лева и 3 ст./, който е отчетен в системата на Банката под № 0000000025653152. Релевира се, че в т. 1 от Договора за стоков кредит е регламентирано, че сумата се предоставя за закупуването на мобилен телефон на стойност 369,00 лева и за сключване чрез Банката на застраховка, като стойността на еднократната застрахователна премия е 13,03 лева. Съгласно т.

2 от Договора за стоков кредит срокът за издължаване на кредита е 6 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като т. 4 от Договора за стоков кредит и съгласно Погасителен план (Приложение №1 към Договора) страните са уговорили, че кредитът ще се погасява, чрез заплащането на общо 6 ежемесечни анюитетни вноски, всяка в размер на 68,41 лева, като в Погасителния план са посочени всички дължими вноски по падеж и размер, както и разбивката им по пера. Сумата от 369,00 лева е отпусната от кредитора по сметка на „Технополис България“ ЕАД, с ЕИК: 130858590, съгласно уговореното в т. 3 от Договора за стоков кредит, че сумата се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца. Поради това, сумата била усвоена изцяло от кредитополучателя. Твърди се, че с уведомително писмо, с което „Банка ДСК“ ЕАД уведомила „Технополис България“ ЕАД, че е налице сключен договор за кредит, кредитополучателят декларира, че е получил посочената стока във фактурата.

На основание т. 3 от Договора за стоков кредит сумата от 13,03 лева е отпусната по сметка, посочена от застрахователя и е усвоена. В допълнение, съгласно раздел II, чл.2 от Общите условия по договори за стоков кредит, е уговорено, че сумите ще се усвояват еднократно, безкасово по сметка на Търговеца и по сметка на Застрахователя относно застрахователната премия.

Общите условия, съобразно т. 12 от Договора за стоков кредит, са неразделна част от него. Длъжникът не е заплащал дължимите суми по договора за кредит.

Установява се, че на 25.06.2019 г. е сключено Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 24.04.2019 г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД в качеството си на продавач, прехвърли на „Макроадванс“ АД всички свои вземания по отношение на М. Д. Й., с ЕГН: **********, съгласно Договор за стоков кредит № 391246 от 18.10.2018г. /дължимите суми, ведно с 2 привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/.

Прехвърлените вземания били индивидуализирани в Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия, като било отбелязано в системата на „Макроадванс“ АД под служебен № 1042540309.

На основание сключения договор за цесия „Макроадванс“ АД е редовно упълномощено да уведомява от името на „Банка ДСК“ АД всички длъжници по вземанията, които банката е прехвърлила с Договора за продажба на вземания, както и да подписва писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания.

Ответникът е бил уведомен, посредством Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания с изх. №D12C00270, което е получено от длъжника на 24.07.2019 г.

Установява се, че поради непогасяване на претендираното вземане, на 11.04.2024г. от страна на „Макроадванс" АД, ЕИК 201127485 в P C Бургас е депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д. №2283/2024г., като впоследствие заявлението е изпратено по подсъдност в PC Средец и е образувано ч.гр.д. № 223/2024 г. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу М. Д. Й., с ЕГН: **********, с която е разпоредено да заплати на „Макроадванс" АД следните суми: 382,03 лева /триста осемдесет и два лева и 3 ст./ – главница по Договор за стоков кредит № 391246 от 18.10.2018 г., ведно със законна лихва от 11.04.2024 г., до окончателно изплащане на задължението; 129,22 лева /сто двадесет и девет лева и 22 ст./ обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.04.2021г. до 10.04.2024г.; 25,00 лева /двадесет и пет лева/ - държавна такса; 50,00 лева /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

На 25.07.2024г., ищецът е бил уведомен, че издадената Заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал заявителя че може да предяви иск по чл. 422 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаването, като исковата молба е предявена на 20.08.2024 г.

Установено е, че, до настоящия момент, ответникът не е възстановил отнетата вещ, нито е заплатил нейната левова равностойност.

Предявеният иск е допустим.

Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

Препис от Исковата молба е редовно връчен лично на ответника на 12.09.2024 г., чрез М. Д. И.– сестра на ответника, със задължение да предаде. В разпореждането за размяна на книжа изрично е вписано, че, при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Съдът намира, че, с връчените на ответника съобщение за връчване на 3 препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане № 442 от 04.09.2024 г., с оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл. 131 от ГПК/, които са получени от ответника, чрез М. Д. И.– сестра на ответника, със задължение да предаде. Призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 от ГПК/, ведно с Определение № 381 от 21.10.2024 г. по чл. 140 от ГПК, връчено на 04.11.2024 г. по чл. 41 от ГПК, поради обстоятелството, че ответникът е напуснал адреса и в едномесечен срок не е уведомил съда за новия си адрес, като с определението е указано на страната последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и последиците на чл. 41 от ГПК.

В първото съдебно заседание ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие – призовката, ведно с В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, са направили искане, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че, в настоящия случай, всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на Исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с Определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.

С оглед на посочените в Исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявените искове се явяват вероятно основателни.

С оглед гореизложеното, в случая са налице предвидените от закона предпоставки на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, поради което искането на ищцовата страна е основателно и следва да се постанови неприсъствено решение, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство, следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното производство, с осъдителен диспозитив.

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсилтско възнаграждение, или общо 75 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и предвид изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца в исковото производство разноски. Разноските надлежно се претендират. Претендира се държавна такса в размер на 75 лева, както и юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство. Юрисконсултското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната 4 помощ. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. С оглед на материалния интерес по делото, както и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 150 лева. Освен това юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. Така ответника, следва да заплати разноски за настоящото производство в общ размер на 225 лева.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото пред тази инстанция и за заповедното производство по ч. гр. д. № 223/2024 г. на Районен съд – гр. Средец в общ размер на 300 лева.

Мотивиран от горните съображения, и на осн. чл. 239 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Д. Й., с ЕГН: **********, с адрес: общ. Средец, с. Драчево, ДЪЛЖИ на „Макроадванс“ АД, с ЕИК:

201127485 с адрес управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски" № 147, ет.5, ап.

14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, СУМАТА в размер на 382,03 лева - главница по Договор за кредит № 391246 от 18.10.2018 г. сключен между длъжника и „Банка ДСК“ АД, което вземане е цедирано на заявителя на 24.04.2019 г. и сумата от 129,22 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 10.04.2021 г. до 10.04.2024 г., ведно с лихвата от датата на подаване на заявлението – 11.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед № 139 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.05.2024 г., ч. гр. дело № 223 по описа за 2024 г. на Районен съд – гр. Средец.