Решение № 104 от 10.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Благоевград, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500972 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба на К. Н. С., ЕГН **********, подадена чрез адв. В. У. срещу Решение № 235 от 27.06.2025 г. по гр. д. № 1599/2024 г. по описа на Районен съд *. С обжалвания съдебен акт: 1/ е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Е. К. С., ЕГН **********, на нейната майка В. А. В., ЕГН **********, като е постановено местоживеенето на детето да бъде по това на майката; 2/ определен е следния режим на лични контакти между бащата К. Н. С. и детето Е. К. С.: Бащата има право да взема детето при себе си всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, за времето от 18:00 ч. в петък до 17:00 ч. в неделя, с две преспивания, както и 30 дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Бащата има право да взема детето при себе си за Новогодишните празници през нечетните календарни години, във времето от 10:00 ч. на 28 декември до 17:00 ч. на 01 януари, както и да взима детето при себе си по време на Великденските празници през четните години, за времето от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на втория ден на Великден. Бащата има право да взема детето при себе си на рождените дни на детето за времето от 10:00 ч. до 13:00 ч. в неучебни дни и за два часа след училище в учебни дни.

При осъществяване на режима на лични отношение бащата има задължение да взима и връща детето по местоживеенето на майката; 3/ К. Н. С. е осъден да заплаща на детето си Е. К. С. месечна издръжка в размер на 320 лв., чрез майката и законен представител В. А. В., считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.11.2024 * настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, като същата се заплаща до 10. число на месеца, 1 за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска; 4/ постановено е предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка; 5/ отхвърлен е като неоснователен иска К. Н. С. да бъде осъден да заплаща на детето си Е. К. С. месечна издръжка над определения размер от 320 лв. до предявения размер от 350 лв.; 6/ отхвърлен е като неоснователен иска К. Н. С. да бъде осъден да заплати на детето си Е. К.

С. издръжка за минало време за една година назад, считано от датата на внасяне на исковата молба в съда, на база МРЗ, а именно 2800 лева, ведно с законната лихва за забава до окончателното плащане; 7/ дадено е разрешение, заместващо съгласието на бащата К. Н. С. детето Е. К. С. да пътува извън пределите на Р. Б. до всички страни от Европейския съюз, придружавано от своята майка В. А. В. или изрично упълномощено от нея лице, за срок от пет години от влизане в сила на настоящото решение, които пътувания да са извън времето, предвидено в режима на лични отношения и контакти на бащата с детето, уреден с решението, като искането е оставено без уважение в останалата му част; 8/ отхвърлени са като неоснователни исковете на К. Н. С. да му бъде предоставено упражняването на родителските права относно малолетното дете Е. К. С. и местоживеенето й да бъде при бащата, да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето, както и майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. за детето Е. К.

С..

Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като: К. Н. С. е осъден да заплати на В. А. В. сумата в размер на 925 лв., представляваща сторените по делото разноски; В. А. В. е осъдена да заплати на К. Н. С. сумата в размер на 289,53 лв., представляваща сторените по делото разноски; К. Н. С. е осъден да заплати на РС * държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 460,80 лв., както и държавна такса в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на изводите на районния съд относно приетата от него фактическа обстановка. Жалбоподателят счита, че съдът не е изложил надлежни мотиви относно липсата на съгласие между родителите за пътуването на детето в чужбина. Поддържа, че не са надлежно обсъдени свидетелските показания, според които той е разрешавал детето да пътува в чужбина. Счита, че от справките за пътуване на детето може да се заключи, че той не е възпрепятствал пътуването му в чужбина. Навежда, че съдът не е обсъдил социалния доклад по делото, според който бащата е съгласен детето да отиде на гости при своята баба и вуйчо, но само за определен период. Счита, че за да се произнесе съдът по чл. 127а, ал. 2 СК трябва да е налице спор между родителите относно пътуването на детето в чужбина, като намира, че такъв не се доказва да е налице в случая. Позовава се на решение № 982 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 900/2009 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и решение № 697 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 1052/2010 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, като препраща към доводите изложени в тях. Счита, че в случая със съдебното решение е осигурена възможност на ищцата да пътува с детето, докато същото навърши пълнолетие, в рамките на ЕС за следващите пет години, без да са представени доказателства за конкретна причина, която да бъде съобразена при преценката за най-добрия му интерес. Намира, че не са представени доказателства за необходимостта да се разреши на детето да 2 пътува в чужбина. Според жалбоподателя съдът е постановил, че при осъществяване на режима на лични отношение бащата има задължение да взима и връща детето по местоживеенето на майката, но не е посочил точния настоящ адрес на ищцата. Счита, че това създава предпоставки за конфликти и за препятстване на контактите с детето. Поддържа, че не е била съобразена съдебната практика, обективирана в решение № 60287 от 09.12.2021 г. по гр. д.

№ 85/2021 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС. Моли да се отмени решението в обжалваните части. Претендира разноски.

В срок е подаден отговор на въззивна жалба от В. А. В., чрез адв. И. П., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Въззиваемата навежда, че в необжалваната му част първоинстанционното решение е влязло в сила. Тя излага съображения, че е налице правен спор и разногласие между родителите относно пътуването на детето в чужбина. Твърди, че само два или три пъти бащата е давал разрешение на детето да пътува в чужбина. Поддържа, че когато бащата дава съгласие, прави това непосредствено преди самото пътуване, което създава неудобства, разходи и негативни преживявания, като същевременно той поставял условия свързани с даването на издръжката или с режима на личните отношения. Въззиваемата твърди, че след като е било постановено предварително изпълнение на решението, жалбоподателят не е плащал дължимата издръжка и е продължил да не се съобразява с определения режим на лични отношения, което наложило да се подаде жалба по РУ на МВР * и до АСП Х.. Едва след подаването на жалбата ответникът заплатил по-голямата част от дължимата сума. Въззиваемата излага съображения за обоснованост на решението в частта му относно уважаването на молбата по чл. 127а, ал. 2 СК. Сочи, че съдът е отбелязал и че детето следва да пътува, тъй като в Д. живеят неговите баба и вуйчо. Твърди, че на 16.11.2024 *тето не се е качило на борда на самолет за Копенхаген, тъй като бащата не е дал съгласие за това пътуване. Въззиваемата навежда, че когато бащата дава съгласие, то е за кратък период от време. Твърди, че жалбоподателят е инициирал съдебно производство по реда на чл. 127б СК. Оспорва доводите на жалбоподателя, че съдът е разрешил да се пътува за неопределени страни и до навършване на пълнолетие на детето. Сочи, че разрешението е било дадено само за ЕС и за период от 5 години. Поддържа и че с първоинстанционното решение е дадено разрешение за пътуване в чужбина, което съобразява постановения режим на лични отношения. Сочи, че през годините детето е живяло на адреса на майката и контактите му с другия родител не са били усложнени. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и представения отговор.

С въззивната жалба на К. С. решението се обжалва в частта, с която е уважено искането по чл. 127а, ал. 2 СК, както и в частта, с която е постановено, че при осъществяване на режима на лични отношения бащата има задължение да взима и връща детето по местоживеенето на майката.

Решението не се обжалва в частите, с които съдът се произнесъл относно 3 предоставянето на упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, присъждането на издръжката, постановяването на предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката, поради което в тези части първоинстанционното решение е влязло в сила. Следователно предмет на въззивното производство са въпросите относно съдържанието на режима на личните отношения и произнасянето по молбата по чл. 127а, ал. 2 СК.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В.

А. В., подадена срещу К. Н. С., с която са били отправени искания съдът да предостави на майката упражняването на родителските права, местоживеенето на детето да бъде при нея, да се определи режим на лични отношения с бащата и същият да бъде осъден да заплаща издръжка, считано от една година преди подаване на исковата молба. Отправена е и молба по чл.

127а СК съда да даде разрешение на детето Е. К. С. до навършване на пълнолетие да напуска пределите на Р. Б., като може неограничено да пътува и пребивава във всяка една държава – членка на ЕС придружавана само от своята майка В. А. В. или изрично упълномощено от него лице, без да се иска съгласието на бащата К. Н. С..

В исковата молба молителката е основала своите искания на следните наведени от нея фактически твърдения. Тя твърди, че с ответника са съжителствали на семейни начала и че на *** г. се родило детето им Е. К. С..

Няколко месеца след раждането на детето двамата се разделили. Молителката и детето заживяли в дома на нейните родители в с. Б.. Там те живеели с дядото на детето, а неговата баба от години работила в чужбина. След раздялата ответникът имал редовен контакт с детето, взимал го когато си реши и за колкото време си иска, без да предупреждава предварително молителката, а само я уведомявал. Молителката навежда доводи, че това я поставя в невъзможност да планира своя ден и времето си с детето. Същевременно той не плащал издръжка. Молителката счита, че има капацитет да отглежда и възпитава детето, както и че ответника няма такъв. Сочи, че той е шофьор на тир и че с дни отсъства от дома си. Тя твърди, че ответникът не й давал съгласие да извежда детето извън страната и че е инициирал производство по чл. 127б СК. Тя сочи, че иска да води детето на море в Р. Г., както и на гости при роднини в К. Д.. Счита, че детето следва да има възможност да пътува без да бъде необходимо всеки път молителката да моли ответника да й даде съгласие. Сочи, че до сега само два пъти й е дал такова съгласие, за да може тя да отиде с детето на гости в Д. при майката на молителката и при нейния брат.

Посочва се, че съгласието е било за конкретен период от време – от 10.09.2024 г./датата, на която е дал съгласието/ до 23.09.2024 г. Относно отиването до Г. през лятото молителката твърди, че ответникът никога не е давал съгласие, а е идвал до границата, заедно са преминавали през пункта, след което той се е връщал обратно. Сочи, че това я е принуждавало да го чака на самата граница, а на път за нея тя всеки път не е знаела дали той ще дойде. Изла*води, че е зависима от ответника за даване на съгласие, което обуславяло за него възможност да отправя условия към нея за да *де. Сочи, че ответникът е образувал производство по чл. 127б СК по съображения, че молителката ще изведе детето в К. Д. и ще се установи там, понеже там са нейната майка и брат. Молителката оспорва това и сочи, че иска да заведе детето в Д., но само на гости на неговите баба и вуйчо. Поддържа, че има основателни причини да 4 иска съда да замести съгласието на бащата за пътуване в чужбина, защото освен в Д., където са майката и братът на молителката, тя иска да може с детето свободно да отиват и до Г., най-вече през лятото. Изразява желание разрешението за пътуване и престой да бъде за неограничен период от време и да бъде съобразено с режима на личните отношения между детето и бащата за да се гарантират правата и на другия родител.