Решение № 185 от 13.06.2025, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. гр.Велинград, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. Т. при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. Т. Гражданско дело № 20225210100796 по описа за 2022 година

Предявени са от Д. С. Ц., ЕГН:**********, с адрес г*************, съдебен адрес: гр.*************, адв.М., против П. Г. М., ЕГН:********** и Г. И. М., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.Велинград, *** осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД, с който се иска да бъдат осъдени ответниците да му заплатят, всеки по 6 422,50 лв. /шест хиляди четиристотин двадесет и два лева и петдесет стотинки/ представляващи разликата между договорената квадратура от 70 кв.м. и изпълнена такава -51,65 кв.м. или за 18,35 кв.м., по пазарна цена към датата на въвеждане в експлоатация на обекта - 2006 год., в размер на 700 лв. за квадратен метър; по 2000/две хиляди/ лева за непостроеното мазе от 20 кв.м. по пазарна цена към датата на въвеждане в експлоатация - 2006 год. по 200 лв. за кв.м. и стойността на довършителни работи описани в исковата молба - за всеки по 1580 /хиляда петстотин и осемдесет/ лева, ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба- 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на претендирА.та сума.

С исковата молба ищецът Ц. излага, че на 24.09.1993 год. родителите му И. Д.а Ц.а и С.М. Ц.- сега покойни, сключили договор за покупко-продажба с нот.акт № 84, том 2, дело № 812/93 год. на Велинградски районен съд с ответниците П. Г. М. и Г. И. М., по силата на който продали следният 1 недвижим имот, а именно: дворно място от 346 кв.м., със застроена върху него къща от 100 кв.м., състояща се от приземие и етаж, находяща се в град Велинград при съседи: от изток- общински имот, от запад и юг-улица, от север имот пл.№ 3718, като си запазили правото на строеж на един апартамент със застроена площ от 65-70 кв.м с югоизточно или югозападно изложение и избено помещение със застроена площ от 15-20 кв.м. от жилищната сграда, която купувачите - ответници се задължили по одобрен архитектурен и строителен проект да построят върху имота със свои средства и завършат найкъсно до 1997 год.. На същата дата страните по нотариалния акт сключили и Договор, с който уточняват степента на завършеност на договореният апартамент и мазе. Излага, че на 05.09.2006 год. новопострената сграда е въведена в експлоатация. Твърди, че ответниците не са изпълнили задължението си за снабдяването на наследодателите му с нотариален акт и не са ги въвели във владение, поради което сезирали съда с иск по чл. 108 от ЗС.

Сочи, че с Решение по гр.д. 35/2009 год., по описа на Велинградски районен съд е прието за установено, по отношение на ответниците П. Г. М. и Г. И. М., че наследодателите му И. Д.а Ц.а и С.М. Ц. са собственици на АПАРТАМЕНТ с площ/светла площ/ от 51,65 кв.м. със самостоятелен достъп откъм стълбищна клетка и състоящ се от коридор, баня, кухня, дневна със спалня и общо помещение в югоизточната част на първи етаж от сградата цялата с площ от 274 кв.м. застроена в УПИ XV -3718 в кв. 130 по плА. на град Велинград при граници и съседи на УПИ: от две страни улица, ПИ № 3720, ПИ № 3719 и ПИ 3717 с адрес: гр.Велинград, ул.“ Св.Св.Кирил и Методий“, ведно със съответните идеални части от сградата и правото на строеж, като иска за договореното мазе 20 кв.м. е отхвърлен, като в мотивите на Решението е обоснован иска по отношение на мазето липса на такова, тъй като мазето не е построено. Това решение било потвърдено с Решение постановено по гр.д.

680/11 год., с което било отменено Решението на Пазарджишкия окръжен съд и било постановено ново, с което ответниците били осъдени да предадат владението на имота описан по-горе, като по време висящността на делата наследодателите на ищеца починали и той се легитимира като единствен техен наследник. Сочи, че въз основа на влязлото в сила Решение се снабдил с изпълнителен лист и образувал при Държавен съдебен изпълнител при PC Велинград, изпълнително дело № 203/13 год. с искане за въвод във владение, като за периода от 2013 год. до 2018 год. държавният съдебен изпълнител при 2

PC Велинград не успял да го въведе във владение, което го мотивирало да прехвърли по съответният ред изпълнителното дело при ЧСИ Самарджиев.

Излага, че на 27.09.2019 год. бил въведен във владение в процесният недвижим имот, като ответниците направили възражение, че в диспозитива на Решението постановено по гр.д. 35/09 год. по описа на Велинградски районен съд е записано първи етаж от процесната сграда, а имотът се намира на втори етаж, като с решение била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение, постановено по гр.д.35/09 год, което било обжалвано и отменено с Решение постановено по гр.д. 73/20 год., по описа на Окръжен съд Пазарджик като молбата на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка била отхвърлена. Последното било обжалвано и с Решение, постановено на 07.02.2022 год. по гр.д. 680/2011 год., по описа на ВКС, съдът отменил Решението на Пазарджишки окръжен съд и допусна поправка на очевидна фактическа грешка. Твърди се, че е налице разлика между договорената квадратура, с която ответниците се задължили да изградят процесния недвижим имот и построеното в действителност, която е в размер на 18, 35 кв.м., като към датата на въвеждането в експлоатация на процесната сграда - месец септември 2006 год. стойността на един кв.м. за същият район в гр.Велинград е 700/седемстотин/ лева, а отделно от това не било изградено и договореното мазе, като към момента на въвеждане в експлоатация на процесната сграда, стойността на мазе е в размер на 200/двеста/ лева за кв.м.. Отделно от изложеното се твърди, че процесният апартамент не е предаден във вид годен за обитаване, като в санитарният възел няма поставени санитарни уреди-мивка, тоалетна чиния, душ-батерия;

ВиК е на тапа; електроинсталацията е без поставени ключове и контакти; в кухнята няма мивка и смесител; няма подови настилки, стените са мръсни, поради което се твърди, че ответниците дължат стойността на довършителните работи, както следва: Мивка за банята- 190 лв; Тоалетна чиния-350 лв; Душ батерия 119 лв; мивка за кухнята-204 лв.; смесител -58 лв.; труд за монтаж - 500 лв.; Подови настилки за двете спални и коридор- за стаята с квадратура 31,2 кв.м. - 873,60 лв. при ламинат – 29 лв. кв.м.; за стаята с квадратура - 11,5 кв.м. 333,50 лв. при ламинат 29 лв. и за коридор с квадратура 5,4 кв.м. 156,60 лв. при ламинват 29лв. за кв.м.; Латекс на стените общо труд и материали 376 лв., като общо претенцията му възлиза на сумата от 3160 лв.. Предвид изложеното моли искът му да бъде уважен. Ангажира 3 доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Г. М., с който изразява становище, че исковете са неоснователни и недоказани, а при условие на евентуалност погасени по давност. Признава се, че е сключен процесния договор за суперфиция, но се твърди, че в началото на 1994 г., С.

Ц., заедно с инж. П. А., бил в домът им и Ц. заявил, че вече не се нуждаел от апартамента и избата, в бъдещата сграда, защото имал належаща нужда да закупи втори жилищен апартамент в София за задоволяване на жилищните нужди на ищеца и поискал да му дадат сумата от 100 000 лв., която по цени към началото на 1994 г., според него била пазарната стойност на апартамента и избата, които се били задължили да му построят. Излага, че тъй като разполагали със сумата в брой, който пари били приготвили за да заплатят проектите още същия ден ги предали на С. Ц. в присъствието на А., както и на М.П.М. и Г. П. М., а той казал, че още на другия ден ще доведе съпругата си за да подпишат съответния договор, че се отказват възмездно от договореното обезщетение. Твърди, че на уговорената дата нито С. Ц., нито съпругата му И.

Ц.а пристигнали във Велинград, за да подпишат Предварителния договор, с който да се откажат от договореното в нот.акт. След това под най-различни претексти, най-вече „здравословни”, съпрузите-продавачи не се срещнали повече с тях, за да оформят по надлежния ред и в предписА.та от законодателя форма /писмена - за Предварителния договор, нотариална - за изменението на Договора в Нот.акт № 84/24.11.1993г. за покупко-продажба/. Поддържа, че заради отказът на продавачите от договореното в Нот.акт от 1993г. имотно обезщетение, впоследствие не бил сключен и конкретен договор на основание одобрените строителни планове, с който да се конкретизира технически процесният жилищен апартамент, като местоположение, изложение, разгърната застроена площ, етажност, съдържание на помещенията, тераси, обслужващи го общи части, които са неразделна част от този имот, както и проектирА. изба. Твърди, че въобще възложили проектиране на изба на сутеренно ниво с площ от 20 кв.м.. Излага, че сградата е построена в груб вид - до покрив още през 1994г.. Поддържа се, че при липсата на каквито и да било конкретни договорености по отношение на завършеността на обектите в Договора, то са приложими общоприетите условия за довършеност на жилищните апартаменти, прилагани по СПН и БДС към 1993 г., както от държавните и общинските строителни предприятия, така и от 4 новосъздадените към 1993г. частни строителни фирми. Сочи се, че към 1993 г. държавните и общински строителни предприятия предавали на собствениците жилищни апартаменти с Акт. Обр.16 /Разрешение за ползване/ в общоприетото състояние на довършеност - вътрешни и външни дограми, стенни мазилки без шпакловка, подови замазки без подови настилки, санитарни възли без санитарен фаянс. Поддържа се, че става въпрос за облигационни претенции на ищеца погасени с изтичане на законовата 5годишна давност по чл.110 от ЗЗД, които не се основават на никакъв конкретен договор. Оспорва се твърдението, че процесния апартамент е с площ само от 51.65 кв.м., като се навежда, че терасата на апартамента е с дължина от около 4 линейни метра и площ от около 5 кв.м, която съгласно ЗУТ и Наредба №7, е неразделна площ от този апартамент. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът П. Г. М., с който изразява становище, че исковата молба е нередовна, тъй като не се посочва, при какви условия предявява претенцията си спрямо двамата ответници солидарно или разделно и, ако е при разделност, каква е претенцията срещу всеки ответник. Оспорва исковете по основание и размер.

Релевира възражение за давност, считано от 05.09.2006 г., когато сградата, в която се намира процесният апартамент е въведена в експлоатация. Сочи се, че в мотивите на решение № 202/13.07.2012 г. по гр.д. № 680/2011 г. на ВКС, Първо ГО, с което е уважен искът на И. Д.а Ц.а и Д. С. Ц. по чл. 108 ЗС, изрично е посочено, че страните са постигнали съгласие кое от множеството жилища в новопостроената сграда е предмет на договора и това съгласие е изразено чрез конклудентни действия, чрез първоначалното предаване на въпросното жилище на ищците - обстоятелство, установено със свидетелски показания. Поддържа се, че тези конклудентни действия следва да се тълкуват в смисъл, че тогавашните правоимащи - наследодатели на настоящия ищец, са изразили съгласие с това, което получават - апартамент с площ от 51, 65 кв.м., и са го приели без рекламации /арг. от чл.264, ал.2 ЗЗД/. Излага се, че тъй като се касае за обезщетение по неизпълнен договор, давността е тригодишна съгласно разпоредбата на чл.111, б."б" ЗЗД, но дори да е общата петгодишна давност, същата е изтекла предвид момента на възникване на претендираното от ищеца право и датата на предявяване на иска. На следващо място искът се оспорва, тай като наследодателите на ищеца са приели изработеното по 5 договора, сключен с нотариален акт № 84, том II, дело № 812/1993 г. с конклудентни действия на основание чл. 264, ал.3 ЗЗД. Поддържа се, че уговорката на страните по договора била за изграждане на апартамент на 65 70 кв.м., т.е. здължението е поето в момент, когато не са били изработени и одобрени архитектурни проекти за сградата и наследодетели на ищеца са сключили сделката на свой риск в проектите, които ще се одобрят впоследствие, да няма жилище, което да е с площ 70 кв.м. и да отговаря на другите поставени в нотариалния акт условия. Твърди се, че искът за собственост на мазето е отхвърлен с решение № 409/28.09.2010 г. по гр.д. № 266/2010 г. на Окръжен съд - Пазарджик, потвърдено с решение № 202/13.07.2012 г. по гр.д. № 680/2011 г. на ВКС, Първо ГО, като дори да се приеме, че влизането в сила на решението е датата, от която е имало основание да се предяви искът за обезщетение за непостроеното мазе, то давността е изтекла през 2017 г.. Поддържа се, че жилището първоначално е предадено на наследодателите на ищеца още преди завеждането на гр.д. № 35/2009 г. на Велинградския районен съд и от този момент най-късно те са могли да предявяват претенциите си за състоянието, в което изградено жилището, като в този смисъл без значение е кога е извършен въвод във владение по влязлото в сила решение по гр.д. № 680/2011 г. на ВКС, Първо ГО, тъй като очевидно съдът е приел, че жилището е предадено и прието порано. Присъединява се към изложеното в отговора на исковата молба на ответницата Г. И. М. досежно това, че собственият на ищеца, респ. на неговите наследодатели апартамент, е бил изграден в годен за обитаване вид - с шпакловани и боядисани с латекс стени, довършени със санитарен фаянс сервизни помещения, изградени инсталации и подови замазки. Твърди се, че ако се приеме, че въводът във владение на апартамента, извършен на 27.09.2019 г. от ЧСИ Г. Самарджиев по изп.д. № 20188850400770 има някакво отношение към правния спор, то е единствено относно това, че към момента на въвода ищецът не е направил възражение за неточно изпълнение по отношение на довършителните работи спрямо длъжниците по изпълнителното дело, които са такива и по договора за изработка от 29.09.1993 г., а е бил длъжен да направи такова веднага съгласно разпоредбата на чл.264, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл работата на изпълнителите по договора за изработка се счита приета по чл.264, ал. 3 ЗЗД. Предвид изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени.